Историята се разцепва

Юрий Йорданов 08 юли 2014 в 16:10 8764 8

Юрий Йорданов

Вчера вицепрезидентът на Република България се оказа първият читател на книгата на руския външен министър Сергей Лавров.

Странно човешко дело е политиката - всички думи могат да бъдат изнасилени, прокудени и приласкани със същата страст и радост, без разлика в изражението на казващия ги.

Крачката от политиката в историята е само една - една нощ. И случилото се за миг се превръща в история. И точно тук започва клопката. Мислите на изричащия присъдите и отношението си стават много бързо едни или други, заради "политическите убеждения". Имагинерността, разлятата делта или естуар на днешната ни река от случващото се в света, превърна световната политика в много по-сложна от преди. Преди близо 70 години свърши Втората световна война - оттогава до днес икономиката и бизнесът управляват света.

И колкото повече се отдалечаваме от нехуманността и оръжието за решаване на световните проблеми, толкова по-смешно и нелепо изглежда как политическото се гърчи, търсейки обясненията в думите, криейки се от смисъла.

Словото като апотеоз на човешката ни способност да мислим и да се изразяваме е убивано ритуално.

През вдъхновеното изричане на думите "кривият" патос убива смисъла, но ни подарява паднали маски.

Думите, изречени от Маргарита Попова - "Грях е да отказваме да живеем исторически", само прикриват пред неразбиращия "тънкостите" читател именно това разминаване между смисъла и съдържанието на словото.

Грехът на днешното ни време е, че е сложило парите и бизнеса преди човека. И че и леви, и десни политици мигрират, криейки се между думите, за да не си признаят истината.

Светът днес навсякъде отиде твърде далеч в издигането на парите като единствен показател и измерител за успеха.

Вкарал се веднъж в клопката на парите и тайните обещания, никой няма шанс да се опази, когато го "поканят" да се "изкаже".

Светът наистина заживя исторически, но посоката на развитието се оказва различна от описваната от Попова.

Историята на модерния и свободен свят (при цялата условност на думите ми) е все повече свързана със свободата на избора.

Възхваляваният от Попова руски външен министър и автор на книгата "Между миналото и бъдещето" Лавров идва в България именно, за да ни убеди, че не искаме да живеем "исторически".

Присъствието на Попова на широко рекламираната "промоция" на книгата за сетен път ни показва колко е трудно на думите да не се разцепят от смисъла си и да оживеят в последните усилия и напъни в XXI век и в Европа газът да бъде превърнат в историческо оръжие на Русия.

Събитието, моментът и компанията на Попова при това литературно четете за кой ли път ни доказват, че живеем в "историческо" време.

С едно уточнение - историята се "разцепи" и всичко става все по-видимо през делата и думите. И през приятелите (ти).

Светът все повече не е същият, който познавахме преди само една година.

Присъствието на вицепрезидента на "събитието" на руския министър е само част от видимите наши раздели с цепещата се днес история. Все повече пред нас, българите, и държавата ни България ще идват със силата, на която не можем да устоим, въпросите към кой свят искаме да принадлежим.

И все повече и публичното усещане за "цепенето" на историята ни ще се засилва. Време на избори е, но публични.

Виж още за:
Най-важното
Всички новини
Най-четени Най-нови

Още от Нашите автори

Коментари

За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!