Прочетох, че създателят на прочутия Cirque du Soleil (Цирк дю солей) бил арестуван в Полинезия по обвинение за отглеждане на канабис.

И в мой стил се замислих. Замислих се за това: какво мисля по въпроса. И защо мисля именно това по въпроса.

Струва ми се, че това метакогнитивно мисловно действие, което извършвам винаги, е ценно. Винаги ми се е струвало, че остарявайки и откривайки разни нови неща в технологията на живеенето, съм длъжен да ги предавам на по-младите от мен; едно от тях е именно този полезен навик - винаги да мисля за това защо мисля именно така, по един или друг въпрос.

Ние обикновено стигаме до там – да мислим за едно нещо.

Но твърде рядко не мислим за мисленето си. Защо е такова, каквото е, какво го обуславя, защо мисълта ни се движи по такива и такива коридори, а не по други.

Винаги сме склонни да мислим: аз съм си такъв, няма сега какво пък да се променям; моето мислене си е мое мислене и си е такова, каквото е. Което ще рече – непроменимо.

Ама че заблуда, мисля си, като чуя някой да говори така.

Майка ми, моята стара и корава като 13-вековна България майчица, откак я помня, все така казваше на своите калпазани (на мен и брат ми): Няма сега Тепърва да се променям!

Имам си някои съображения! (Божичко, същи другар Живков!) Имам си някои принципи! Каквато съм – такава съм! Това е положението! Няма сега тепърва да се променям, я!

Тя, когато за пръв път съм я чул да казва тези думи, е била на 30. И вече е имала коравото и инатливо убеждение, че нито може, нито иска да променя каквото и да било в себе си.

Кораво, запечено, самомнително и нежелаещо да се самоопознае и моделира себе си мислене. Това виждам непрекъснато около себе си.

Пък често и у себе си.

Удобно е да кажеш: такъв съм си – и да оставиш природата, която те е направила такъв и такъв - да ти бере гайлето. Непроменим – умен, тъп – това е положението! 

Никога не сме виновни (нали така?!)

И тази нова философия „Бъди себе си”, която легитимира и най-проклетата и дива тъпотия, налива още масло в огъня на нежеланието за промени.

И така.

Арестували човечеца.

Никога не съм изпитвал тоя трепетен възторг от цирка, който толкова често съм виждал у други; този възторг винаги ми се е струвал твърде банален. А самият цирк - някак фалшив. От една страна, наистина опасен и жесток, от друга – с тия покъртително фалшиви усмивки, носове, гримове и цялата му кичозна естетика – циркът ме е угнетявал. Както каза един мъдър наш актьор: циркът и цирковите актьори са едно от най-тъжните неща.

Но аз говоря за своето мислене.

Веднага то потече като полупълноводна рекичка в една дразнеща за мен, елементарна и банална посока. Но аз го гледах и си давах сметка, че то тече именно така.

Казах си: Гледай!

Как в тоя ми ти цивилизован свят (а за мен - като българин - всичко, което е на запад от България е „цивилизован свят”, пък ако ще и да е на изток, и да е Полинезия (но нали тя е френска!))...

...само едно подозрение е необходимо – и веднага – арест! Няма милиардер, няма трилионер! Щом има подозрение – веднага – арест! Така действат цивилизованите хора! Там има ред, ред, ред! Здрава ръка, здраво пипат тамошните! Ааамаха! И най-вече – милиардерите! Там милиардер да не си! Само гледат да те окошарят! Видят ли милиардер – веднага го пипват за гушата – и в околийското! Давай обяснения – откъде са милиардите? Видяхме те да вадиш милиард от джеба си – откъде си го добарал?

Така е на запад, в цивилизования свят!

Така мислеше глупакът, който живее под наем у мен; и когото Хайдегер би нарекъл Das Man (или нещо като Хората, живеещи в мен, „Другите”, тъпото обществено мнение, имплантирано в продълговатия ми мозък).

И тъй като, както казах, съм склонен да анализирам защо мисля така, а не иначе – веднага си казах: ей, драги ми смехурко! Чакай малко! Не се ли отдаваш прекалено лесно на глупавото мисловно клише. Това тъпо клише, което казва: Там! Там арестуват лошите... а при нас никога не ги и пипват, даже с пръст!

Това мислене определено е досадно, невярно, ретроградно...

Нима – казах си набързо – Ванко Едно не лежа в панделата, нима семейство Арабаджиеви не са в следствения, нима...
Мхм. Така така.

Но - казах си аз, анализиращият собствените си нагласи и мисловни процеси – все пак... все пак! Все пак това мислене го има у мен! Това мислене – че у нас никога нищо не става... че на Запад, в свещения Запад ловят бандитите и ги тикат в затвора, а при нас никога не ги закачат – това мислене го има у мен...

То силно ми влияе, то определя преценките ми.

Това черногледо и банално, неподкрепено от факти мислене „ангро”, което протича по инерция, което често е единственото мислене, което си позволяваме в забързания поток на дните си – то определя и живота ни. Той е мрачен, защото не се замисляме защо мислим именно така, както мислим. И възприемаме сегашните си нагласи за „своя същност”, за нещо непроменливо, естествено, природно и неподлежащо на анализ.

Мисля си за ползата от моя начин на мислене.

И си казвам: ако непрекъснато съветвам хората около себе си да мислят върху нагласите си, върху начините, по които мислят; ако им давам пример за това, че човек може и да не се отдаде съвсем лесно и без проверка на предразсъдъците и предубежденията си...

Може пък и нещо хубаво да се получи!

А горкият циркаджия Лалиберте със сигурност не е виновен. Макар че ще трябва да помисля внимателно – защо мисля именно така.

И моля, само не казвайте, че нямаме време за мислене!