Христо Комарницки: Гражданският провал

Ивайло Цветков | 01 декември 2017 в 10:09173870

Обрисувай ми системния ни проблем, но с думи - както ти го виждаш в момента.

Системният проблем е, че - както винаги - имитираме някакви неща, както си ни е навик от сто години или повече. Т.е. формално правим нещо, но всъщност наподобяваме нещо, което е модно навън. И то е само фасадно.

Според мен никак не успяваме да го наподобим.

Доколко успяваме, няма да коментирам, но това е системният проблем. Няма нищо, което бих определил като “дълбокоценностно”.

Нещата не почиват на поне сравнително добре стратифицирана, т.е. етажирана ценностна система?

Абсолютно точно казано. Аз съм убеден, че ако утре някой - дали ще е Бойко Борисов или друг - каже, “ОК, братя българи, аз ставам диктатор – забранявам партии, забранявам медии, ще ви давам всеки месец пари, храна, бензин и лекарства!”, никой няма да протестира. Или ако протестират, ще са някакво пренебрежимо малцинство.

“Ще са” или “ще сме”?

Е, добре, ще сме, но това няма да промени нищо.

Какво, по твоему, стана с прословутата енергия за протести за промяна? Говоря за евентуалния отглас от дългите протести 2013-14, по повод нашия общ любимец Пеевски?

(смях) Аз, по обясними причини, съм бил свидетел на много такива „дълги протести“ и преди това. И сега не знам дали тези хора си дават сметка за какво са стояли, каква промяна точно са искали и искат, каква промяна очакват. Също така не съм сигурен каква част от обществото са тези хора, дали няма да се размият в множеството.

Да кажем, че от техните редици произлязоха нови демократични филизи.

Ми не ми се вижда много сериозно. Той целият ни политически живот изглежда несериозен. И сбъркан. В смисъл, че политическите субекти не изразяват някакви групови интереси.

Освен клиентелистки? Плюс вид културологично “rus in urbe”, или, както казва големият съвременен поет Хазарта, “селото се оказА тъкмо във града”?

Да, това са клиентелистки организации. Колкото до десните или “демократичните” – те са, малко или много, изкуствени образувания. Тоест, нямат някаква здрава основа, дълбоки корени в народностния чернозем.

Защото у нас, като цяло, няма “здрава основа” за дясно мислене и средна предприемаческа класа? Или?

Да. Връщаме се към началото на въпроса за ценностите на демокрацията. Това ще прозвучи много клиширано, обаче аз не виждам някаква политическа организация, която да каже, “аз отстоявам тези и тези ценности – основни за демокрацията”. И всеки път, когато се нарушава по някакъв начин някоя от ценностите, тя да скочи и да каже, “не, ние стоим зад това и това”.

Не е съвсем така. Част от хората вдясно/демократично го правят поне два пъти седмично. Както се ходи на фитнес.

(смях) Те го правят, но пак го правят избирателно, по мои наблюдения. Т.е., ако някой от техните е засегнат, те скачат. Не го правят на някаква принципна основа, на основа на самите ценности.

Т.е. ти не вярваш в честните намерения на извънпарламентарната дясно-демократична общност?

Не. Имам съмнения, че просто им липсват „екстрите“ на властта.

Ако поровим по-надълбоко в социокултурните пластове, може ли да се твърди, че понеже българите най-често са живели под източна вертикална власт от стар византийски тип, се е изгубила “хоризонталната” основа за дясно мислене и предприемачество?

Да, но по тези по-сложни въпроси ти ще кажеш. Аз смятам, че отношението към частната собственост е много показателно. Последните примери като този с “Дунарит” ясно показват, че някой може да открадне нечия частна собственост, и то през държавата. И като казах за евентуалния диктатор – ако той каже, че национализира всички приватизирани предприятия, пак никой няма да гъкне. Даже ще са доволни хората. Ще има 80% подкрепа, може и повече.

В такъв случай какво ни спасява от тази хипотетична ситуация, която “рисуваш”?

Кого да спасява? Нас индивидуално, или народа, или кого? Защото това са различни спасения.

Да кажем, нас. Онези, които никога няма да се примирят с подобно развитие. Какво ни пази от това нещо?

Добре, ти наясно ли си, че 65-70% от населението на България подкрепят Русия - срещу около 30%, които са за Запада и Щатите? Спасението е индивидуално.

И войните ли са индивидуални? Единият с туша, така да се каже, другият с перото, а не “момите с иглата, учений с умът” и т.н.?

Битките са индивидуални, да. Това е другият голям проблем - че нямаме колективно мислене. Много дървета, а не се получава гора.

Всъщност, на едно друго, мета-ниво, имаме твърде много колективно мислене, твърде силна колективистична култура; по моему, част от проблема е, че българският егоизъм “от затворен тип” никога не метаморфира в градивен индивидуализъм и проактивност. Това ли задушава развитието?

Не бих казал, че точно това задушава развитието. За мен проблемът е тази ирационална привързаност към Русия и всичко, което следва от нея. Когато това са тежащата маса хора, те по някакъв начин определят и посоката. И рано или късно това ще се случи. По най-прости физични закони.

Ще завием към “евразийското”, един вид?

Ами най-вероятно.

Нали си даваш сметка, че ако това се случи, може и да няма къде да си публикуваш карикатурите?

Това ми е последната грижа и последният проблем. Винаги мога да се преместя и да публикувам някъде другаде, това не е толкова страшно. Въпросът е какво се случва с тази страна и дали изобщо ще ме е грижа тогава, ако това се случи.

Защо видимо още те е грижа? Нали и аз, и ти, всеки по своему, се борим с “дебелите” и hijacked state?

Защото все още нещата са малко или много на кантар - не е нещо предрешено. Това е тенденция просто. Дебелите все още не са надделяли, има някакви баланси. А и е много... мишешко да напускаш кораба, докато е над водата.

Т.е още не е ясно дали ще потъне?

Да.

Всеки път, когато видя подобен квазиоптимист, примирам от тъжна възхита.

(смях) Да даваме надежда до последно.

Опиши ми процеса на на раждане на една твоя карикатурна творба.

От една страна, има механизъм, който вече е отработен и следва някакъв стереотип, от друга - всеки ден е различно и това го прави интересно. Образно казано, седиш край един поток и гледаш какво тече по водата, какво се носи, и нещо ти привлича вниманието – защото плават различни неща, нали, галоши, смачкан вестник, някаква кофа или нещо. И като видиш нещо интересно, го хващаш. Хвърляш въдицата, слагаш го в тигана и горе-долу е така (смее се). Има и субективни моменти, разбира се: да речем, някой път нямаш настроение или музата я няма... Малко е сложно, понеже са намесени различни фактори.

Т.е. ти си хем вид журналист-коментатор, хем артист-рисувач?

Точно така. Давам си сметка обаче, че хора като теб се борят с писан текст, а не с визуализация, и аз затова се отказах да пиша преди години. Защото има сериозна криза в журналистиката.

Да кажем, че приличаш на онези от Клондайк – клечиш край потока и пресяваш тонове зловонна, но и евентуално златоносна вода.

Чудесно казано. И ако преди десетина години по-лесно оставаше нещо в ситото, сега, за да намериш едно зрънце, трябва да пресееш един тон жълти и кафяви медии. И пак е съмнително, че ще намериш нещо. И това е голямата криза.

Защо рисуваш Еднокнижния извънмерно дебел? Че даже ти се поразсърди веднъж?

(смях) Значи, първо той по този начин естествено отмества въпроса от есенцията на карикатурата, от сатиричното й съдържание, към някакви външни белези. Второ, това говори за някаква суетност. А защо всъщност го рисувам дебел? Защото по този начин искам да кажа, че е преял с власт. Че се оял, образно казано.

Т.е. той не само е дебел-дебел и елементарен, като в живота, а и метафоризираш, на всичкото отгоре.

(смях) Да. Този човек е преял с всичката тази власт, безконтролна и безгранична. Една здравословна диета ще му е от полза. Както и на другите дебели.

Хайде сега ние, като видни песимисти...

..А-а, не, аз съм виден оптимист.

Извинявай, не знаех.

Ами аз така се водя, имам мнение за себе си, че съм оптимист. Ако не бях оптимист, нямаше да правя това, щях да правя нещо друго.

Добре. Аз пък съм елейски тип песимист, но това не е важно: важното е да се опитаме заедно да дадем малко кураж на хората, жертви – съзнателни или не – на сегашното блато, наречено “стабилност”.

Не знам. Може би да осъзнаят, че не са сами. Да се огледат, да видят, че има и други хора като тях. Да опитат по някакъв начин нещо да направят заедно с тези други хора. Да стоят будни, а не да празнуват този “ден на будителите”, който е много смешен. Ей такива неща.

И последно: дай няколко свои карикатури, които си обичаш, за да ги публикуваме отново.

Разбира се, с удоволствие.

Още на facebook.com/ivailo.noisy.tsvetkov

NB! Адвокатът на OFFNews.bg напомня: препечатването на този текст (изцяло или отчасти) става само с изрично писмено разрешение от OFFNews.bg и автора.

2490