КОЙ какво спечели от „историческия компромис”

Паун Цонев | 26 юли 2015 в 13:11 | 6476 |17

Вече и безпризорните софийски кучета разбраха, че големият победител от „историческия компромис” на Радан Кънев със заветната съдебна реформа е ДПС. Вън от съмнение е, че опитните политически играчи на движението изиграха ходовете си по брилянтен начин. От тотална съпротива и кръгова отбрана в началото, последвани от хитри задкулисни маньоври и тотално разбъркване на политическите пешки, така че в един момент вече не се знаеше кой за какво се бори, до устремно оглавяване на съдебно-реформаторския процес в края.

Тук мозъчният тръст на ДПС приложи прийом, добре познат от историята. През 1848 г., под влияние на революционните метежи, във Франция и в Прусия започват брожения. Тогава младият Ото фон Бисмарк смайва разтревожения си крал Фридрих с думите: „ Ваше величество, щом е съдено да има революция, аз предлагам да я извършим ние.”

В същата политическа стилистика и Местан реши, че щом, тъй или иначе, трябва да има съдебна реформа/искана безусловно от Европа, а нали той постоянно тръби, че ДПС е най-проевропейската партия!/, то най-добре е да я оглавят те. Така, хем да се изфукат, хем да си я направят по мярка. И както навремето Бисмарк съхранява за дълго пруската монархия и дворянство/докато съседна Франция потъва в хаос под лозунга „свобода, братство, равенство”/, така и ДПС сега е на път да запази, образно казано, своите капии в съда и прокуратурата. Защото в страна, опустошена от квазидемократичен преход и институционален безпорядък, който владее съдебната власт, той владее и държавата. Справка – от Костинброд до КТБ.

ГЕРБ, играейки умно и технично, също спечели. Не колкото ДПС, но достатъчно. Ако се отърсим от досадните дълбокомислени и наукообразни клишета на щатните политолози, в крайна сметка, политиката си е една игра. Който надхитри, изпревари, приспи, обърка, изнерви и т.н. своите противници, той „бие”. В това отношение у нас Борисов наистина е шампион. Затова и вече израстна, кажи речи, цяло поколение, което не помни последната му загуба на терена на политиката. През размирната зима на 2013-та изненадващото му сдаване на властта всъщност пак се оказа победа. Така да се каже, даде топката на абсолютно неподготвения Орешарски, прибра отбора си в желязна защита и с игра на парламентарни и политически контраатаки след година отново се върна на власт. И в случая с минимален разход на ресурси и енергия ГЕРБ спечели най-вече политическо време, докато изгради лелеяната необратима хегемония в държавната и местната власт. Всъщност, в момента на ГЕРБ не са им необходими никакви съдебни реформи и сътресения. Съдебната система не пречи с нищо на управлението им. Нито закача знакови фигури, нито притеснява приятелски фирми, нито заплашва ключови обществени поръчки. Мирно съвместно съществуване в интерес и на двете страни. Съдебните мелодрами с Цветанов са просто политическо шоу за медиите. Съдебната реформа, развявана наляво-надясно като знаме, им е необходима дотолкова, доколкото да рапортуват пред Брюксел, че работят по изпълнение на директивата за изчистване на „гнилите ябълки” от съдебната система. Затова тупането на топката по този въпрос с безкрайни парламентарни совалки, изграждане на консенсуси, безсмислени питания до КС и пр. са им изключително удобни и полезни.

От „историческия компромис” на Радан Кънев Реформаторският блок спечели презрението и на най-верните си избиратели. Много от „реформаторите” наистина искрено искаха и всеотдайно се бореха за разчистване на мафиотизирания ни посткомунистически съдебен батак. Но в крайна сметка в обществото се наложи окончателното впечатление, изразено, като че ли, най-точно в заглавието на OFFNews „Реформаторите клекнаха пред ДПС”. Реално не постигнаха нищо, дори и от сравнително малкото, към което се бяха прицелили. Самата Моника Маковей им го каза в София в пряк текст: „Зарежете промените в Конституцията, само си губите времето. Имате си закони, намерете един решителен и безстрашен магистрат и да ги почва!” Ставаше въпрос за корумпираните по висшите етажи. Боя се, че на местните избори т. нар. реформатори ще изпият докрай горчивата чаша от фаталната си политическа наивност, както, вероятно, би се изразил гуруто им Костов.

И БСП спечели. Спечели убедително приза за най-неадекватната партия в проточилата се съдебно-реформаторска сага. Какъв е интересът на червените да крепят позициите на ДПС в съдебната власт, които преди година и половина ги изхвърлиха най-безцеремонно от държавната власт!? На всичко отгоре хората на „Позитано” отдавна са разкарани и пенсионирани от ключовите позиции в тази сфера. Ако искаше бързо и ефективно да се реанимира пред своя електорат, то БСП трябваше не само безусловно да подкрепят РБ за предлаганата от тях съдебна реформа. Нещо повече – трябваше да кажат: „Уважаеми колеги от дясно, това което предлагате е хубаво, но твърде малко. Ние от БСП искаме истинска дълбока и коренна промяна в неработещите съд и прокуратура. Защото ние сме лява партия, член на Партията на европейските социалисти. Наше верую е солидарността и справедливостта. А кой носи справедливостта? Това са преди всичко честните, неподкупни и почетни съдии, следователи и прокурори. Затова предлагаме още по-радикални промени! Стига съдиите са мачкали слабите и бедните! Стига вече за кокошка да няма прошка, а за откраднат милион да няма закон! Ние искаме законът да е еднакъв за всички – и за бедните, и за богатите! Тогава и държавата, на която вие, левите, трудови и пр. хора толкова много разчитате, ще стане по-ефективна, по-богата и със сигурност по-социална”. Разбира се, можеше и по друг начин да го кажат. Като открай време безпартиен, не съм толкова вещ в партийната реч. Нищо подобно, обаче, не се чу от лагера на сто и кусур летната/т.е. предполага се мъдра/ партия. И вместо да триумфират от неочаквано отдалия им се уникален шанс, сега седят самотни в ъгъла, заклеймени като ретрогради, изключили се от конституционния „европейски” консенсус. Любопитно е и друго - как мислят да се връщат на власт при зависими медии и съдебна власт? Най-вероятно изобщо не мислят. И по-добре.

АБВ също спечелиха нещо. Но засега не ни е съдено да знаем какво. Щом в последния момент от обявения 1 глас, изведнъж станаха цели 4, то това едва ли ще да е било само, ей така, от непреодолима любов към съдебната реформа. Към която, впрочем, те още от самото начало имаха сериозни резерви.

Т. нар. Патриотичен фронт спечели изключителната чест и привилегия, в името на Родината и Отечеството, да подкрепи своя кръвен враг ДПС в ключов, и може да се каже съдбоносен, за движението исторически момент.

Симпатягите на Симеонов влязоха в 43-то Народно събрание на гребена на анти-ДПС реториката и най-вече с лакардиите, как завинаги щели да извадят „етническата партия” от властта. На този етап се видя, че не предвиждат да я вадят от съдебната власт. Как и кога ще я вадят от другите власти, предстои да видим.

Независимите депутати от сорта на Ана Баракова внезапно спечелиха, колкото голямо, толкова и изненадващо самоуважение. Те бяха връхлетени от такова неистово ухажване от страна на големите парламентарни сили, търсещи в 12 без 5 под дърво и камък последните гласове до заветните 180, каквото едва ли някога са си представяли, и каквото със сигурност няма да им се случи до края на живота. Поне парламентарния.

А Атака? Те са ни кяр, ни зарар. Всъщност, в този парламентарен цикъл националистите, ако перифразирам популярен виц, го играят нещо като тестикулите – наблюдават отблизо парламентарните актове, но не участват в тях. Както върви,обаче, следващия парламент ще го наблюдават отблизо, но отвън. И сигурно ще съжаляват, че пропуснаха и те да изкярят нещо от „историческия компромис” на Р. Кънев.

Препоръчани материали
Захари Иванов 29.07 2015 в 11:50 18
+ 5
- 3
Да попитам нещо.
На този човек защо изобщо му публикуване нещата, които сътворява? Не мога да разбера, позиция ли изразява, някаква кауза ли защитава или просто мъти водата.
Извинявам се ако само аз съм толкова тъп.
Птеродактил 28.07 2015 в 22:20 17
+ 4
- 1
Типично кинжалство. Подобни коментари показват защо се влачим по корем десетки години. Обществената сплав между комуноиди и кинжали прави невъзможна нормализацията на България.
Любо 28.07 2015 в 17:05 16
+ 7
- 0
Не можеше да се очаква друго. Статуквото се отбранява с всички средства. Един от любимите им похвати е, когато няма как да спрат промените, да отнемат короната на славата за неизбежната промяна от главите на извършилите я и да я сложат на собствените си глави. Так беше с "демократичната революция", после с подготовката за членство в НАТО и ЕС, сега с първата крачка към реформа в съдебната система. Вторият им любим похват е да сатанизират реформаторите. Така беше с Филип Димитров, после с Иван Костов, а сега с Радан Кънев и РБ. Всеки път те "извършваха" реформи, в чиято неизбежност се бяха убедили, с ръцете на омразни нему почтени демократи, а после ги хвърляха на кучетата си. В нашият случай,както и в предишните, това се извършваше с детайлно разработен, съгласуван и точно изпълнен план. До сега обществото се хващаше на въдичката и послушно оплюваше не когото трябва. Съмнявам се дали и сега ще е така.Но. Атаката срещу РБ и Кънев е част от този план на Статуквото и всеки, който не разбира това, се оказва негово погрешно лаещо куче.
Петър 28.07 2015 в 00:31 15
+ 8
- 0
Не мога да разбера каква е тази злоба към реформаторите у Паун Цонев, а и у няколко личности тук във форума. Сякаш те искаха да постигнат нещо за себе си. Сякаш тази прогнила и от всякъде корумпирана съдебна система не работи срещу всички. Сякаш БСП/ДПС/АБВ а и ГЕРБ не са 10 пъти повече от депутатите на РБ.
Изобщо, за какво се радвате бе алчовци!?
Не ви ли писна да се краде и лъже в тази страна?
Руси Спасов 27.07 2015 в 11:18 14
+ 8
- 10
Както винаги блестящо точен!
ПЕТЬО 27.07 2015 в 10:15 13
+ 8
- 5
Много интересен коментар, скоро предстои да разберем дали ще се окаже и верен.
Анонимен 26.07 2015 в 23:25 12
+ 18
- 2
Най-после някой да вземе отношение и на малоумната позиция на БСП в подкрепа на статуквото на корумпираната и проядената от зависимости съдебна система!
vasko 26.07 2015 в 20:22 11
+ 24
- 10
Много точен коментар!Поздрави за автора!
За съжаление отново се доказа,че в БГ парламента няма национално отговорни партий,а само такива,които гледат собственият си келепир!
браво 26.07 2015 в 19:09 10
+ 14
- 11
Браво на автора и все пак, какво иска да каже с "Много от „реформаторите” наистина искрено искаха и всеотдайно се бореха за разчистване на мафиотизирания ни посткомунистически съдебен батак." и това с пръмовица и останалите измислени политици, стари червени боклуци, добре, че има понятие рИформа, та всеки да лъже, маже и словоблудства на воля.