'Където улиците на света пресичат булевардите на ума...' *

Роси Михова 11 октомври 2017 в 11:00 9090 1

Снимка Роси Михова

За какво се сещате, когато чуете Лисабон? За умопомрачителните сладкиши? Сладурските трамваи? Изписаните като великденски яйца калдаръми? За фадо, Бенфика, „Нощ в Лисабон“? Списъкът навярно е дълъг, но ще ви се наложи да добавите още нещо. Нещото е старо и мъдро като Йода, и секси като очилата на Джони Деп. Това чудно нещо са книжарниците.

Столицата на Португалия крие сладостни изкушения както за сертифицираните книжни плъхове, така и за неизкушените от ексцентричния чар на допира до корицата на книга. В известен смисъл тя е като една голяма агенция за запознанства – ще ви предложи подходящия за вас книжен магазин, а той от своя страна, ще ви свърже с книгата и историята, която ще ви хване за сърцето, ако не за нещо друго. И както при всяка реномирана агенция за запознанства, тук също можете да избирате според предпочитанията си за възраст, външен вид, интереси или език за комуникация. Светът е голям и пренаселен, Tripadvisor – още повече, но кой знае - може би точно в Лисабон новата любов ви причаква на следващия ъгъл.

Livraria Bertrand и достолепието на възрастната дама

Прекрачвайки прага на Livraria Bertrand, официално стъпвате в най-старата работеща книжарница в света (поне така твърди книгата на рекордите на Гинес). И днес тя е отворена за клиенти, така както и в първия си работен ден през далечната 1732 г. Оттогава Бертран е неизменна част от културния пейзаж на града. В салона й често се отбиват известни литератори и политици, а пред прозорците й прави пърформанс самата история. Именно тук през 1807 г. идва новината за бягството на крал Жуау VI в Бразилия, когато той, като един автентичен съвременен политик, се опитва едновременно да изяде агнето с Англия, но и да го предложи цяло на Франция. По-късно тук се пресичат пътищата на либерали и консерватори, републиканци и демократи, а днес това се случва с мен и младия книжар Леандро.

Питам го дали е доволен от работата си в магазина, на което той ми отговаря, че ако търся професия с ниско заплащане, но с голяма натовареност и високи изисквания, то съм попаднала на правилното място. Младият мъж споделя, че вече три години е тук единственото заради името над вратата и заради магията, която то носи със себе си... На мен тази история с магията ми звучи твърде сантиментално и леко пресилено, но само докато не чувам разказа му за бродещия в книжарницата дух. Преди около петнадесет години след много настояване в магазина започва работа мъж на има Фантана. Една нощ той се самоубива в главния салон и според служителите – оттогава не го е напускал. Доказателство за това са незнайно как изчезнали атласи, преместени книги и бутнати стъкленици. При толкова много натрупани емпирични доказателства аз, разбира се, няма как да оспоря адресната регистрация на духа.

Днес името Бертран се носи от най-голямата верига от книжарници в страната – общо 52. Това е особено впечатляваща цифра, като се има предвид, че от 2004 г. насам една пета от книжарниците в Португалия са принудени да се откажат от бизнеса и да затворят врати. Но не и достолепната Бертран. На някои очевидно старостта им отива.

Livraria Ler Devagar и чара на младата красавица


Може би първото, което ще чуете за тази книжарница е, че различни класации я нареждат сред десетте най-красиви магазина за книги в света.

Ако книжарниците се обличаха в дрехи, то Ler Devagar със сигурност щеше да е модна гръндж икона. И това едва ли е случайно. Тя е създадена едва в края на 1990-те, когато светът слуша Nirvana, Pearl Jam и Soundgarden и се захласва по всичко скъсано, непретенциозно и удобно. Интериорът на магазина е изцяло издържан в този стил – железните стълбища, метални конструкции и неизмазани стени са наследство от стара печатарската фабрика, която някога се е помещавала тук. В халето е запазена дори и огромната печатарска преса. И въпреки тази привидна небежност из въздуха витае усещане за неподправен шик и поезия – усещане, което се материализира във висящата механична скулптура на момиче с велосипед, който бавно размахва крила.

В превод Ler Devagar означава „Чети бавно“. Мястото предлага всички задължителни условия за това – кресла за сядане, работни маси и дори насъщните кафе и алкохол. С известна изненада забелязвам, че в магазина, сред хилядите томове книги, може също да се пуши... но иначе как Кърт Кобейн би се чувствал като у дома си?

На втория етаж на книжарницата срещам създателя на летящото момиче с колело - Пиетро Прозерпио.

Той всъщност е около 12-годишно момче в тялото на мъж, прехвърлил 70-те. Италианец, който е завършил френски лицей, говори английски с подчертано британски акцент и живее вече повече от половин век в Лисабон. Пиетро ми показва всичките си механични творения – електрически играчки, които разказват истории за любов, раздели и копнеж по звездите – един съвременен Джепето, чиито кукли оживяват и танцуват пред очите ми. През цялото време около нас тиктакат десетки часовникови механизми. На въпроса ми не е ли малко обсебен от идеята за времетo, което непрекъснато изтича, той се замисля и отговаря – „Time is my religion. But unlike other religions, it’s timeless”. (Времето е моята религия. Но за разлика от другите религии, тя е неподвластна на времето.)

Излизам бавно навън. Мисля си, че всички така или иначе трябва да преминем дистанцията между раждане и смърт. И може би ако намалим скоростта на живеене, ще удължим времето живот – Viva Devagar!

Livraria Ferin и дискретната тъга на аристократката

Казват, че разликата между красивата и чаровната жена е в това, че красавицата забелязвате вие, а чаровницата забелязва вас. Livraria Ferin е едновременно и двете. Човек трудно би подминал витрината, която подобно на лампата на Аладин подканя минувачите и обещава да изпълни поне три желания. Но веднъж влязъл вътре, посетителят се захласва по старите дъбови рафтове, огромни огледала, запалени настолни лампи, овехтелия плюш на креслата и многото книги, книги, книги. Всичко наоколо говори за традицията на поколения книжари, които от 1840 г. отглеждат книжарницата като свое дете.

Разхождам се между стелажите, докосвам кръглите клавиши на старата пишеща машина, спускам се в сводестото подземие, където е барът и залата за четения и концерти.

Книжарниците на Лисабон ми напомнят с нещо старите кафенета на Виена, под които винаги се крие един малък театрален салон. По същия начин и тук се грижат за утоляване жаждата едновременно на душата и на тялото на посетителя.

Тук срещам и сеньор Пинейро – наследник на основателя на книжарницата. Обяснява ми, че е прекарал 43 години от живота си в магазина, или казано по-друг начин - магазинът е животът му. Разказва ми за богатата му история и докато говори, забелязвам, че по-скоро ръцете му, отколкото гласът му, издават някаква сдържана тъга. Пръстите му непрекъснато галят плотовете на потъмнелите с времето маси, придърпват несъзнателно стари снимки, отварят и затварят албуми и каталози, в които всичко е надлежно документирано.

Преди около година сеньор Пинейро взел трудното решение да продаде книжарницата, която в продължение на пет поколения била собственост на семейството му. Силата на Amazon все повече обезсмисляла посредничеството между автор и читател. Бизнесът се свивал и преценил, че това е единственият начин да предпази магазина от закриване или (тук брадичката му леко потреперва) - от превръщането му в ресторант или дискотека. Изправен пред дилемата дали да бъде лоялен към миналото на книжарницата или към бъдещето й, разумът избрал второто. Сърцето било лишено от избирателни права.

Казват, че португалското фадо е музика за тъжното в живота, или за обърканото, а понякога – и за двете. Сбогувам се със сеньор Пинейро и излизам от магазина. Някъде в дъното му се носи сподавен акорд на китара.

Livraria Antiquaria do Calhariz и светът на колекционерката


В духа на романтичните представи книжарниците трябва да миришат на мастило, кожени подвързии, лепило и натрупан прах с дъх на благородна плесен. В полумрака на антикварната книжарница Calhariz в известна степен всичко е точно така. Книгите имат вид на столетници, в чиито мумифицирани тела се е напъхала историята.

Страница на статията : 0102
Най-важното
Всички новини
Най-четени Най-нови