„Разбраха се!” – разбрах аз от медиите.

Хората от върха на властта се разбраха как да се казва държавата, която наричаме Македония.

Боже, викам си, Боже, как стават тия ми ти работи! – така си викам и се кривя и се подсмихвам и плюя настрани и намигам и дяволито кихвам и правя някакви неприлични жестове с ръце; чували ли сте за синдрома на Жорж дьо ла Турет? Аз съм кривящ се сатир и като слушам за човешките временни и суетни глупости – кривя се и неволно ръся неприлични звуци и слова.

Кръстили, викам си, държавицата, пък плеснали с ръце, видиш ли, па не се прегърнали. Всъщност - защо пък да не са се прегърнали? Кръстили, видиш ли, държавицата, па плеснали с ръце и се прегърнали! Ха така!

Човешки неща, братя и сестрици лекокрили, човешки и такива едни – едните неща да фанеш, другите да удариш! Кръстили, разбираш ли, държавата некак си, а после отишли да пият чай със сух бисквит.

Алексис, разбираш ли, Ципрас, и Зоран, видиш ли, Заев.

Апропо, германците наричат държавата си Бундесрепублик Дойчланд, а Германия (или Алемания) я наричат само всичките наоколо и – съседи, бивши врагове и недоброжалетали.

Финландците наричат своята страна Суоми, а китайците своята народна република (да не се бърка с островната държава Република Китай, която ние наричаме просто Тайван), та те я наричат така: Джунхуа Рънмин Гунхъгуо.

А добър ден!

Седя и размишлявам върху това – ей така – набърже – както, ако сте забелязали, ние разсъждаваме за целия свят и за целия живот. Набърже, защото, дами и господа, животът е кратък и ние не сме бодхисатви, та да можем да си позволим да седим в някоя пещера, докато сенките ни се отпечатат на стената, ами ей така – осмисляме целия свят и целия си живот в движение, в походен строй, в работен режим, надве-натри.

Защо, викам си, така наричат държавите, какво ще означава това?

И колкото и да мисля, стигам до един извод.

Искате ли да ви го кажа? Не искате...

Нищо, ще ви го кажа: изводът е, че държавите са ефимерни идиотизми, измислени от ефимерните фантазни напъни на някакви ефимерни онанисти, каквито сме всинца ний...

...а след това машината за промиване на мозъци – всичките там медии, образователни системи, пропагандата, държавните институции, държавните говорители с целия им демагогически апарат – всички те започват да налагат тия продукти на фриволното и идиотско Държавотворчество и Държавонарицателство. И ги превръщат в нещо тежко, значимо и важно! В нашите клети, доверчиви главици.

Мили родини и разни такива измишльотини, разбираш ли!

А те тия родини са просто едни държави. Тоест – апарати, структури, инструменти – служещи за потисничество, експлоатация и репресия.

Държави с имена, измислени на масата за преговори.

Преговори между едни хора, които не са нищо друго, а просто говорителите на тая малка олигархична бандичка, която винаги, във всички времена, е имала изгода от съществуването на държавите! Защото – вие добре знаете от опита си – държавите са изгодни (и то – твърде изгодни) само за една малка групичка, за една малка бандичка от избрани хора.
За другите, за хората като нас, държавите са само тегоба, която се преглъща с повечко ракия и псувни вечер. А може и от сутринта.

Република Северна Македония. Хм. Сещам се за Северна Осетия, автономия в Руската федерация; и за Южна Осетия – автономия в Грузия. Сещам се за руските паспорти на голям брой южноосетинци, получени (раздадени?) кой знае как, но доста добре служещи като катализатор за създаване на напрежение и повод за нови насилия.

Нота бене: Ubi bene, ibi patria – където е добре, там е родина. Това са го казали хората, създали най-силнтата и цивилизована държава в човешката история. На чийто руини ние сме изградили цялата си настояща цивилизация.

Мисля си за наричането на държавите. И си мисля и се сещам. Когато в Римската империя настава сериозна криза в средата на III век, римските войски на император Аврелиан напускат не много отдавна завладяната провинция Дакия. Връщат се обратно зад „лимеса”, зад утвърдената граница на Империята по Рейн-Дунав. И властта, видиш ли, прави един такъв интересен финт (как ми наподобява на тия сегашни преговори с техните хитроумни политически решения!). За да не се приема, че Римската империя е загубила Дакия, се прави следното: провинцията от отсамната страна на Дунава – тази, в която се намират, да речем, Бонония (Видин) и Рациария (Арчар) бива преименувана на Дакия Рипесис. Също като земята на север, зад Дунава. Която вече не е Дакия, защото не е в границите на Империята.

Но тук, зад Дунава, около Бонония, Бога ми, не живеят даки! – така сигурно се е развикал някой тогавашен критик.
Но ние, през плътната мембрана на времето, ще му се изсмеем. Това, приятелче любезно, е политика! И няма никакво значение какви живеят там и какви не живеят! Важното е това: чрез властови механизми какви имена ще турим, с какви имена ще се подписват документите занапред, как ще се „водят” нещата, как официално ще се „назовават” нещата! И това ще оставя лека-полека все по-дълбок отпечатък в съзнанията на хората и ще се затвърждава и затвърждава... докато (както лъжата на Гьобелс, повторена хиляда пъти) ще вземе да стане Истина!

При сериозни (доколкото нещо човешко може да е сериозно) изследвания на автозомна ДНК (много по-меродавни от изследването на Y-хромозомна ДНК или митохондриална ДНК) се установява, че у българите, у нас, в нашия генофонд има 35-40% гени, които също се срещат у славяните от Полша, Словакия, Украйна и 40%гени, които ни сближават с другите народи от Средиземноморието (в широкия смисъл) като гърци, македонци, североиталианци, румънци. Най-близки, между другото, сме генетично не със сърбите, да речем (като имаме предвид, че с македонците почти не се различаваме), а с румънците. Казвам това, млечни братя и сестрици, за да намекна още, че гени с централноазиатски произход (каквито са протобългарските или прабългарските) ние нямаме повече от 2%.

Но трябва да се има предвид, че в нашия генофонд от Централна Азия са се вливали генофондовете на нашественици (асимилирани) като куманите (Асеневци, Тертеровци, Шишмановци), печенегите (шопите), татарите (в Сереизточна България), така че нашите същинско-български корени са твърде условни. В двата процента някакъв процент.
Ние сме, да речем, почти наполовина траки и малко по-малко – славяни. Но държавата си наричаме България. И себе си – българи. Не се наричаме Тракия или Славяния.

Естествено – това изследване може винаги да се оспори. Както и да е.

Във вените на сегашните северомакедонци (както би било коректно, може би, да ги наричаме) също едва ли тече много-много кръв от македоните на Филип и Александър. А всъщност – защо пък не? Но в такъв случай и в нашите жили, българските, би трябвало да тече не по-малко кръв от тия ми ти прочути макенони! Защото техни важни градове са били именно в територията на България! Примерно прекрасния Филипополис!

Мисля си – можем ли по тоя механизъм ние да наречем земите на Пловдивска област Североизточна Македония? Защото и бездруго столицата е кръстена на прочутия македонски цар, а и гените ни...И да я направим една нова македонска държава?

Напук на гърците и още повече – на македонците?

Нота бене: Да се помисли: Кое определя правото да се наричаш с някакво име, някакъв етноним, примерно македонец, българин, чех, американец? Езика, историята кръвта, хаплогрупите, политиките? Кое определя правото ти да наричаш мястото на което живееш някак си...?

Седя и се кривя и се подсмихвам и плюя и вече не ми е и смешно...ами ми е противно, жалко ми е...защото си давам сметка, че тия държави, тия държавотворенета, тия държавонаричания...всички те...всички тия инфантилни, глуповати, пуерилни измишльотини - все едно излизащи из ръцете и умовете на глупави момчета...всъщност решават съдби, променят и канализират животи, осмислят и обезмислят житейски борби...

Ужасно: едни ефимерни, пъклено глупави умствени усуквания, прозрачно целящи изгодата на олигархиите, да определят истинските, живите човешки съдби!

Наистина – жалка работа ви казвам, братя и сестрици!

Остава да кажем: Абе да правят каквото си щат – да ни наричат както си искат, да си слагат имената и границите и правилата както им падне – ние да си пием ракията или респективно – тиквешката ракия – и да си гледаме нашата си работа...

Ама то не става точно така...

Не става точно така. Защото всичко зависи от всичко. И от имената зависят политиките, а от политиките зависят икономиките, а от икономиките зависят животите, а от животите зависи всичко...

Така че по-леко с ракията и с даването на имена и с това „разбраха се”.