Има две политически новини - една добра и една лоша. С коя да започна, с лошата, нали?

Българската партийна система е изпаднала в тежка кадрова и структурна криза. От поне десетилетие в политическите партии си пробиват път, в огромната си степен посредствени и сервилно настроени хора, чиято единствена работа е да угаждат на политическите вождове, които възпитано наричаме политически лидери. Съжалявам, че трябва да съм конкретен, но така е в ГЕРБ при г-н Борисов от деня на основаването на партията. Така е и в ДПС, при който и да е формален или неформален председател, така от доста време е в БСП при г-жа Нинова. Така е дори в едната от съставните част на коалицията “Демократична България” - партия “Да България” при г-н Иванов. Култът към личността е на мода в българския политически живот. ИТН са специален случай, описан в следващите редове.

Личностите, към които бива създаван култ, далеч не са това, за което са представяни от придворните си партийните нагаждачи. С цялото ми уважение към настоящите партийни вождове, е видимо отвсякъде, че те нямат необходимия интелектуален капацитет, за да изработят политическа формула за създаване на ново стабилно и представително управление и за развитие на страната. За съжаление повечето от настоящите политически вождове, вероятно дори всички, нямат виждане за посоката, в която да се развиват отделните сектори в икономиката ни и не могат да предложат политически цели, които обществото да припознае. От доста време насам българското общество няма почти никакви политически цели, които да си заслужава да подкрепя. Така заменяме развитието със стабилност, движението със застой. Част от политическите партии, например ГЕРБ, дори ни убеждават да не заменяме стабилността на “лошото” с каквото и да ново, защото новото можело да доведе до нестабилност! Дотам сме се докарали като общество, да гледаме назад!

Липсата на интелектуален и политически капацитет е компенсиран от родните политически вождове с капсулация в тесни политически кръгове, които се характеризират с три неща – първо, с лична преданост към “политическия вожд”, второ с пълна безкритичност към действията му и, трето, с пълна политическа безидейност. В такъв организационен модел на родните политически партии няма място за можещи, успяващи на пазара свободни хора. Качества като компетентност, независимост не са нужни в настоящите политически партии. Недостигът на компетентни и независими хора в тях се е прехвърлил трайно и в институциите на държавата. В държавната администрация, разбира се, има компетентни хора. Тяхната компетентност обаче е лична. Тя не е ценност и стандарт в изграждането, функционирането и управлението на държавната администрация. Водещи ценности за управляващите ключовите държавни сектори са сервилността и императивното подчинение пред началника, а не пред правилата и закона. Управлението на ГЕРБ докара публичната среда дотам, че правилата и законовата уредба се променяха, за да бъдат удобни на партийния вожд и неговата клика. Настоящата кадрова и структурна криза на българската партийна система бе произведена с модел на политически лидерство и начин на управление на държавните институции, наложен от ГЕРБ.

Сега общество ни е изправено пред ситуация, в която е необходимо политическо лидерство, основано на знание, на разумни и идващи от обществото идеи; на търпение и уважение към останалите; на създаване на доверие; на разбирането, че политиката не е основана изцяло на йерархия, а е процес на изграждане на хоризонтални обществени структури.

Вместо да си създаде и организира политически структури, отговарящи на гореизброените изисквания, българското политическо общество прескочи от трън на глог – от ГЕРБ на ИТН. Вместо да се опитаме да сменим модела на политическо действие, се опитахме да сменим политическия вожд. И новият се оказа политически по-неподготвен от предишния. Още на старта. Толкова политически неподготвен и несъстоятелен, че дори не си заслужава да бъде анализиран в детайли. Казано съвсем накратко – не можем да намерим знание и политически качества там където не съществуват.

Добрата новина

Добрата новина е, че в кадрова и структурна криза е изпаднала българската партийна система, а не българската демокрация. Единственото, което родните партии трябва да направят, за да подобрят политическата среда е да променят вождистки настроените си организации. И понеже вождовете не се отказват от властта си сами, се налага партийните членове и активисти да започнат да ги ограничават. Или пък да ги сменят. Вътрешнопартийният плурализъм ще подобри рязко публичното поведение на родните партии и ще произведе условия за намиране на политически консенсуси.

Ако пък настоящите политически формации не могат да станат по-плуралистични и ако останат вождистки организации, ще ги заменим с нови. Не е трудно да се намерят по-разумни и по-амбициозни в обществен, а не в личен план, хора от настоящите партийни вождове. Ако разсъждаваме политически, през поговорката “Когато котката я няма в къщата, мишките танцуват на масата”, наличието на много на брой мишки означава, че или котката е негодна, или че е е влязла в заговор с тях. И в двата варианта котката е негодна. В такъв случай изпитаното от историята решение е да сменим котката, а не мишките. Нали?