Калин Терзийски: Вълна от човешки кости

Калин Терзийски | 21 август 2019 в 15:31 | 5403 |1

А ето че и в Градешница намериха нещо, което наподобява човешки кости.

Труп на момче в Змейово.

Труп, труп, труп.

Не ми се сърдете – правя физиологичен експеримент. Подопитен ми е един обикновен журналист - характерен представител на вида Homo horroricus senzationeus – или преведено на български: Човек ужасен сензационист. Та така де – повтарям един словесен стимул - заложил съм и подходящата измервателна апаратура – и следя дали ще потекат лигите на подопитния журналист.

Сигурен съм в успеха!

Я пак да повторя стимулацията: Труп... труп...

Ето – получи се! Журналистът се размърда и веднага рефлекторно отдели слюнка, ръката му се задвижи, мозъкът му спря да излъчва вълни на активност и съвсем замря, а журналистът затрака по клавиатурата бързо и агресивно започна да отделя характерната за този повид (Homo horroricus senzationeus) ужасна и воняща секреция. Пардон, статия. Накрая, след като отдели секрецията (статията), той си отдъхна и отиде да пуши, за да се зареди. (С думата „зареди” поздравявам всички, които са имали тройки по електротехника).

Да. Пък е и август на всичкото отгоре. Всички са спрели да работят, политиците не произвеждат секрет от пошли новини и настава ужасна криза! Няма за какво да се пише! Няма нищо интересно! Няма новини! Слави...

Слави още нищо не е направил, само Ламбо ни вдъхна малко надежда, като падна и си счупи крака, но това не е достатъчно, за да се задейства жлезистата система на българската журналистика! Трябват трупове!

Замислям се: Голяма част от хората след като умрат се превръщат в трупове. Тъй като журналистите са открили, че труповете са неизчерпаем източник на сензации, които винаги ще предизвикват патологичен интерес у потребителите на медии – значи всъщност никаква опасност от липса на новини през август няма!

Интересно как никой журналист от подвида Homo horroricus senzationeus не се е сетил през лятото да ходи по гробищата с лопата!

Та нима това не е в стила на Пулицър и на най-великите в бранша - да не чакаш новините да те намерят, а самият ти да ги намираш!

Отиваш на Малашевските гробища и намиращ купища новини. Но не се хвърляш безразборно – защото ще се изчерпи интересът!

Един ден един труп, друг ден – друг труп!

Сега – докато си почивам от експерименталната работа – ще направя един малък психологически анализ: Убеден съм, че куп читатели ще се възмутят от „циничното ми отношение”! Защото според тях никак не е редно да се говори със сарказъм, когато се говори за умрели хора. Но извънредно странно – тези същите читатели никак не се възмущават, когато съвсем насериозно ги зариват със сензации с некрофилски характер. Некрофилията е станала съвсем приемлива информационна и мисловна храна за средния български (със сигурност – и световен) читател и потребител на медийни продукти.

Тоест: идиотщините не се усещат като „цинизъм”, но когато се подиграваш с идиотщини – някак може би защото по-силно се забелязват и стават по-отчетливи (ярко се откроява именно идиотизмът им) – веднага полузаспалият потребител и блюстител на добрия тон ревва като лернейска хидра! Хоп, лернейската хидра не реве, само съска и отравя с лигите си Херкулес, ами потребителят ревва като немейски лъв! Как не те е срам, писачо! - ревва той - да ми говориш такива гадости и цинизми!

Ама аз се подигравам, мили потребителю, именно се подигравам с тия, които те зариват с идиотщини, цинизъм и некрофилия... Подигравам се на тия, които те зариват с това, подигравам се на тях, но също и на тебе – задето търпиш да те зариват... Но – както и да е. Явно сме загубили чувство за хумор, като гледам.

Ще спомена само един малък и ужасно глупав случай, който кой знае защо ми хрумва като пример за подобно отношение:
Бях направил скеч. В който се надсмивахме над невероятната способност на българите да мразят. Ама не нещо определено, ами абсолютно всичко и да изливат негативността си и черната си жлъч върху абсолютно произволни обекти. Ако парафразирам свободно народния израз: Не сме се фанАли, не сме го намразИли!

Тоест – способни сме, имаме потенциал да мразим всичко.

Да. В скеча се подигравахме именно с тая българска пословична способност – да се мрази всичко. (Ако видят Исус да върви по вода, ще изпсуват „т'ва е щото не може да плува!”). Играеше го големият актьор Китодар Тодоров. В скеча този път (в предишния мразеше „майните”) героят на Китодар мразеше китайците. И изливаше една смешна, черна и злобна тирада срещу всички китайци. Говореше за това как китайците ядяли кучета, как ги ловели и ги готвели с лютиво-сладък сос. Дори се опитваше да ги съблазни и да ги изобличи, като им сготвяше собственото си куче. Накрая китайците се оказваха вегетарианци.

Повтарям – ние се подигравахме не с китайците, а с умението на някои българи да мразят абсолютно всякакви неща, включително и такива, към които би било нормално да нямат никакво отношение.

И какво стана?

Глобиха ни с три хиляди тогавашни лева. Защото сме били насаждали етническа омраза към китайците.

Е, така де. Кой разбрал – разбрал.

За другите – един поздрав от мен с песента „Ти си мъртва за мене” на Шабан Шаолич – 33 пъти за най-веселата компания от град Кула!

Препоръчани материали
д-р Тодор Толев

Рейтинг : 1000

22.08 2019 в 17:23 1
+ 0
- 0
Така си е!
Нашенската медийна некрофилия, обилно гарнирана с
медиен некро-ексхибиционизъм и некро-воайорство -
така де, щом е патология - нека бъде пълноценен синдром,
а не само констатация...
... та, нашенската медийна некрофилия май не е ново
нашенско изобретение, а част от програмата за
упокой на духовете още от римски времена -
panem et circenes, спомената още от Ювенал.
Ала мъдрите римляни са предлагали "хляб и зрелища",
докато нашенци пробват с "хляб или зрелища",
и понеже за мнозина хлябът не достига,
набляга се на зрелищата...