Връщам се с кучето от разходка:
- Ака и два пъти пика – щастливо викам от коридора. – Не срещнах никой.
Влизам с песа в банята и му мия лапите със сапун. Жена ми скача с един моп и с белина минава коридора. По едно време дочувам сподавен вик. Вик на отчаяние, притеснение и ужас.
- Какво стана? – изскачам от банята.
- Кучето – заеква жена ми и ми сочи домашния ни любимец - Кучето пръдна!
- И какво?
- Как какво? Ти малоумен ли си? Дете нямаш ли?
- Добре де, какво? – Продължавам да не разбирам но една петкилограмова оловна топка започна да се събира в гърлото ми.
- Кучето пръдна! – Повтаря жена ми. – Край! Вече не сме в безопасност.
- Защо? – опитвам се да я успокоя.
- Защото е дишало въздуха навън и сега пръдна. Вдишало е вируси. И сега ни ги стовари всички накуп. Тоест внесло е вирусите отвън - вътре.
Тичам до банята и взимам спрея със спирт. Изпаднал в паническо умопомрачение вдигам опашката на кучето и го пръскам по дупето със спрея. То, милото, ме гледа невярващо но не се съпротивлява. Много добро куче. Лабрадорче. Душичка.
- Готово! Дезинфекцирах го. – обявявам делово – Ще живеем!
- Друг път е готово. – жена ми е почти отчаяна и бясна. Не почти. Отчаяна и бясна е. Сочи песа и все едно е делфийска жрица обявява - Сега гледай какво ще направи.
Кучето все едно само това чака. Свива се на кравай и започва да си ближе задника. Явно от спирта му щипе.
- Видя ли? – с прокобен глас обявява моята жрица – Сега вече сме чао. Влизаме в затворен цикъл. Отзад, отпред, отзад, отпред, докато вируса не ни види сметката.
- Да, но аз го напръсках със спирт. – опитвам се да проконтролирам семейната криза - Вече е безопасно. Може и да е гнусно, но е безопасно.
- Ти не разбираш. Вирусите се закачат с едни много малки кукички. И така остават закачени вътре и само един господ знае кога ще решат да се откачат. Ти фейсбук нямаш ли? Не четеш ли статии?
- Е?
- Ами логично е, че понякога кукичките се откачат и вирусите се отлющват и излизат навън. Вирусите не стоят отвън на това, - жена ми сочи задника на кучето – а седят в червото и периодично излизат. Това е непрекъснат процес. Нарича се…
- Добре де, не се безпокой, – прекъсвам я аз - Можем да му дадем да пие спирт.
- На кого?
- На кучето, разбира се.
- Няма да иска.
За да съм сигурен му сипвам в паничката малко спирт. Кучето не ще да я пие и ме гледа въпросително.
- Не ще! – констатирам като се опитвам да влея малко твърдост в гласа си. - Какво да правим?
Жена ми е сложила латексови ръкавици и ми подава току-що отворена еднолитрова бутилка с ракия. Поемам бутилката и пия. Връщам и я да пие и тя.
Кучето пърди втори път. Жена ми ме прегръща и се разридава. Аз с насълзени очи гледам вляво, където сме складирали четирите огромни стека с тоалетната хартия. Гледам това богатство и си мисля: „На кого ще я оставим? Може би трябваше да напишем завещание?“
Кучето пърди трети път. Правим се, че не сме го чули. Пием по още една глътка от ракията. Часът е седем и половина сутринта. С омекнали крака отивам да правя справка дали човек може да завещае нещо чрез онлайн нотариус.
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
12362
3
18.03 2020 в 15:10
23293
2
18.03 2020 в 12:39
3030
1
17.03 2020 в 17:28
Последни коментари
Червената шапчица
Конгресът на САЩ може да гласува помощта за Украйна още този уикенд
781000
Конгресът на САЩ може да гласува помощта за Украйна още този уикенд
dolivo
Българите получават ползите от приемането на еврото още сега с tbi bank
dolivo
САЩ изтеглят военните си от Нигер
dolivo
Тома Белев: ГЕРБ и ДПС искат да оглозгат докрай българската природа (видео)
Hihi1981
Столичният кмет иска 17 сгради в София да бъдат обявени за културни ценности
Constanza
Хотелиери внасят работници от Бали, Непал, Малайзия и Филипините