Когато един много стабилен гений управлява САЩ по време на пандемия

В новата си книга на носителите на 'Пулицър' Рукър и Лиониг разказват шокиращи неща за американския президент Доналд Тръмп

Иво Алексиев
11 април 2020 в 12:46 | 22096 |13

Какво се случва, когато пандемия застигне Доналд Тръмп в предизборна кампания?

Накратко: омаловажаване на заплахата и демагогия. Да не забравяме, че от действията или бездействията на американския президент зависят здравето и живота на американците. Едва когато СЗО алармира, че САЩ са новият епицентър на заразата Ковид-19, Тръмп взе по-решителни мерки. Същите мерки, които вече бяха стандарт за овладяване на заразата по света. Поради закъснялото им прилагане, Америка е силно засегната.

Президентът повече от 6 седмици игнорираше заплахата. Опасна епидемия просто не беше предвидена в стратегията му за спечелване на изборите през идващия ноември. Справянето с нея изисква бърза ориентация, добра организация, поемане на отговорност и непопулярни мерки – обстоятелства, които за Доналд Тръмп се оказаха предизвикателство.

Целите януари и февруари, когато заразата вече бушуваше в много точки на Земята, той говореше за нея все едно ще заобиколи САЩ. Човешкият живот е по-важен от всяко политическо или икономическо съображение. Месеци обаче бяха необходими на американския президент, докато претвори тази очевидна истина в действия срещу надвисналата заплаха.

Заглавията по темата във водещите американски и британски издания онагледяват неговото лутане:

 Politico от 7.03.2020 г.: „Грешният мениджмънт на Тръмп спомогна за разрастването на кризата, свързана с коронавируса (Настоящи и бивши членове на администрацията обвиняват президента в опит да прикрие лошите новини, което възпрепятства борбата със заразата)“

„Trump's mismanagement helped fuel coronavirus crisis (Current and former administration officials blame the president for creating a no-bad-news atmosphere that stifled attempts to combat the outbreak.)“

 The New Yorker от 9.03.2020 г.: „Тръмп по време на коронавирус (Доналд Тръмп е неспособен да казва истината, игнорира науката и е заложник на ненаситното си его) 

Trump in the Time of the Coronavirus (Donald Trump is incapable of truth, heedless of science, and hostage to the demands of his insatiable ego.)”

The Guardian от 14.03.2020 г.: „Внимавайте. Тръмп може да се възползва от кризата, предизвикана от коронавируса, за да осъществи авторитарни намерения (Когато вече няма да може да лъже или отрича, той ще обвини имигрантите, журналистите, цветнокожите, либералите и други врагове)“ 

Be careful. Trump may exploit the coronavirus crisis for authoritarian ends (When he no can longer lie or deny, he’ll blame immigrants, journalists, people of color, liberals and other enemies)

Washington Post от 14.03.2020 г.: „Тръмп нарушава всяко от правилата [които американското правителство трябва да спазва при осведомяване на обществеността по време на здравна криза], поместени в наръчника от 450 страници на Центровете за контрол и превенция на болести (Хаосът в комуникацията около коронавируса еродира най-силното ни оръжие: доверието на обществото)

Trump is breaking every rule in the CDC’s 450-page playbook for health crisis (The communication chaos on coronavirus is eroding the most powerful weapon we have: Public trust)

На 15.03.2020 г. New York Times пояснява кои са нарушените принципи от наръчника: „Едни от най-важните принципи са „бъди пръв“, „представяй нещата правилно“, „бъди достоверен“, „демонстрирай уважение“ и „предприеми действие“.

Among the core principles are “be first,” “be right,” “be credible,” “show respect” and “promote action.”

Вместо това изданието описва действията на Тръмп като „…самохвалство, прехвърляне на отговорност и дезинформация“ (…patterns of self-congratulation, blame-shifting and misinformation.”)

Vanity Fair от 17.03.2020 г.: Допитване – повечето американци не вярват на Тръмп относно коронавируса (Приблизително двумесечното омаловажаване на глобалната криза от страна на президента, както и аматьорската реакция на администрацията, явно дават отражение)

Poll: Most Americans Aren't Trusting Trump On Coronavirus (The president downplaying the global crisis for nearly two months and bungling the administration’s response looks like its having an impact.)

Foreign Policy от 18.03.2020 г.: , „Вирусът разобличи безумието на Тръмповото мото „Америка на първо място“ (Светът се нуждае от сътрудничество, за да победи пандемията от коронавирус. Това се отнася и за Вас, президент Тръмп.)“

The Virus Has Exposed the Recklessness of Trump’s “America First” (The world needs to cooperate to beat the coronavirus pandemic. That includes you, President Trump.)“

Заглавието намеква за опита на Тръм да купи немска фирма, която в световен мащаб се счита най-напреднала в разработването на ваксина. Целта според водещи немски медии е била ваксината да бъде налична само в САЩ.

CNN от 22.03.2020 г.: „Тръмп каза 33 неистини за кризата с коронавируса през първите две седмици на март"

Trump made 33 false claims about the coronavirus crisis in the first two weeks of March

Independent от 27.03.2020 г.: „Коронавирусът: Тръмп в нов опит да обвини „опасните и корумпирани“ медии, а кризата се разраства (Президентът атакува медиите в момент, в който броят на заразените в САЩ надмина 100.000)

Coronavirus: Trump again tries to blame ‘dangerous and corrupt’ media as crisis escalates (President attacks media as Covid-19 cases soar past 100,000 in the US)“

Financial Times от 27.03.2020 г.: „Хаотичност от страна на Доналд Тръмп по време на кризата с коронавируса (Фиксираният върху преизбирането си президент трудно взе решение да противодейства на пандемията, превземаща САЩ)

Donald Trump’s chaotic coronavirus crisis (Fixated on re-election, the president has struggled to respond as the pandemic takes hold in the US)

The Guardian от 28.03.2020 г.: „Липсващите 6 седмици: как Тръмп се провали на най-важния тест в живота си (Президентът знаеше за опасността от коронавируса – липсата на управление обаче предизвика бедствие с епични размери)

The missing six weeks: how Trump failed the biggest test of his life (The president was aware of the danger from the coronavirus – but a lack of leadership has created an emergency of epic proportions)

Туитът на Тръмп от 25.02.2020 г. е един от многото, създаващ на американците грешна представа за сигурност: „Коронавирусът в САЩ е под контрол. В контакт сме с всеки във всички релевантни държави. Центровете за контрол и превенция на болести и СЗО работят усилено и много интелигентно. Борсата започва на мен да ми изглежда много добре!“

Много стабилен гений

На 21.01.2020 г. в САЩ бе публикувана книгата на носителите на Пулицър Филип Рукър и Керъл Лиониг „Много стабилен гений – Доналд Джей. Тръмп като изпитание за Америка (A Very Stable Genius: Donald J. Trump's Testing of America)“. Счита се за най-задълбоченото журналистическо разследване на мандата на действащия президент до момента. Поведението му по време на епидемията от коронавирус е само един пример. Не бива да забравяме, че става въпрос за лидера на държавата с най-силна икономика и най-мощна армия в целия свят. Държавата с вероятно най-силно културно - а може би и политическо, влияние. 

Някак си ми е неудобно, че в демократична България като че ли липсва достатъчно кураж да се говори открито за несъвършенствата на настоящия американски президент. Не трябва ли да оценяваме американския лидер с помощта на същите критерии и ценности, на които ни е учила самата Америка, когато ни помагаше да се избавим от тоталитарното мислене? И в Германия, и във Великобритания, и във Франция и в много други европейски държави преобладаващото мнение на наблюдателите е, че политиката на Тръмп е порок в историята на демократичната следвоенна Западна цивилизация. И дано този порок да не се превърне в траурна лентичка за погребалната ѝ церемония.

Челите Алеко са наясно: Бай Ганьо нехае за похвала от страна на околните. Той знае: във всеки един момент може сам да си се похвали. В бита и манталитета, които символизира, похвалата и самохвалството са напълно равностойни. И днес от сутрин до вечер Бай Ганьовци и Бай Ганьовки, които са подлъгали българския избирател да ги облажи с власт, ни веселят с патоса на кухото си самохвалство. Попретръпнали сме май. Считаме го за укорим, но неизкореним дефект на народопсихологията си. Когато обаче американският президент задмине по самохвалство балканските си колеги, чувстваме, че нещо не е наред.

На родните управници прощаваме какви ли не характеропатии и безобразия. Склонни сме да се примиряваме, дори да омаловажаваме. Като че ли си казваме: след 500 години Османска империя, а малко след това и още почти 50 години диктатура на пролетариата, какво друго да очакваме? Когато обаче американският президент, нерядко наричан лидер на свободния свят, започне да проявява авторитарен уклон, това вече ни сварва неподготвени. Всъщност не само нас, българите - тази гледка обърква целия свят.

В разследването си журналистите от „Уошингтън поуст“ Филип Рукър и Керъл Лиониг онагледяват един Доналд Тръмп, който води дребнава външната политика. Все едно не става въпрос за водещата в световен мащаб демокрация и икономически най-силна нация, а за компания, търгуваща на едро и дребно с краткосрочен хоризонт. Уменията и знанията на Тръмп според заключението на авторите също не отговарят на високия му управленски пост.

Хаос, безпринципност, непоследователност, безотговорност, тесногръдие, на моменти и безпомощност са симптомите, които описват те в книгата си. И много, много демагогия. Че от това произтичат опасности за Америка и статута ѝ на суперсила, проличава от затрудненото положение, в което изпада поради коронавируса. Новият стил на управление в САЩ крие обаче опасности и за света. Рукър и Лиониг показват, че Тръмп нехае за ценностите на американската демокрация и Трансатлантизма. С късоглед егоизъм, примесен с голяма доза неразбиране, компрометира следвоенния световен ред, на който поколения американски дипломати са посветили кариерите си. 

Американското издание на книгата на Рукър и Лиониг

Авторите базират заключенията си на обширни интервюта с над 200 човека - преки свидетели. Всички те са или са били част от администрацията на настоящия американски президент.

Тръмп встъпва в длъжност на 20 януари 2017 г. На наблюдателите бързо става ясно, че 45-ият президент на САЩ е влюбен не само в себе си, а и в Twitter. Свързват предпочитанието на президента към тази социална медия с нарцисизъм и импулсивност, които смятат, че виждат в новия шеф на Белия дом.

Туитове, които Тръмп изстрелва в общественото пространство, нерядко будят недоумение. Могат и да сконфузят. Станал вече пословичен туит от 6.01.2018 г. Рукър и Лиониг ползват в заглавието на книгата си. В него президентът се самопровъзгласява за „много стабилен гений (a very stable genius)“. Туитът цели да омаловажи опасения по негов адрес в обществени дискусии. В онзи момент американското общество дебатира за първата годишнина от президентството му. Много наблюдатели са притеснени, че новоизбраният президент не притежава зрялост, уравновесеност и редица други качества, нужни за отговорния пост. Коментарът на Тръмп е: „…Считам, че трябва да бъда смятан не просто за умен, а за гений, отгоре на това за един много стабилен гений“.

На егоцентризма и самохвалството му световни медии реагират с апострофи. Намекват, че се изживява като таен монарх, на когото демокрацията пречи. На 19.01.2020 например британският The Guardian дава на рецензията си към книгата на Рукър и Лиониг следното заглавие: „Поглед към един много стабилен гений: блокаж и бедствие в двора на крал Доналд (A Very Stable Genius review: dysfunction and disaster at the court of King Donald)“.

Основната теза на Рукър и Лиониг е, че Тръмп се е херметизирал в собственото си нестабилно „аз“. Силно надценявайки възможностите му, гледа на президентството си като на някакъв вид месианско солово изпълнение, на което всички останали пречат. "Аз и единствено аз мога да оправя нещата (I alone can fix it)", казва той още през юли 2016 г., когато е номиниран за кандидат-президент на Републиканската партия. Политическата система на САЩ според него е болна, а той с удоволствие би я подложил на радикална терапия, която да я прекрои според дяснопопулистките му възгледи. Самоизтъква се като борец срещу така наречения „Deep State“ (задкулисната власт). Според Рукър и Лиониг обаче неговата борба срещу задкулисието се състои в това да създаде свое собствено. Те считат, че от момента, в който полага президентската си клетва Тръмп провежда политика, предимно насочена към реклама, защита и обслужване на самия себе си – и търговската марка „Trump“.

Ако Тръмп умее нещо добре, то е да измисля и лепи етикети. До голяма степен успехът му се гради именно върху това негово „качество“. Президентът недолюбва медиите - особено когато открият липса на морал или лицемерие в политиката му. Нарича ги „фалшиви новини (fake news)“ и дори…„враг на народа (enemy of the people)“. С такива и подобни внушения успява да срине доверието на американците в новинарските медии. През септември 2016 г., когато е горещата фаза на предишната му кампания за президент, доверието на американските избиратели в новините спада до 32%. През април 2018 г. вече 51% от симпатизантите на републиканците считат новинарските медии за враг, а не за важен елемент на демокрацията.

Първоначално Тръмп се съгласява да даде интервю на Рукър и Лиониг за тяхната книга. В последствие оттегля съгласието си, а малко преди публикуването ѝ нарича авторите „загубеняци (stone cold losers)“.

В своя статия от 28.02.2020 г. Адам Съруър, отговорен редактор в „The Atlantic“, говори за засилващо се авторитарно поведение от страна на действащия американски президент: „Когато една демокрация се превръща в авторитарен режим, това не непременно става рязко и зрелищно. Често механизмите на демокрацията месеци или години наред биват подкопавани, а обществеността постепенно губи възможността да избира свободно управляващите, както и да им търси отговорност.“ За щастие предпазните механизми на американската демокрация засега удържат.

Замислям се как е у нас - особено като се има предвид, колко подходящ аргумент е коронавирусът за орязване на свободи…

По време на тазгодишния карнавал в град Майнц, Германия, Тръмп е изобразен като император Нерон, подпалвачът на древния Рим (алегория с днешен Вашингтон). За Неронова лира служи мобилният му телефон, с който разпространява туитове.

Едновременно с премиерата ѝ в САЩ, книгата на Рукър и Лиониг е публикувана и в Германия. Там обаче излиза с още по-притеснителното заглавие „Тръмп срещу демокрацията" (Trump gegen die Demokratie). Впрочем настроението в Германия е показателно за реакциите, които политиката и светогледа на американския президент предизвикват в стара Европа. Миналия декември няколко социологически проучвания показаха, че немците смятат американския президент за световния лидер, от който произтича най-голяма опасност за мира на планетата. До скоро това би звучало абсурдно. Поръчано например от DPA изследване на общественото мнение, проведено в периода 16-18.12.2019 г. от социологическата агенция YouGov, показва, че 41% от запитаните германци най-много се страхуват от политиката на Тръмп. Следват: със 17% севернокорейския президент Ким; Путин и Хаменеи с 8%; китайския държавен глава Си Дзинпин със 7%. Резултатите са от проведени 2024 интервюта. Прави впечатление, че още от 2018 г. допитванията в централноевропейската държава излъчват Тръмп като заплаха за мира и световния ред.

Това ме кара сериозно да се замисля. Германия е един от най-близките съюзници на САЩ в НАТО. Немският народ все още е дълбоко благодарен за помощта, която Америка указа при изграждане на следвоенната му демокрация, както и за обединението на страната. Въпреки това много от политиките на Тръмп германците считат за неприемливи. Това пролича и на състоялата се в средата на февруари в Мюнхен Международна конференция по сигурността. На 14.02.2020 немският президент Франк Валтер Щайнмайер я откри с реч, в която критикува настоящата външна политика на САЩ. Според него тя демонстрира егоизъм и отстъпление от общите ценности, което застрашава двустранните отношения и устоите на международния ред. Немският президент също помоли администрацията на Тръмп да не се държи враждебно към обединена Европа.

Кьолнския карнавал иронизира американският президент като клоуна „Penny Wise“ от филма „То“. На гърба му пише: „омраза, корупция, лъжи“.

Че Тръмп, който е без никакъв опит и с оскъдни познания, подценява външната политика, считайки я за просто вид бизнес, Рукър и Лиониг демонстрират със следната случка. През декември 2017 г. президентът събира генералитета и висшата дипломация на САЩ в Белия дом. Поводът е изработване на нова стратегия за Афганистан. Тръмп обаче, който противно на очакванията няма идея какво да включва тя, опитва да компенсира с критика към присъстващите. Обвинява ги, че прекалено много американски армейски части са разпръснати по света и настоява държавите, в които са разположени да си плащат за това: „Всички тези държави трябва да започнат да ни плащат за войниците, които изпращаме в тези държави. Ние трябва да правим печалба. … Ние можем да печелим от това. (All these countries need to start paying us for the troops we are sending to their countries. We need to be making a profit. ... We could turn a profit on this.)”

Председателят на Обединения комитет на началниците на щабове Джозеф Дънфорд се опитва да обясни на президента, че американските подразделения, разположени в други части на света, имат задача да подсигуряват стабилност там. Че това е важно за сигурността и благосъстоянието преди всичко на самата Америка. Друг генерал (когото Рукър и Лиониг не назовават поименно) се намесва и пояснява, че изпращането на американски войници зад граница срещу заплащане би било нарушение на американските закони. Тръмп обаче е непреклонен: „Трябва да си върнем парите (We need to get our money back)“.

Рукър и Лиониг разказват и друг показателен случай. Шест месеца след началото на мандата на Тръмп министърът на отбраната Джим Матис, Директорът на Националния икономически съвет Гери Кон и външният министър Рекс Тилърсън осъзнават, че историческите му познания, особено що се касае до ключовите съюзи, които САЩ са изградили след края на Втората световна война, са крайно недостатъчни. Смятат, че външната политика, която американският президент се готви да провежда под опростеното мото „America First“ е прибързана, недообмислена и опасна за статута на САЩ като суперсила. Притесняват се от възможни инциденти като този с убийството на иранския генерал Солеймани, който неотдавна едва не тласна САЩ към война с Иран. Тримата са притеснени и от оскъдните познания на Тръмп по история на САЩ. Установяват също, че той не знае къде се намират много държави по света. Решават да попълнят пропуските в познанията му. На 20.07.2017 г. го канят на среща в бомбоукрепена зала в Пентагона, наречена „Танкът (The Tank)“. Присъстват и много висши военни. За да е разбираема за президента тяхната презентация, ползват максимално опростен език. За да не му стане скучно, решават да разнообразяват с карти, графики и таблици. Целенасочено ползват дори термини от търговията с недвижими имоти, която Тръмп добре познава.

Матис прави 20-минутна презентация на тема НАТО. Тя започва с изречението: „Следвоенният международен ред, основаващ се на правила е най-великото постижение на най-великото поколение (The post-war international rules-based order is the greatest gift of the greatest generation.)“. Докато министърът на отбраната говори, Стив Банън, главният стратег на кабинета Тръмп по онова време, си мисли: „Дори ако насочиш пистолет срещу него и заплашиш да стреляш, [Тръмп] не би могъл да каже ‚следвоенен международен ред, основаващ се на правила‘. Той просто не мисли така. (If you stood up and threatened to shoot [Trump], he couldn’t say ‘postwar rules-based international order.’ It’s just not the way he thinks.)”

През следващите 90 минути Матис, Тилърсън и Кон разясняват на президента, къде по света има американски военни и разузнавачи и как те предпазват Америка от тероризъм, атомни оръжия и други заплахи в държави като Афганистан, Иран, Ирак, Корея и Сирия. Кон говори и за ползите от свободната търговия с американските съюзници. На Тръмп обаче не е по вкуса, някой да го поучава. Често прекъсва презентацията, за да наставлява. Когато се говори за американски бази например, недоволства, защото според него базите в някои страни са скъпи и ненужни. Счита, че Южна Корея трябва да плати на САЩ 10 милиарда долара, колкото е струвала противоракетната отбрана, която са изградили те там. Или да си платят, или ще изтегли американските военни части. „Трябва да им взимаме наем,“ казва Тръмп по адрес на южнокорейците. „Трябва да си плащат за войниците ни. От всичко трябва да правим пари“ ("We should charge them rent. We should make them pay for our soldiers. We should make money off of everything.”)

След това обявява и НАТО за безсмислена организация, чиито членове не плащат достатъчно и ощетяват САЩ.

„Дължат ни пари, които вие не събирате! (We are owed money you haven’t been collecting!)”, наставлява Тръмп. Малко по-късно овиква генералите, защо още не са спечелили войната в Афганистан. (Тя се оказва най-дългата в американската история.) Нарича ги загубеняци, които вече не знаят как да печелят. След което пита, защо държавите от Персийския залив не плащат с петрол за американските военни части там: „Ние похарчихме 7 билиона; съдират ни кожите. Къде е ши….ят петрол? (We spent $7 trillion; they’re ripping us off. Where is the f---ing oil?)”

След това отново избухва, че САЩ вече не печелят войни. Позволява си и да обиди събралите се висши военни. „Не бих водил война с Вас. Вие сте групичка глупаци и бебета (I wouldn’t go to war with you people. You’re a bunch of dopes and babies.)” Особено обидно звучи това от устата на един Тръмп, който е осовободен от военна служба във Виетнам. Преди това винаги е бил здрав и добре гледан от заможното си семейство. Тренира няколко вида спорт, включително американски футбол. През 1968 г. обаче, когато на 22 г. трябва да постъпи в армията и да замине за Виетнам, е обявен за негоден с будеща недоумение диагноза: деформации по костите („bone spurs“).

След края на срещата е станало ясно, че организаторите не са успели да научат президента на нищо. Затова пък от негова страна са се наслушали на обиди. В коридора външният министър Тилърсън не се сдържа и пред група приближени казва за Тръмп това, което вероятно много от присъствалите са си мислили в онзи момент: „Той е ши..н малоумник (He’s a f---ing moron).“ Отношенията между президента и Тилърсън след срещата в „Танка“ са обтегнати. През март 2018 Тръмп без предизвестие уволнява външния си министър. Прави го докато той е на деликатна мисия в Африка. Чрез нея Тилърсън се опитва да потуши напрежението, възникнало след обиди, изказани от американския президент по адрес на африканците.

Достатъчно е писано за расизма на Тръмп и нехуманното му отношение към бежанци и имигранти. Затова няма да засягам тук темата. Ще припомня само коментара на Хилъри Клинтън от 2016 г., когато тя - за съжаление не особено дипломатично - казва: „…можеш да натикаш половината поддръжници на Тръмп в това, което наричам кошница на погнусата. Това са расисти, сексисти, хомофоби, ксенофоби, ислямофоби и всякакви подобни (…you could put half of Trump's supporters into what I call the basket of deplorables. … They're racist, sexist, homophobic, xenophobic – Islamophobic – you name it.)“

По време на предварителните номинации за кандидат-президент на републиканската партия през 2016 г. и настоящият външен министър на САЩ Марк Помпео счита, че Тръмп би бил авторитарен президент, който ще накърнява принципите на американската конституция. Говори за кампанията на кандидата Тръмп като за „цирк, на който е крайно време някой да спре тока“…

През декември 2018 г. министърът на отбраната Матис сам подава оставка, след като президентът е решил да изтегли американските войски от Сирия и да предаде на произвола на съдбата кюрдските си съюзници. (Тогава Тръмп се отказва да изпълни намерението си. Прави го обаче 10 месеца по-късно.) Президентът е бесен, защото медиите виждат в оставката на Матис символичен, но категоричен акт на несъгласие с цялостната му външна политика.

Рукър и Лиониг описват и куриозни ситуации, онагледяващи недостатъчната информираност на настоящия американски президент. Една такава е негово посещение в Пърл Харбър. През 1941 г. вероломното нападение на Япония над тази американска военноморска база въвлича САЩ във Втората световна война. Така тя става едно от най-разпознаваемите места в новата американска история. Президентът обаче, според разказа на авторите, пита придружаващия го шеф на кабинета Джон Кели защо са в Пърл Харбър и какво има за гледане там.

Някои наши политици, изглеждат особено впечатлени от дързостта, с която Тръмп променя американската политическа култура. Силната ръка, която диктува без да съгласува; съблазнява с политика, в която нерядко нагона командва разума; която в желанието си да опростява, не се свени да опростачава… Ако впечатлените от тръмпизма успеят да го наложат у нас като нормалност или дори пример за имитация, горко ѝ на и без това отслабващо либералната ни демокрация. А кризата около коронавируса вещае много възможности за авторитарен размах.

Дали пък това не би било изцелително завръщане към нашите корени? Ще се отървем най-сетне от европейските ценности и правила, с които много от нас - особено сред управляващите - така и не можаха да свикнат. Нов прочит на „Бай Ганьо“, би ни припомнил, как би оформило това бъдещето ни.

Препоръчани материали
Bad Horse

Рейтинг : 1582

05.05 2020 в 14:29 13
+ 2
- 0
Като един стабилен гений, разпознавам това качество в Тръмп също. САЩ извади невероятен късмет че Хилъри не стана президент.

Сега вече щяха да са във война с Иран, икономиката им унищожена от "Зелени" сделки и без никакви резерви за истинска криза като сегашната, 30 милиона незаконни емигранти озаконени във вечен блок гласуващ за Демократите... САЩ щеше да се разпада по шевовете между вътрешността и големите градове по крайбрежията.

Загине ли САЩ, загива последния бастион срещу СоциализЪма. ЕССР вече е превзет от левите. Англо-сферата са полу-превзети, UK, Канада, Австралия... Само САЩ сега показва какво постига дясната политика на ниски данъци и намалени регулации. След Рейгън, светът имаше нужда от нов пример, защото бяхме забравили.
Синия гол шаман

Рейтинг : 977

12.04 2020 в 08:53 12
+ 5
- 1
Тръмп е пич и ежедневно го начуква на озлобените либерастки кучки.
Стефан

Рейтинг : 15242

12.04 2020 в 01:14 11
+ 12
- 3
Не разбрах идеята.
Тръмп е идиот младша възраст. Но аз все едно не гласувам за Килъри Клитор, или за други окончателно воюващи, реално неадекватни бабички. Понеже все едно не гласувам на ония избори.
Та, какво се иска от нас сега? Истерия с тролове като преди три години?
Айде благодаря, нас Омерика вече може и да не ни интересува.
минувач

Рейтинг : 900

11.04 2020 в 20:45 10
+ 7
- 2
Левите либерали-глобалисти получиха оглушителен шамар с избирането на Тръмп за президент и вече четвърта година се задавят от злобен лай по него.
Излишно е да се коментира съдържанието на статията, само ще отбележа че и статията, и книгата са неписани неграмотно в смисъл че не постигат целта си да очернят Тръмп. Очевидно "пулицърите" и Алексиев има много още да учат как се прави пропаганда. Ленин-сталинските методи "Напред с рогата" не работят...
МБ

Рейтинг : 977

11.04 2020 в 20:44 9
+ 0
- 4
Под "Нашият Тръмп" имам предвид не президента ни, а ББ.
МБ

Рейтинг : 977

11.04 2020 в 20:42 8
+ 2
- 4
Тарабата (номер 6), нямаш време да прочетеш статията, а имаш време да пишеш след нея?! И какво пишеш като не си я прочел - нищо. Да ни съобщиш само това, че нямаш време.

Нашият Тръмп притежава много от качествата на американския.
ровччч

Рейтинг : 900

11.04 2020 в 19:11 7
+ 6
- 0
To беше ясно, че по-време на пандемия левичарската пропаганда ще се активизира. Вижда се ясно къде в щатите има най-много жертви и заразени... точно в левичарския щат Ню Йорк, където щатската управа не приема предлаганите от Тръмп забрани и го карат либерално.
tarabata

Рейтинг : 1000

11.04 2020 в 18:24 6
+ 15
- 1
Очевидно има продажници от всякакъв калибър, даже и измежду получилите пулицър, както и соросоиди, които напоително пишат глупост след глупост, даже се оливат. Нямам време да чета подобни пасквили повече от 15-20 секунди.
tough

Рейтинг : 1638

11.04 2020 в 18:03 5
+ 0
- 3
Като спрете да ги наричате Америка, американци и американски, изключвайки всички останали държави от континента, може и да се оправят.
Пенчо бре

Рейтинг : 910

11.04 2020 в 17:44 4
+ 2
- 12
Поздравления Иво Алексиев! "F...ing moron!" Колко правдиво!