Любов по време на Коронавирус

Венци Мицов
14 февруари 2020 в 11:25 | 4844 |2

I.

- И нали се разбрахме, господин Петров! Бетаблокерът се пие всяка сутрин. Не се пропуска. Иначе изследванията ви са добри, няма повод за никакви притеснения.

Личната лекарка на бай Георги Петров написа нещо в една рецепта. Подаде я на възрастния господин и се усмихна.

- Благодаря, доктор Николова! И честит празник! Днес бил денят на влюбените - рече бай Георги и бръкна в джоба на палтото си. Оттам извади вехта, но чиста бяла кърпичка. Отвори я и взе едно кокиче, което подаде на докторката.

- Защо и другите мъже не са като вас, господин Петров - усмихна се младата докторка. - Ако не знаех, че сте женен, веднага щях да ви стана гадже.

- Ти и сега можеш да му станеш гадже. Няма да казваме на госпожа Петрова - закачливо подхвърли медицинската сестра.

- Ех, млади момичета, благодаря ви, вдигнахте ми самочувствието. Весел празник ви желая - рече бай Георги и с бастунчето в лявата ръка пое към вратата.

- Весел празник, господин Петров! Следващия път доведете съпругата си, че не си е правила годишните изследвания - рече доктор Николова. И постави кокичето в пластмасова чашка от кафе, която напълни с вода.

II.

Господин Георги Петров вървеше по улицата. Бавно, предпазливо, ползвайки бастунчето, той се придвижваше по тротоара. Наоколо всички бързаха. На автобусната спирка запъхтян младеж с букет цветя гледаше нервно дисплея, на който пишеше - автобусът идва след 7 минути.

Господин Петров вървеше и внезапно се спря пред един лъскав ресторант. "Бъдете влюбени на 14 февруари! Елате с любимия си човек при нас. Куверт - 75 лева. В празничната програма ще участва фолк сензацията Тригуна, която ще представи новата си песен - "Любов по време на Коронавирус" - прочете Георги Петров.

"Каква ли е тази песен? Любов по време на Коронавирус? Любовта е една и съща в крайна сметка, как им хрумна да я обвързват с някакви бацили" - помисли си Георги Петров. И продължи, умислен, към спирката на 72.

Около него летяха коли, забързани хора сновяха наоколо. Бай Георги мислено вървеше по същата улица, но през 1971 година. Годината, в която двамата със съпругата му - госпожа Петрова - се бяха нанесли в току-що закупената със заем панелка.

Точно в тази поликлиника, точно тук, точно по това време, излизайки от кабинета на гинеколога, госпожа Петрова каза - "Стягай се, Жоро, ще ставаш татко!".

В мислите си бай Георги виждаше как двамата крачат по улицата, хванати за ръка. Наоколо нямаше почти никакво движение, чат-пат минаваше по някоя Лада (бай Георги се беше записал, но трябваше да чака още 8 години, за да му дойде редът за автомобил).

Наблизо имаше сладкарница. Двамата влязоха вътре и си взеха тулумбички и боза...

III.

"Днес в сутрешния блок сме поканили привърженици на две тези! Едните са представители на Съюза за православно-социалистическа панславянско-евразийска политика "Никифоров череп". А от другата страна са активисти на движението за полиаморен брак между комарите в Свищов. Спорът ни е - какво трябва да празнуваме днес? Празник на виното или празник на любовта?" - заяви водещият на телевизионното предаване.

Госпожа Петрова шеташе в кухнята. Тъкмо бе сложила баница в печката. "Георги много обича баничка, ще се зарадва. Дано да е минало добре в поликлиниката" - помисли си госпожа Петрова и сложи очилата, за да провери дали е пуснала фурната правилно.

Фурната беше подарък от Филип - синът им, който живееше в Германия и работеше като компютърен специалист в една голяма компания.

"Категорично отказваме да празнуваме този джендърски празник Свети Валентин! Норвежките джендъри ни вземат децата, Сорос ни дебне в киселото мляко, а сега искате да празнуваме този еврогейски празник" - запалено рече един от спорещите в телевизионното предаване.

"Вие сте ретрад, комунист, фашист, вие биете жена си и децата си, вие сте агент на Путин и вземате рубли, за да попречите на хората да се обичат" - рече другият спорещ и развя розово знаменце, на което мъж се целуваше с морско конче, а отдолу пишеше - "Няма страшно, това е само любов".

Госпожа Петрова отвори хладилника и извади кофичка кисело мляко. След това изсипа млякото в каничка, доля вода и разбърка енергично съдържанието, за да се превърне в айрян.

"Няма да слагам сол, защото не е полезна за Жоро. Той има проблем с кръвното" - помисли си госпожа Петрова.

"А сега е време да ви представим новия хит. В студиото е певицата Тригуна" - празнично изрече водещият на сутрешния блок.

"Радвам се да бъда гост във вашето предаване! Специално за всички ще изпея новия си хит - "Любов по време на Коронавирус" - изцвили певицата и разклати няколко хиляди кубика силикон из клетото телевизионно студио на предаването.

"Искаш да ме любиш ти,
антибиотик си вземи,
аз съм вирус, знай това,
бързо ще те заразя...

ръгъдъ-дъгъдъ-дъг
оп-са, оп-са
удри, батка,
Сурва,
у, бре, де, бре."

Мазният анадолски гюбек се разля в ефир, а водещият, видимо доволен от тунингованите форми на Тригуна, започна лекичко да примлясква и да потропва с крак в ефир.

Госпожа Петрова отвори фурната. Баницата беше готова. Извади я и старателно я загърна в специална кърпа, която щеше хем да я задуши, хем да я запази топла.

III.

- Бай Георги, как си? - господин Петров рязко се обърна назад и видя един млад мъж.

- А, Ники, ти ли си? Боже, колко си пораснал. Последния път, когато те видях, беше десети клас.

- Бай Георги, отдавна не сме се виждали. Аз завърших, после учих висше образование. После карах магистратура в Хайделберг. И накрая се прибрах тук. И се оказа, че съм твърде квалифициран за нуждите на нашия пазар. Затова карах такси, после бях касиер в ЛИДЛ. Но сега съм добре, един приятел ме взе в шоубизнеса.

- А, браво! Шоубизнесът си е нещо вълнуващо. Аз като бях млад, не пропусках концерти на "Щурците", на "ФСБ" - рече Георги Петров.

- Е, днес се слушат други неща. Аз сега съм в екипа на една много нашумяла поп-фолк певица - Тригуна. Довечера ще пее наблизо, в един ресторант по случай 14 февруари.

- А, да, видях - рече бай Георги, - в ресторанта срещу поликлиниката. Песен имала, заучеше ми като оня роман на Маркес - "Любов по време на холера"...

- Сега холерата не е актуална, тя пее за любов по време на Коронавирус - рече Ники. - Аз съм в техническия ѝ екип. Демек - шофьор, роуди и осветител едновременно. И охрана, ако се наложи. Добре, че тренирах карате дълги години, защото ми се налага да ползвам уменията си. Но изкарвам добри пари и довечера, след като мине участието, ще заведа жена ми на пианобар. Преди не можех да си го позволя...

- Успех ти желая - рече Георги Петров.

- Момент, бай Георги. Имам един подарък за теб - рече Ники. И подаде един хартиен плик с нещо вътре. - Това е рекламно вино на песента на Тригуна. Виното е много хубаво. Пийнете с госпожата по чаша довечера.

IV.

"Госпожице Тригуна, песента ви е истински хит! Впечатлен съм! Какви са бъдещите ви творчески планове" - с очички, светнали като на разгонен котарак, попита водещия, взирайки се в умопомрачителното деколте на младата поп-фолк дива.

"След като направих песен по Маркес, сега искам да запиша и кючека Идиот по Достоевски, а после ще запиша един регетон - Вишнева градина по Чехов. Даже има текст вече - Вишни, виишни дай ми ти, ще отидем в Симитли" - изчурулика младата поп-фолк надежда.

Бай Георги Петров отключи вратата и влезе у дома.

- Как мина, Жоро? - попита госпожа Петрова.

- Перфектно! С момиче като теб съм в перфектно здраве и всичките ми изследвания са отлични. Докторката каза, че е време и ти да идеш, че тая година не си ходила.

- Ех, колко се радвам - рече госпожа Петрова. - Я виж в кухнята какво съм ти направила.

Георги Петров влезе и видя замотаната в кърпа баница.

- Боже, колко те обичам! Точно това ми се хапваше днес! Твоята баничка! - рече бай Георги и продължи - Но и аз имам нещо за теб.

И и подаде бутилката.

- "Любов по време на Коронавирус" - прочете госпожа Петрова - Току-що гледах нещо подобно по телевизията.

- Голям хит било. Видях Ники, на Ставри сина. Той ни подари бутилката и ни прати много поздрави! Чудесно момче!

- Ех, Ники, като го видим следващия път, ще му подаря бурканче сладко от череши. Той много обичаше, нали е идвал с баща му на гости - рече госпожа Петрова.

- Е, скъпа, днес е нашият ден! Имаме и вино, двамата сме. Можем да празнуваме, каквото си поискаме - празника на виното или празника на любовта - рече бай Георги.

- Да, мили, можем да празнуваме всичко. Само не забравяй да си изпиеш бетаблокера, че сутринта отново си го пропуснал - рече госпожа Петрова...

ЕПИЛОГ

А през това време певицата Тригуна правеше звукова проба в ресторанта, в който довечера щеше да пее.

"У бре, де, бре,
оп-са, оп-са,
чики-рики ,
удри, батка."

Бай Георги сипа по чаша вино - за него и за любовта на живота му.

Ники, озвучителят, с радост научи, че са продадени всички куверти в ресторанта и тази вечер хонорарът ще е добър и ще може спокойно да заведе жена си на пианобар.

А в Китай се бореха с Коронавируса.

А в Щатите се канеха да летят към Марс.

А в Германия учени откриваха лекарство срещу СПИН.

А някъде другаде млад писател току-що написа последната страница на книга, която може би щеше да се превърне в най-четената в света през следващите години.

А у нас течеше спорът дали да празнуваме любовта или виното.

Спореха хора, които не пият, срещу хора, които не обичат.

Честит празник, семейство Петрови!

И наздраве!

Vervaitemi

Рейтинг : 1000

14.02 2020 в 13:23 2
+ 3
- 0
Венци Мицов ми е един от тез, на които хвана ли се да чета нещо, обикновено го изчитам и нейде се и захилвам... май само Иво Иванов ме радва повечко.
Комита

Рейтинг : 699

14.02 2020 в 11:50 1
+ 3
- 3
Това вече добива вид на графоманщина. Основавам група „Да помогнем на Венци Мицов да спре да пи(ш)е“!