Писателите ловджии са цяла отделна клика в българската литература. И Георги Марков е ловувал с Ти Джей, и Радичков е в това число, и кой ли още не. Не ме разбирайте превратно, няма да оспорвам литературни таланти. Само се заяждам на дребно с хората, които твърдят, че „има едно специално усещане“, когато са зад приклада и на мушката им е някоя животинка. Едно такова непознато за мен усещане, защото не мога да си представя да убиеш живо същество за собствено удоволствие. Нито знам какво е да опишеш после как сърничката те гледа в последните си мигове с големите си тъжни очи и на теб ти става толкова мъчно за нея. Но ми се ще и аз да допринеса към тази тематика с една история, която ще хвърли повече светлина върху навиците на човеците-хищници от близкото минало, че и до ден днешен.

Било някъде през осемдесетте. Моят приятел Яни тогава отговарял за ловно стопанство „Ропотамо“ и най-честият му гост от Политбюро бил прочутият Пенчо К. Десетки пъти подготвял Яни цялата организация, ходели заедно, убивали заедно, хапвали и пийвали заедно. А на два пъти се случило и сам Ти Джей да се завърти на юг и Яни да отговаря за всички дейности около пътуването, дебненето и стрелбата. Шефът му казал: "Ще бъдеш и ти с пушка", въпреки неговите протести, че това е държавният глава и в негово присъствие не всеки може да се разхожда въоръжен, не е майтап работа. Щом шефът му нарежда, ще изпълнява, няма начин. В гората всичко може да стане и е добре да бъдат подготвени за всякакви ситуации.

Рано сутринта на една полянка в Странджа цялата височайша свита била събрана, всеки подготвял оръжие и багаж, суетнята била в разгара си, Ти Джей се шегувал с присъстващите в обичайния си стил. По-късно този стил бе наследен и от един наш съвременник, но това е друга тема. Аз съм виждал на живо Ти Джей само веднъж, когато бях в трети клас и той заедно с баба Цола дойдоха да откриват нейния паметник в центъра на Бела Слатина. Всички ръкопляскаха, тя включително. Та тогава на странджанската полянка имало двайсетина души. Ти Джей бил довел и своя известен син, няма да употребявам имена, Бог да ги прости хората. Известен бил наследникът на Първия и с това, че често със себе си водел разни женици. И тогава на лова също си бил взел такава някаква случайна спътница, да му е по-весело. Няма да морализаторствам, всеки си знае какво го влече в живота.

И докато се въртели и стягали оборудване и раници, изведнъж на поляната най-неочаквано се разнесъл изстрел. Какво толкова, ще си речете, били в гората, щели да стрелят и бездруго, но първо трябва да си представите ситуацията. Било твърде рано и нямало планове да се стреля преди същинския лов. Освен това около Ти Джей стояли около петима лични гавази от УБО. Те отговаряли за сигурността на държавния глава. С главите си. Моят приятел Яни казва, че това е един от малкото моменти, в който изпитал истински страх за живота си. В секундата след изстрела видял насочени срещу себе си поне шест дула. Охранителите реагирали светкавично и извадили всеки по два пистолета. Към кого да ги насочат първо, ако не към най-малко познатия външен човек? Действали си съвсем по протокол. Рипнали, настрашолили се, заели позиция и били готови да гръмнат моя приятел и той нямаше да може после да ми разкаже тази история. Яни вдигнал автоматично ръце нагоре. В следващата секунда напрежението спаднало също толкова рязко, колкото се било повишило.

Всички се извърнали към мястото, откъдето дошъл изстрелът. В края на полянката синът на Ти Джей бил застанал много плътно зад женицата, наистина плътно, държал нейните ръце в своите и ѝ помагал да се прицели хубаво в някакво дърво. Женицата стискала неговия барабанлия Колт калибър 45. Забавлявали се двамцата, усмихвали се влюбено. И гласът на татко му донесъл облекчение за всички:

- Моето момче, предупреждавай ни, преди да стреляш. - Спокойно и приятелски изрекъл. И после го обърнал на майтап.

Тази история е истинска. Писателите ловджии и днес смятат, че принадлежат към определена група просветени. Уважението ми към тях се изпарява в мига, в който ми заговорят за „особеното усещане“. Ами то и да късаш крилата на мухата и да я гледаш как върви после по масата също навярно носи особено усещане. Да издигнеш в култ извратената си природа не те прави писател. Прави те само описател на извращения, перверзен есеист, който се опитва да оправдае перверзията си, като ги представя за духовно изживяване. Имам приятели ловджии, черпили са ме с кюфтета от дивеч, не съм вегетарианец. Но не са седнали да пишат мемоари, нито да разказват на всеослушание какъв е точно техният долен гъдел. Поне да бяха откровени като Виктор П. ловджиите в литературата. Или като Хенри Милър. За Хемингуей дума няма да отваряме. Тия поне са били честни. А нашенските още си мислят, че принципът „аз на тебе, ти на мене“ ще ги направи добри в писането, ще ги издигне в майсторлъка. Не. Не става, баце.