Калин Терзийски: Тоталното наплашване

Калин Терзийски
18 юли 2019 в 07:23 | 7684 |0

И ето пак – излизат чудни, страховити, обнадеждаващи материалчета по всички медии: Светът е в опасност, топлинна вълна удари Арктика!

Или: Такива температурни пикове, толкова далеч на север, могат да бъдат определени като „напълно зашеметяващи”.

Уау.

Както казват кифличките в молчетата.

И аз започвам трескаво да мисля. Но не си и помисляйте, че аз мисля за това „как да спрем това?” Или „как да се измъкна лично аз от това опасно положение?”

Глупости, глупости, глупости.

Всъщност – никой човек не мисли това.

Всъщност този тип „информации” имат за цел...

...няма веднага да казвам какво имат за цел, защото ще трябва да избухна и да прекратя писането. Но ще кажа: Те идеално изпълняват целта си.

Да, сега вече мога да кажа каква цел имат. Тези тъй наречени „новини” или „плашещи сензации”, или Бог знае какво – са единствено с цел да се кресне в ухото на потребителя.

Да бъде той стреснат и уплашен.

Да бъде така шашардисан, че да отпусне ръце, да потекат лиги от глупавата му уста и да замучи той, както си знае - лениво, безволево и тъпо; да завие от мъка и безнадеждност.

И да тръгне към мола за последно, фатално и колосално пазаруване.

Тези новинки, ясно е на всеки що-годе мислещ човек, са единствено с цел да уплашат, деморализират и побъркат от празен страх хорицата, мили хорица! Нас.

Защото ето какво: Като ти кажат, че иде Краят на света... и какво, мили приятелю, ще направиш ти?

И защо от край време някой хитрец, мили приятелю, все ни повтаря, че иде Краят на света?

Кой коварен Есхатолог толкова обича тоя Край, та вечно го тика в муцуните ни, та да се чудим къде да се денем от страх и безнадеждост?

Ще кажа така: То никой и не изпитва страх и безнадеждност! На кой ли изпечен консуматор му дреме на шмайзера, че идва някакъв си Край на света?

Просто безнадеждността, деморализацията, страхът се просмукват... никой не ги забелязва, никой не ги отчита, те инфилтрират съзнанията, те правят фона на картината, те – подобно хиалуронова киселина – изграждат околоклетъчното пространство на организмите ни...

...и това не е от сега, дявол да го вземе! Така говорят на хората от... как има хора!

Втори пришествия! Откак' се помним като хора, все очакваме Втори пришествия!

Като отмина Студената война и спряха да ни наплашват с ядрената заплаха (която естествено си стои като резервен коз в ръцете на Наплашвачите), дойде наплашването чрез Глобалното затопляне!

Хората, мили хора, трябва да бъдат плашени с неща, срещу които нямат абсолютно никакъв шанс да се противопоставят!

И какво се постига с това?

Ето какво: Така караш хората

а) да се чувстват безсилни
б) подвластни на стихиите и въобще – на външна воля
в) виновни, без да е ясно за какво, но дълбоко и непоправимо виновни.

А виновният човек единствено може и трябва да е послушен, да навежда глава и да прави каквото му се каже.

Но нека скочим встрани и да мислим като свободни хора: Може ли човек... (нека не говоря с такива кухи абстракции като „човек”)... мога ли Аз да направя нещо срещу това Глобално затопляне?

Не, естествено.

Мога да си изхвърлям боклука разделно. Мога да не ползвам автомобил. Мога да не ползвам самолет. Мога да не ям месо (защото животновъдните ферми отделят твърде много парникови газове).

Така. Аз правя всички тези неща. Нещо да се е променило?

И сега: Трябва ли аз, след като правя всички тези неща и нищо не се променя - да се чувствам безсилен и в същото време - виновен?

Мисля, че това би било и грозно, и глупаво!

Защото да изпитваш безсилие и вина може и да е удобно (повярвайте ми, в тия долнопробни чувства твърде много хора намират уют и удобство!), но не е морално. Не е и красиво.

Но такива, да го вземат дяволите, ни искат! Именно това искат от нас – обикновените хора! Да се чувстваме ужасени, безсилни, виновни, слаби, глупави...

И в сегашната историческа ситуация, в сегашния контекст – да ходим и да пазаруваме буйно!

Защото консуматорът няма друг тип реакция: Каквото и да се случи, той реагира с купуване на нещо.

Когато е притиснат и уплашен – купува най-много.

Казват му: страшно е! (тук говоря образно) и консуматорът си купува

а) лекарства за успокояване на нервите на билкова основа
б) витамини срещу стреса
в) алкохол – защото така и така ще се мре
г) подаръци за децата (като индулгенция, защото нали ще се мре, а пък ние все ги забравяме, та дай сега да наваксаме)

Във всички времена овцата е трябвало да бъде наплашвана.

Сега овцата се нарича консуматор. И се стриже чрез ножицата „Купи, грабни, поръчай!”. А за да бъде накарана да купува, грабва и поръчва – тя трябва да бъде сръчкана с остена на страха. И затова винаги поне едно Глобално затопляне трябва да има в ръцете на овчаря!

Но, ще каже някой, как така? Нали трябва да бъдем отговорни граждани на света?

А аз ще кажа: Чрез страх и вина отговорен не се става.

Кандид, този най-светъл герой на светлия Волтер е казал формулата: И все пак всеки трябва да обработва СОБСТВЕНАТА си градина!

Или казано иначе: ПЪРВО прави каквото трябва,

(и най-първо, естествено, добре помисли Какво Трябва),

а ПОСЛЕ разните глобални лайна - да вървят на майната си!

Препоръчани материали

Няма коментари към тази новина !