Съседи, това вече не се търпи. Всеки следобед Панайот ни безпокои със своите викове. Трябва да предприемем нещо. На жена му казвахме няколко пъти, тя вдига рамене, не може да помогне. Какво ли не правих, телевизора увеличавам, радио си пускам, слушалки си слагам на главата, но не се издържа, заявявам ви го най-отговорно. Ами утре всеки от нас може да се разболее, длъжни ли са останалите да ни слушат мъките! Това, най-малкото, въздейства потискащо. Аз, например, вече не каня гости, какво ще си кажат хората, дошли са да се отпуснат, да пийнат по едно кафенце, а изведнъж тези адски викове. В онкоболницата сигурно е по-тихо. Съседът Иван от третия етаж беше крайно възмутен и се опитваше да говори убедително.

Другите съседи стояха, слушаха и кимаха одобрително. Така е, така е, намеси се Цветелина от първия, няма ден, в който да не го слушаме, хем сме най-далече от него. Ама трябва да се вземат някакви мерки, това вече на нищо не прилича. Ох, ох, не спира. Ясно е, боли го, може и да не издържи още дълго, да ме прощава Господ, но ние какво сме виновни, кажете ми! То по-хубаво кучето на Ковачеви да лае, както имат адет да го заминават по една седмица и то вече не издържа, горкото. Лае. Ама пак, неговите звуци са по-приемливи, да ме прощава Господ. На това място Цветелина се прекръсти. И продължи. Аз съм жена на 55, не се знае и мене колко ще ме бъде. Така е, раждаме се и ще си отидем някой ден. Но бива ли всички да ставаме свидетели на подобна жестокост! Ми той ни развали съня! Следобед от него не можем да подремнем, а сме хора на възраст, имаме нужда от почивка и спокойствие. Хайде сега и ние да се разболеем покрай него!

Сакън, Цветелино, спри се. Да не отварям приказка сега, че и от вас доста шумно понякога. Като почнете с мъжа ти скръц, скръц, по три часа и то нощем, когато всичко се чува. Хем викаш възрастна си била, хич даже, биля, ти не си възрастна. Де гиди, бабички. Бившата счетоводителка Кирилова се опита да го извърти на шега, но нещо не ѝ се получи с усукването. И млъкна сконфузено. Обаче се съвзе бързо. Така де, всички вдигаме шум. Обаче Цветелина вече се беше докачила и реши да напусне събранието на секундата. Но не се сдържа и извади раздвоен език на свой ред. Ее, Кирилова, ти нищо не каза, ще се злепоставяме ли сега. Че то това живот ли е, хората, дето живеят в къщи, нямат нашите проблеми. Ама ние сме като едно голямо семейство. И трябва да приемем този факт с минусите и плюсовете. То пък едни плюсове! Да не споменавам, че през ден мъжът ти като се изпърди в асансьора, го чуват и гълъбите на тавана. С ряс! Панелите треперят. Много кисело зеле ядете. Но да не отваряме, викам, тая тема.

Да не я отваряме, ама я отворихме. Нали затова свикахме събранието, намеси се, за да потуши страстите съседът Миролюб. Какво е виновен човекът, че е болен. Ще мре ли, нема ли да мре, Божа работа. Мене питате ли ме, дето досами под него живея на шестия етаж! Изгубих вече желание за живота и аз, казвам ви. С тапите за уши съм нонстоп. И те не помагат. В дупка съм, ходя като преял нагоре-надолу по цял ден и чакам кога ще почне, а като почне да стене следобед, цял настръхвам. Няма свикване с това, казвам ви. Правих му забележка веднъж, два пъти, десет пъти, не и не. Но той това не може да го контролира. На друго място няма къде да живее. В неговото състояние може да продължи още не с месеци, ами даже две години, докато... Такова. Дотогава и ние ще изпукаме, дето вика съседката. Ами дайте да помислим какво можем да направим. Имам един познат в общината, нали ще санират блока скоро, следващата седмица почват. Да им се примолим, ако трябва и някой лев да дадем повече, но да шумоизолираме апартамента на Панайот. Който е съгласен, моля да гласува, каза съседът Миролюб. И после раздаде на всички по един чифт нови тапи.

Цветелина Петрова и Маргарита Кирилова се спогледаха злобно, но заровиха томахавките. Временно. Цветелина тъкмо се канеше да съобщи на Кирилова, че завистта не е положително качество и че познава един водопроводчик, който може да ѝ се притече на помощ, ако много са ѝ запушени тръбите. Остави си го за после, ще го спомене пред останалите клявки и те ще го занесат украсено на Кирилова. На площадката пред входа настъпи малка суматоха, всички се разбраха по колко пари да съберат отгоре, че шумоизолацията на апартамента от седмия етаж да бъде качествена. С дебел поне десет сантиметра стиропор от всички страни, дори отдолу, че даже и остъклената им тераса, марков материал, немски. Запушиха всички възможни процепи и дупчици, през които страданието можеше да се шмугне и да има шанс да достигне до ушите им. Соцреализмът беше сразен.

Месец по-късно повечето съседи от входа изглеждаха ведри, спокойни и в добро настроение. Поздравяваха се по стълбището с усмивки, ходеха си на гости, пиеха кафе следобед и даже бяха забравили за тормоза, който ги преследваше по същото това време на деня до неотдавна. В началото на декември празничната суматоха се активизира, студът ласкаво щипеше бузите им, очите им плуваха в изпарения от червено вино, а за Коледа решиха да се организират и заедно да посетят кварталната църква. Станаха един задружен, сплотен и здрав колектив и дори Цветелина Петрова и Маргарита Кирилова се сприятелиха не само във Фейсбук, но и съвсем на живо, забравили думите отровни, почнаха да се наричат "муцка". А някъде горе в своя бункер на последния етаж в ранните следобеди насред сумрака на хола си отваряше като риба на сухо устата си Панайот. Отваря ги, но от тях нищо не излиза. О, О, О. Но е така тихо и ведро наоколо. И пак – ООО. Нито звук. Шумоизолиран е качествено. Марков материал.

Още по темата

06/04/2017

Нашите автори

Ръководство за духовно извисяване

01/10/2016

Нашите автори

Мотивационно писмо

29/03/2016

Нашите автори

Мейдей

31/01/2016

Нашите автори

Еверест – върхът на егоизма