Калин Терзийски: Консерватизъм

Калин Терзийски
08 февруари 2020 в 08:51 | 3899 |2

Никога не съм можел да пиша за нещо друго, освен за себе си.

Винаги, когато разказвам, разказвам за своите преживявания и мисли.

Егоцентрик долен! – ще кажат повечето хора.

Повечето хора според мен са дресирани твърде жестоко и твърде безкомпромисно в Анти-Аз идеологията на тоталитаризма.

Вилхелм Райх, един голям психиатър и мислител, човек, опълчил се и преследван и от нацистите в родната си Германия, и от комунистите, към чиято партия за известно време е гравитирал, и накрая – за да е абсурдът пълен – е умрял в американски затвор, та този мой светец, Вилхелм Райх, е казал: Всички общества досега са били тоталитарни.

Доколкото ми помага моята стара памет: тоталитарно общество е това, в което властта се опитва и в по-малка или в по-голяма степен успява... да осъществява контрол над всички нива и сфери на живота. От най-интимното ниво на личния живот – фантазиите, идеите и мислите – до всеки аспект на социалния живот.

Помислям си: от Светата Инквизиция до Дружинния съвет на районната комсомолска организация, от мормонската църква до вездесъщата телевизионна реклама – всички общества, които сме виждали или сме чели за тях, са имали всевъзможни инструменти, с които са се стремели да осъществяват тотален контрол над личността. Действително – по този критерий – всички досегашни общества са тоталитарни!

Някой ще каже: A как иначе? Иначе обществото ще се разпадне!

И тъй като нямаме никакъв пример за алтернативно, нетоталитарно общество (всички познати ни общества са имали официална религия или идеология и тя е изпълнявала функцията на Големия брат), ние няма как да си и представим един свят на свободни и мислещи хора. Мислещи не в системата на тоталните ограничения, а просто мислещи. Тоест – свободни.

Може би – един идеален елински свят на разум и осъзнатост най-много се доближава до не-тоталитарното общество. Но едва ли може да кажем, че познаваме елинския свят дотолкова, че именно него да обявим за не-тоталитарен.

И така: защо казах, че пишейки, аз винаги говоря само за себе си? Защото за петдесет години стигнах до свирепото и абсолютно непоколебимо разбиране, че това е единственият начин да бъда честен!

Съвременният Човек – воден от едно тоталитарно изискване, внушавано упорито на всеки от нас – отбягва каквото и да е изтъкване на собствената си личност, в угода на абстрактната идея за общността. И говорейки винаги за общността, от името на общността – и разказвайки, и мислейки не на основа на личния си опит, не на личната си интуиция и преживяване, а на основата на някакво абстрактно „хората мислят така” или „така Се казва и така Се е случило”, всъщност не прави друго, освен да шикалкави и да лицемерничи. При това – обикновено съвсем неосъзнато! Просто Така Се Прави! Така е Нормално! (разбирай: така му е внушено и той така прави, защото не е мислил по тия въпроси)

И ето: Аз – мислейки за света – не казвам: Тръмп беше подложен на процедура по импийчмънт, но това не накара дори дебелата му черупка да трепне... А казвам: Почуствах, че живея в едни грозни и консервативни времена.

Струва ми се (и не че съветвам всички да следват Моя Начин, но го показвам, и бих се радвал да бъде разбран), че единственият честен и правдив начин за възприемане на света е чрез нашата (по-точно аз-с моята) интуиция!

Чета статия и не анализирам нищо! Чета статия и чувствам! Тоест – оставам аналитичното мислене встрани. То винаги е обусловено от наложени схеми.

Гледам телевизия и не разсъждавам, следвайки коловозите на една „правилна система на мислене”. А просто усещам, чувствам, подозирам и предвкусвам.

Използвах всички тия налучкващи думи, за да опиша всъщност процеса на интуирането.

При него и най-странните и неприемливи (от логиката) възникващи асоциации са добре дошли!

Чета за Тръмп. И се оставям да почувствам: Какво става?

И въобще не се опитвам да „обмисля” какво става. А се опитвам да „почувствам” какво става. Да го усетя с вътрешните си рецептори за Света.

Доналд Тръмп – тоя опасен глупак – излиза пред Конгреса и говори с думи като „враговете на Америка”. И с думи като „Америка победи” и „враговете на Америка бягат”.

Демократите в парламента мълчат, конгресменки късат речта на Тръмп (но по-скоро случайно, отколкото демонстративно). 

Аз – необременяван от „правилното мислене”, прескачам от Америка чак в България. Фриволен, интуитивен скок.

И си казвам: А в България демократи вече няма. Стартира една съвсем ясна, прозрачна война между мафиотските олигархични кланове, в която единият клан вече напълно (така усещам нещата аз) ще разруши остатъците от другия.

Казах: Асоциациите ми може да са неуместни спрямо едно „канализирано, логично, информирано мислене”, но аз съм убеден, че само този ми начин на „усещане на света” е правдив. И дори и да не води до някакви „верни” изводи, поне е по-автентичен и поне има шанс да даде някаква по-оригинална гледна точка за нещата!

Аз усещам: живеем във време, което е под гребена на една надигаща се, огромна вълна на неоконсерватизма. Точно под гребена. Очаква се още по-голямо издигане на тая вълна.
Не знам дали ще се появят кафяви ризи, дали ще се появят черни ризи, дали ще се появят фалангисти и усташи, легионери и бранници. Вероятно са се и появили вече. Сякаш ги усещам във въздуха! Ако не са се появили – очаквайте появяване! Въпрос на време е!

И имам отчетливото усещане (интуиция), че не просто в България, а в света, тече една подготовка за налагане на десен, фашистки ред.

Не се изразих добре. Не налагане на десен, фашистки ред, не. Защото той няма нужда да бъде налаган! Тече едно постепенно, напоително, глъбинно фашизиране и на мисленето и на световъзприемането на съвременните ми хора.

Тоест – нищо няма да им бъде налагано! В нацистка Германия Хитлер е провел плебисцит и благодарение на него всъщност е извършен най-важният акт на нацизирането – обединяването на двете позиции – на президента и на канцлера. Германците са подкрепили своя нов фюрер с огромно мнозинство!

Несвободата обикновено не бива налагана с оръжие! Тя бива... прегърната от народа! Прегърната от един народ, душевно подготвен за несвобода!

Повтарям – не мисля като политолог, нито като учен, дори не и като информиран човек! Не се опитвам да впрягам логиката си и да търся данни – просто усещам! Оставям сетивата си да усещат.

А мога да твърдя, че за 50 години у мен се развиха извънредно добре сетива за усещане на тоталитаризма. За предвкусване на несвободата. За чувстване на започващото или настъпилото фашистко средновековие.

Усещам тези неща. С цялата си абсолютно непоколебима и честна субективност. А Тръмп размахва пръст на „враговете на Америка”, докато в България един негов полу-аналог се готви за разчистване на сметки.

Наблюдател

Рейтинг : 1007

10.02 2020 в 00:28 2
+ 2
- 0
К.Т. както винаги,е в крайностите на реториката, но това не означава, че не е прав. Над 60 процента от българите харесват Путин?! Толкова вероятно и Тръмп.В политическия ни речник "другия" - по стар или по нов рефлекс - вече означава враг. Война, напрежение, ескалация, жертви и други подобни думички в политическия и публицистичния речник вече ни подготвят за неизбежността на Злото. И в това няма метафизика, а обикновена политическа аритметика. Така че, вдигнат палец за интуициите на автора.
опетков

Рейтинг : -900

09.02 2020 в 08:23 1
+ 1
- 1
Една лека корекция: фашизмът и нацизмът не са десни, а са леви идеологии и практики, близки до социализма и комунизма, но не толкова тоталитарни и гротескни като тях.. Но така ги усещал авторът, така ги написал. Интуиция, какво да го правиш.