Калин Терзийски: Лов на вещици

Калин Терзийски | 06 октомври 2018 в 09:39 | 3382 |0

Доналд Тръмп изглежда като истински WASP. Бял, англосаксонец, протестант.

Рус наследник на някакви англосаксонци. Протестант с прародители, пристигнали в Америка като пилигрими с кораба Мейфлауър, стъпили на равния плаж на Кейп Код, заселили се от другата страна на залива, основавайки колонията Плимут. Корави хора, пуритани.

Както знаем добре, „пуритан” идва от pure – чист (англ.).

Англите, тръгнали от полуостров Ангелн, намиращ се в днешната германска федерална провинция Шлезвиг-Холщайн, полуостровче като брадавица, залепено под малкия остър карфиол на Дания (на север), не са се отличавали с особена чистота. Заедно с южните си съседи – саксите (сегашните саксонци) - са опустошили Британските острови през късния 5 век. Единственото нещо, което са изчистили, е била източната част на територията на острова – изчистили са го основно от местното келтско население. Оцелелите просто избягали в днешните Уелс и Корнуол.

Уасп е нарицателно за консервативен бял, който се гордее с белотата си и с консерватизма си. Донякъде тоя термин води със себе си и известни расистки конотации. Ку Клукс Клан е бил сборище на уаспове от Юга. Пуританите са също уаспове, поне първите. Извънредно строги протестанти от Англия, избягали от морално гниещата и флиртуваща с католицизма родина.
Но сега изведнъж Тръмп се изправя в защита на едного...

Хм, едва ли някой би обърнал сериозно внимание на разсъжденията ми, но аз ще ги направя: Тръмп, колкото и да изглежда като уасп, като наследник на първите пилигрими от Мейфлауър, на поколения строги пуритани... се изправя в защита на човек, обвинен от три места в сексуални посегателства!

Тръмп няма нищо общо с консервативните пуритани! – би казал някой. Та какви са тия Иванки, Мелании и тям подобни източноевропейки!

Но в повечето си действия той е именно бял консерватор. Мексиканците чуват името му и потръпват. Той е една светло-бяла компенсация за годините на Обама.

На 10 юни 1692 в градчето Салем, Масачузетс, не много далеч от първата колония на пуританите, слезли от Мейфлауър, е обесена първата американска вещица. Първата от обесените в прочутият Лов на вещици в Салем. След нея на бесилото, обвинени във вещерство, увисват още 18 души.

Явно пуританите не могат да търпят хора, които общуват с дявола.

Защото това е основното обвинение, отправяно към жените (и мъжете, понякога), занимаващи се с магия. Откак Августин Блажени е заключил (още към началото на 5-ти век), че за човека е невъзможно да извърши магия, за християнските отци е ясно, че магия може да се извърши само с помощта на дявола. Вещиците правят магии, общувайки с дявола, и затова трябва да бъдат изгаряни или умъртвявани, ако може – без да се пролива християнска кръв.

Изразът „Лов на вещици” от средата на 20-ти век се употребява широко, за да обозначи въобще преследване на хора, които са обвинени, без да е доказана вината им; вината им е трудно доказуема; те може и да не са извършили дадено деяние, но преследвачите им, водени от емоциите си, от пристрастия си, най-вече – от предубежденията си, и подкрепяни от крайни обществени настроения, намират нужните доказателства с всякакви средства или пък изтръгват самопризнания от обвинените със заплахи или с инквизиции.

Лов на вещици е имало в най-разгърнат и пълноценен вид по времето на сенатора Маккарти и дори това време е получило гръмкото название „Ерата Маккарти”. За него четем: „Маккартизмът прераства в мащабна кампания за разкриване на съветски шпиони, комунисти или техни симпатизанти и други политически елементи".

Жертви на лова на вещици (в периода на Студената война това означава „симпатизанти или поддръжници на комунизма”) са станали такива хубави и светли хора като Чарли Чаплин и Джон Ленън. И двамата – известни с радикалните си възгледи относно справедливостта и симпатиите си към борбите на пролетариата. И – както ни е известно – и двамата дълго и упорито са следени и тормозени (но все пак – в някакви цивилизовани граници) от ФБР, ЦРУ и другите сериозни момчета на американския консервативен пуританизъм.

Сега да симпатизираш на комунизма е като да симпатизираш на някакъв вид редки кафяви хлебарки.

Но Америка на пуританите, които горят или бесят вещици от Салем насам, има нужда от нови попълнения във вещерските редици.

И изведнъж, някак впечатляващо със своята късопаметност, режисьорите на американската мелодрама изваждат на сцената нови герои. И много влиятелни мъже стават тутакси „сексуални посегатели”.

Интересно е да си припомним, че почти всички обвинени във вещерство (в Салем, а и въобще по време на безбройните ловове на вещици) са били първо наклеветени от свои съседи или дори от роднините си. Много от жените – от собствените си съпрузи.

Ако те обвинят, че имаш сношения (не полови, но защо пък не и полови?) с Дявола, ще трябва да си извънредно добър майстор в намирането на доказателства, за да докажеш, че всъщност си нямал такива. Та как се доказва, че не си си говорил с Дявол?

Как се доказва, че не си му намигал? Как се доказва, че не си го потупвал по рамото, по бузата, по гърдите и по... хм, кльощавия задник?

Как се доказва, че не си спал с Дявола?

А ако дойдат свидетели и заявят, че си спал с него? Или си му отправял неприлични и унизителни предложения за секс?

Когато в обществото има табута, облечени в дебели драперии от мистицизъм, параноя, мракобесна, рестриктивна лексика (която нарича себе си „политическа коректност”)... да обвиниш някого, че има сношения с Дявола, е най-лесното нещо.

Нежеланият секс, натрапен от силни и агресивни мъже на слаби и беззащитни жени, сега е Дявола. Общуващи с Дявола са всички мъже, които могат да бъдат обвинени в това. Да подчертаем: Не които практикуват това, а които могат да бъдат обвинени в това.

Кой може да бъде обвинен в това?

Всеки.

Но естествено, да бъде обвинен всеки, е напълно излишно и глупаво. Не е ли много по-„полезно” да обвиним изключително богати и известни мъже?

Каква е изгодата от това?

В Салем, а и на другите места, където са ловили вещици, тези, които са ги наклеветявали, са спечелвали обикновено някакви малки парични суми. Може би и някакви благодарствени писма от църковното настоятелство? Знае ли човек... Но клеветейки, те са изпълнявали и един от вечните трикове на параноята, на параноичното общество – да обвиниш, за да не те обвинят теб!
И да дадеш, естествено, израз (дори по право – канал за оттичане) на натрупалите се у тебе огорчения, негодувания, страхове и омрази през годините.

Съпрузите са предавали жените си, да речем, защото жените са готвели лошо киселото зеле (пресолявали са го); или пък защото не са им давали желаната наслада в леглото. Огорчените и гладни мъже са ставали добри доносници.

Но тук трябва да помислим за други ползи.

Ползата за едно, основано от параноични пуритани общество, от клеветенето и осъждането, обесването и изгарянето на известен брой вещици, е в това, че обществото... просто си има... своите вещици.

Своите мистични, дяволски, непонятни и затова – незаслужаващи милост врагове!

Врагът трябва да е Дявол, за да няма нужда да изпитваме човешка милост към него! Има ли враг, към когото не бива да изпитваме милост – всичко тъмно и отмъстително у нас може да се излива и да вали докато го удави.

Независимо от характера на вещерството им – дали демоничен, дали комунистически, или пък – сексуално-посегателски – вещиците са извънредно полезни за едно общество на търсачи на грях и на преследвачи на вина.

Пуританите, бесили вещиците в Салем или пък поставяли алени букви на прелюбодейките (по Натаниъл Хоторн), винаги са имали и сега имат нужда от мистични, почти екзорсистки гонения на Дявола. Америка си има своята малка фиеста, тоест – антифиеста, във вид на шумни процеси срещу похотливи богати мъже.

Сексът, този така подценяван след края на 60-те години извор (изворче) на социално напрежение, отново стана актуален.
Все едно звезди на сцената на популярната музика отново да станат Мамас едн дъ папас. Тоя мил, позабравен, демитологизиран и обезопасен до импотентност секс (включително и чрез параноичните антиспин кампании през 80-90-те) отново се превърна в Дявола!

Което ще рече, явно, че политическите борби, борбите за справедливост, за социални придобивки и свободи – са отишли да си почиват в някоя много глуха уличка.

А Доналд Тръмп... той пък откъде се взе с тоя антипуритански възглас, откъде се пръкна с тия антиконсервативни и дори, бихме казали – антипараноични изказвания? Откъде се взе у него тая хипи-либертинска (едва ли не) нагласа – та да защити младите американски мъже от възможността да бъдат обвинени в сексуални посегателства и да бъдат смятани за виновни, докато не докажат обратното... Хм...

А той наистина прилича на някой от тия – дошлите с Мейфлауър и скоро след това започнали да бесят вещици в Салем.

Но може би просто човекът си обича женички и това някак го прави доста по-симпатичен, поне за мен.

Защото, мисля си, който обича жените – той нито извършва сексуални посегателства, нито пък толерира тия, които ги извършват. Но и никога не позволява да бъдат клеветени хора, просто защото трябва да си имаме винаги Дявол за гонене.
А сексуалните посегателства са уродливо нещо. Просто за тях трябва да се гледа, мисли и говори през светла и просветена призма. А не през средновековната призма на Шпренгер и Инститориус.

Ако не знаете кои са тия симпатяги – прочетете техния бестселър от 16 век Чукът на вещиците. Малеус малефикарум.

И така нататък.

Препоръчани материали

Няма коментари към тази новина !