Изборът е най-чистият израз на свободната воля. Той ни позволява в голяма степен да създаваме живота си занапред, защото, бидейки най-ценният дар, животът всъщност се състои от изборите, които правим.

Когато предпочетем нещо, ние жертваме друго, а често съмнението, че сме постъпили погрешно, не ни напуска дълго време. Всяка възможност, която чувстваме като близка, трябва да бъде следвана. Когато реалността буди повече страхове и притеснения, поглеждаме към алтернативата, която би ни накарала да се бъдем в по-голяма хармония със себе си.

Ако изборът е само за забавление, рано или късно трагичните последици ще се завърнат като бумеранг. Ако изборът е резултат на опита, който сме натрупали сами, вероятността да изпитаме удовлетволение се умножава. Може крайната цел да не бъде постигната, но самото усещане, че сме били част от процеса за разрешаването на даден проблем, вече е успех, който заслужено тържествува над съмнението.

Скритите пристрастия често са лош съветник. Има хора, които знаят, че обичат котките повече от кучетата и обратно, но в същото време не могат да кажат със сигурност защо предпочитат определен цвят пред друг. Изборът на хора със скрити пристрастия е опасен. Не тях не бива да се вярва, ако не могат да обосноват защо обожават жълтото, а ненавиждат сивото.

Жертви сме на рекламата и като такива разчитаме на качествата определен продукт. Не четем етикетите върху конкурентните стоки, защото „няма смисъл“, защото „всичко е ясно“. А всъщност в бегло познат артикул можем да открием много повече от това, което любимият крем за лице, например, предлага. Въпросът е просто да протегнеш ръка към рафта и да го тестваш, за да разбереш.

Решението за това е само твое. Да избереш, зависи единствено от теб.