Как да не ви цака Ушев?

Николай Фенерски | 23 януари 2017 в 11:57184370

Големо, дебело, препасано с бело – така викахме едно време за Ушев, който в Бела Слатина си имаше друго име, притежаваше огромен шкембак, който изпълваше милиционерската униформа до пръсване и беше препасан от белия му милиционерски колан. Така му викахме на стадиона, щото той беше дошъл не за друго, ами да ни разгонва с палката си, когато искахме да се сбием малко с противниковата агитка. Ушев навсякъде и винаги си е един и същ – особено в бившите соцстрани и особено у нас. При него професионалното изкривяване е задължително и ако вие случайно познавате свестен полицай, да знаете, че е изключение.

Много от професиите изкривяват хората. При лекарите, да речем, се натрупва с годините един бодър цинизъм, който от техните уста не звучи обидно, просто толкова много страдание и смърт около тях ги карат да претръпнат и да гледат на света малко по-трезво, без романтични ореоли и поетични орнаменти. Даскалите с годините започват да говорят по-високо, когато са с много хора в компания, да наставляват, да назидават... Освен това стават стиснати. Понятието даскалски банкет се е превърнало в нарицателно за бедност, представям си скръндзави жени, които събират остатъците от масата „за кучето“. Макар че вече това клише е отмряло, имало е причина да се появи.

А клишето от вицовете за полицаи винаги ги разкрива като не съвсем умни, но моето твърдение днес е малко по-особено. (Ушевци на по-високо ниво може и да имат проблясъци на ум. За Цв. Цв. не съм много сигурен.) Но техните предразсъдъци и професионални отклонения започват най-напред от онова възприемане на всички останали като потенциални престъпници. Те може би изхождат (като всеки човек) от реакцията на предпазливост и чувство за съхранение, защото познават себе си и след като в себе си виждат престъпни наклонности, то такива задължително има и у другите. Иначе не мога да си обясня тяхното изражение „да, бе, да, ти ще ми кажеш на мен“, дори когато пред тях се е изправил най-честният човек на света и им разказва най-истинската си история, че е превишил скоростта, защото детето му се е разболяло и трябва да отиде по спешност до болницата например. Не му минават на него тия. Той такива колко ги е слушал, ти сега него ще се опитваш да го работиш – дори това да е самата свята истина.

Ушев не вярва на сълзи. Когато те спре за проверка някъде по шосетата, най-добрата стратегия е да не му се перчиш, да не му се оправдаваш, а просто да наведеш глава и да го изчакаш да си каже, каквото има за казване. Щото Ушев си има репертоар. И обича да го казва с оня тарикатски тон, който е предназначен да те унижи. Да ти покаже къде ти е мястото на теб, престъпник такъв. Опитът ми с него е богат, защото съм шофьор от вече 25 години. Един приятел ме научи и как се дава подкуп, бях гола водица преди това, но вече знам къде ще мине и знам как да направя предложението. Давал съм им точно три пъти, веднъж за превишена скорост с около 20 км/ч, веднъж без технически преглед и третият път беше за липса на винетка. Преди избягвах да си купувам винетки, щото самите Ушевци не го правят, те си карат така, що аз да плащам за дупките по пътищата?! Но вече и в това ме дресираха, купих си целогодишната още на втори януари. А взятката се дава лесно – искате ли да видите документите ми още веднъж, питаш ги, да не сте пропуснали нещо. Те се сещат – е, дай ги тия документи да ги видим, де. Между листите си сложил двайсетачката. Това е. Думи като „пари“, „да ви дам“ и подобни са забранени. Трябва да се правиш да хахав, Ушев знае играта.

Може би е нужно да се разберем – аз съм от хората, които, като чакат пеша на кръстовище и видят, че отляво и отдясно не идва кола, а улицата е малка, пресичат на червен светофар без никакви задръжки. И няма да спра да го правя. На вас като ви се чака, чакайте, не ви съдя. И не ми отнемайте на мен правото ми да премина дори с риск от глоба. Вършил съм много непозволени от закона неща, като малък имах и досие в Белослатинския полицейски участък, със снимка, отпечатъци от пръстите – неща, от които днес се срамувам. Човек се променя. Затова днес не съдя строго никого и на дребните младежки прегрешения гледам със снизхождение. Моите ги описах като разкази в „Апокалипсисът е дело лично“ - и се отървах от тях завинаги. Не мога да си представя синът ми да е толкова див. Както и да е.

Но това с подкупите е цакане, а заглавието е как да не ви цака онзи. Спрях да им давам. Исках само да проверя на практика дали съветите на моя човек работят.

Сега са се навъдили едни млади копеленца, шофьорчета по на 22, които се правят на много съвестни и честни. Обаче са си тъпи копеленца. Един такъв преди две години се намира с колата си зад мен, в моя нисан са жена ми и дъщеря ми на задната седалка, вали дъжд през март, замъглено е, видимостта е нищожна, караме в града, пред мен е задръстване, няколко автомобила пред мен не могат да се разминат, един от тях маневрира и дава назад, аз също трябва да дам леко назад, правя го, едва-едва се движа, сантиметър по сантиметър. Тогава отзад се чува леко пукване, като да се подпре една пластмаса в друга. Дърпам ръчната, слизам и поглеждам да видя има ли щети, да се извиня на човека зад мен. От такъв допир щети няма как да има. Подпирал съм броня и много по-рязко и пак нищо нямаше. От грохналия сеат отзад излиза един възмутен младеж и почва да крещи. Кифлата му наблюдава отвътре какво ще направи нейният герой. Направо с обидите налетя – тъпанар, боклук, не ме ли видя, кретен, идиот. Викам му чакай малко, дай да говорим спокойно, виж, че нищо не се е случило, няма криво, няма и боя ожулена, абсолютно нищо.

Не. Оня си знае неговото – ненормалник, овен – продължава да нарежда. От дъжда вече съм мокър, отзад се е образувала огромна опашка, клаксоните свирят, а този младеж не спира да вика. Качвам се на колата си и просто тръгвам. Тоя обаче плътно зад мен, отляво, отдясно, нещо крещи. Спираме на светофара, той до мен, отваря прозореца и ми вика да спра, за да сме извикали полиция. Как пък не. И се обадил на 112. Оттам звънят на жена ми, тя на мен, аз в полицията, казват ми да отида на мястото на произшествието, за да дам проба за алкохол. Отивам, там никой, обаждам се по телефона, Ушев ми казва да му звънна на следващия ден, че му свършвала била смяната, ще се видим да състави протоколи.

На другия ден отивам на мястото, което е в другия край на града, съвсем различно от мястото на срещата ми с копеленцето. Не се подписах на документите им, никъде, те си се подписаха един на друг като свидетели и ми ги връчиха. Постановлението след месец – 300 лева глоба и един месец без книжка. Плюс ремонт на решетката на сеата на онзи – 160 лева. Хванали ме за канарче. Да платя някакъв чужд ремонт и да ме накажат за няма нищо. Не са познали. Не и мене. Подавам жалба първо в полицията, после в съда, след всичката разправия съдът отмени на втора инстанция всичко, полицаите нямат право да ни привикват на следващия ден, нарушаването на процедурата по съставяне на акта води до отпадането му при обжалване. Занесох съдебното решение и при застрахователите, за да накарат онова момче младо да си заплати ремонта, както си му е редът. Но на какво разчитат Ушеви, защо са ми го съставили, не знаят ли, че ще падне?

Разчитат, че няма да имате време и нерви да се разправяте. Само в това им е силата. Ушеви не познават законите – знаят само донякъде ЗДвП, съвсем леко го поназнайват, като трябва да се пише нещо, вадят омазнения от баничките им закон от жабката, сричат и пишат членове и точки. И задължително допускат няколко правописни, малко стилистични и тук-таме фактологични грешки. Напълно достатъчно, за да бъде оспорен актът им, дори да имат основание. А пък ЗАНН само са го чували. Това имат да научат, два закона, ама и тях не знаят. И след като ги е мързяло да ги научат, ще си плащат.

Не им се връзвайте на Ушеви. От пет акта четири паднаха, след като ги обжалвах, а последния още го влачим на административен съд. Но дори да бъде потвърден, 4 от 5 е добър резултат, нали? Стига с тия фандъци, дето им пускахме досега, те затова още в комунизма живеят. А ако имате нужда от съвет по някой случай, мейлът ми е достъпен в мрежата, напишете ми, ще се радвам да ви помогна във войната срещу тая презряна клика Ушеви.

2490