Понеделник, 22 май

От „Галъп“ преброили глупаците сред българите. Не ме е страх да ги нарека така, няма опасност да загубя читатели. Не вярвам да ме четат гербери. Те трябва да са завършени мазохисти, предвид нашата любов към партията им и нейния лидер. Макар че пък фактът, че харесват Борисов, може точно за хроничен мазохизъм да говори…

Добрата новина е, че много глупавите хора са само една трета от българите. Една трета! Което всъщност е и лошата новина. 32% от българите имат доверие в кабинета „Борисов 3“. Докато недоверието в него е малко по-ниско от преди – само 55%, при норма около 60%. Парламентът също започва с високо доверие. Високо като за него де, иначе е редно да идат се гръмнат: 24% доверие и 66% недоверие. В началото на май 30% от българите са оптимисти за посоката на развитие на страната, 53% са песимисти.

30% оптимисти! Е как да не ги наречеш глупави?!

„Когато с такова пренебрежение казвам “глупавите хора”, имам предвид ония, които не споделят разбиранията ми, защото ако има нещо, което да презирам най-много, това е човек, чието мнение не съвпада точно с моето по всички въпроси…“ Джером Джером, „За яденето и пиенето.“ В този разказ класикът изтъква ролята на яденето като фактор за положителната настройка към обкръжаващия ни свят: „Похапналият с наслада човек започва да изпитва най-нежна обич към околните…. В тия минути той дори престава да мрази роднините на жена си.“

Похапналият човек! Но когато гладният, каквито несъмнено има доста сред глупавите хора, започне да изпитва „най-нежна обич“ към тия, които съсипват бъдещето му, май не е достатъчно да го наречем глупав, не ли?

Между другото, ако днес имате удоволствието да четете дневника на д-р Филипов, най-голям принос за това има точно Джером Клапка Джером. Той ни научи, че където и да отиде човек, трябва да носи със себе си хартия. Хартия за писане имам предвид, а то иначе всеки носи по малко… И молив. Та като го обземе желанието за писане, да не го потиска. Преди това често ни се случваше да ни назори на писане, но все не си носехме такъмите. Щото, не знам дали сте забелязали, но мислите на човека се движат с реактивна скорост. Проблесне и изчезне. И ако веднага не я уловиш и заковеш на листа, пиши я бегала. Колко пъти сме си казвал това трябва да си го запишем и, додето го речем, то отлетяло… Та винаги си носете лист и молив.

Ето например пием си кафето отзарана, телевизорът бръмчи за компания. И изведнъж на екрана Киро Японеца. И понеже имахме лист и хартия под ръка, веднага си записахме – първият циганин с очила, който виждаме. После вече се замислихме по-издълбоко за чий такова Хекимян и продуцентите му са поканили един мафиот и наркотрафикант, та че му осигурили и компания (разследващия журналист Росен Цветков), та да не се чувства самотен в студиото. В първия момент си помислихме, че са го поканили, за да го екзекутират с въпроси. Но това не си го записахме и слава Богу… Разговорът протече в много дружеска атмосфера: „Имам куршум в главата, но в момента се чувствам в перфектна форма. Тичам по 10 км. всеки ден. Чувствам се в перфектна кондиция. Погледнах се сутринта в огледалото и се харесвам. Чувствам се отлично."

Булката вика: „Що се чудиш, бе?! Тая бандитска държава вече само бандитите могат да я обяснят!“ Жена, жена, ама понякогаш и то има просветление! Точно така си е! Държавата на Борисов може да я обясни Киро Японеца.

Да ви върна малко назад във времето, щото вие така сте се устремили напред, че вече и в краката си не гледате. Помните ли преди нещо къде две години, когато Пеевски и Цветанов се скараха? Тогава Пеевски се оплака, че Цецерон го карал да прави чадър на видни бандити: „Молбата му, вика, бе да осъществявам чадър в моите медии над няколко престъпни босове, с които той и Флоров били близки… Киро Японеца и Йоско от Сливен, които оказвали голяма подкрепа на ГЕРБ в изборите. Но това са само част от имената, за които ме е молил… сега със съжаление ще призная, че съм оказвал такова съдействие.”
Ама помнете ги тия работи, де! Те явно не са минали работи!

Евгений Кънев пише, че историята показва, че държава се променя по два начина: отвътре, когато голяма маса хора са обединени около идеята, че положението е нетърпимо или чрез външна намеса. Според нас, голяма маса българи могат да се съберат само на голяма маса. Но той и авторът си дава сметка за тази национална особеност и не настоява на този вариант. И остава външният натиск. Но и на него не може да се разчита. И от НАТО ни натискат, и от ЕС, и ние не поддаваме. И остава само едно: „Най-реалистична перспектива за промяна е самата смяна на поколенията - възникване на някакви стимули за огромната маса образована българска младеж на Запад да се завърне у нас и полека-лека да промени облика на държавата...“

Не че ще се самоизтъкваме, но още през 2002 г. написахме, че родината ни ще се оправи когато си отиде и последният свидетел на Априлския пленум. Това е, братя, истината. Затова забравете тия патриотични глупости, дето и ние сме били дали нещо на света. Да, дали сме. Дали сме азбука на „вси славяни“. А още по-преди сме дали и първия човек, хоминид по-точно, стотици хиляди години по-стар от африканците. Е оня ден му намериха зъбите край Чирпан. Явно е бил пенсионер. Щото черепът не беше при зъбите.

Край Чирпан преди 7.25 млн. години

Ама всичко това е било много отдавна. Забравено е вече. От доста време нищо не даваме. И, което е по-страшно, и не вземаме. Затова новото време издига пред нас нов девиз: „И ний сме взели нещо от света!“

Вторник, 23 май

Големият наш разузнавач ген. Кирчо Киров, когото въпреки присъдите му за злоупотреби българските медии продължават да канят през ден, вика за атентата в Манчестър: „Прави впечатление големият брой жертви, както и начинът, по който е извършен този атентат. Всичко това навежда на мисълта, че е имало подготовка.“

Глупости, подготовка… Вървял си е джихадистът по улицата, видял е много хора накуп и си е рекъл: „Я да им пусна една бомба.“ Не, никаква подготовка не е имало. Просто му е дошло на сгода…

Специалисти! Трябва наистина да си голям специалист, за да се сетиш, че вероятно е имало подготовка и, също много вероятно, атентаторът да не е действал сам.

„Стандарт“: „Радев води Захариева и Каракачанов в НАТО“. За Захариева не знам, но Иван Каракачанов някой трябва да го заведе, иначе няма да го пуснат. А в Брюксел ще се обсъждат ключови теми, като увеличаването на разходите за отбрана на 2 на сто от БВП, както и възможностите за засилване на приноса на Алианса в борбата с тероризма и другите борби. Каракачанов трябва да представи българската позиция за засилване на ролята на НАТО .

Каракачанов укрепва НАТО?! Това не е ирония на историята, това е гавра! И на коалиционния съвет на вождовете Волен Сидеров ще подкрепи тази политика на правителството.

От Брюксел Радев отлита за Ватикана, където в петък ще има аудиенция при папата по случай 24 май.

Радев, никакви яйца! Чух, че имало идеи да се занесе на папата и второто яйце, щото Плевнелиев полани занесе само едното. Сакън, в никакъв случай! Тръмп такъв, онакъв, обаче подари на папата книги, не яйца!

На този ден (23 май) през 2002 г. дойде папата – Йоан Павел II. Помните ли каква еуфория беше? Не знам защо толкова сме се радвали. Ето какво сме записал тогава: „Как се обърнаха нещата. Едно време Кирил и Методий ходили при папата. Сега навръх Кирил и Методий папата ни дойде на крака. Това също показва, че доста сме напреднали през последното хилядолетие.“

Каква заблуда, а?

Всъщност, тогава наистина изглеждаше, че напредваме, но после наваксахме…

Следва на стр. 2

Още по темата

22/05/2017

Нашите автори

Из делниците на един луд (15-19 май)

15/05/2017

Нашите автори

Из делниците на един луд (8-12 май)

01/05/2017

Нашите автори

Из делниците на един луд (24-28 април)