Сещаш ли се как ония породи пинчери, чихуахуа, пуделчета и болонки, когато покрай тях мине голямо куче, се скъсват от лай и възмущение. Целите се разтреперват. Щото са мънички дори в умовете си, не успяват да надскочат природата си и да осъзнаят, че са не по-малко ценни от всяко едно кане корзо, дого аржентино или каракачанка. Ако бяха малко по-мъдри, щяха да са наясно, че е важна душата, а не размерът.

Но понеже не успяват да се освободят от мисълта за своята незначителност, кученцата почват да си строят паметници на велики предшественици, прапрапрадядо им бил вълк единак, който държал в страх цялата гора, изтипосват го на монумента и дори правят очите му светещи и една китайска джаджа му монтират отзад, та вечер почва да вие по пълнолуние. Събират се тогава кученцата отпред и почват да се гордеят със славното си минало.

- Тук вече прекали. Хората имат право да се гордеят, когато някой някъде заговори за България. Па било то и за Стоичков.

- Стоичков рита топка, т'ва е. Нищо повече. Какво е направил за България, като я е прославил? Къде е поантата в това някой да говори за теб? Успехът на Стефка Костадинова, Стоичков, Гришо си е лично тяхна заслуга. Какво общо имат с теб, освен че говорите един и същ език?

- За България трябва да се говори. Защото ние не сме малки. Защото сме несправедливо недооценени и историята ни е подменена. Гърците крадат историята на нашите предшественици, които наричат траки. Децата ни трябва да растат с мисълта, че са пълноценни и не по-малко умни от шведи, французи, англичани.

- Мислиш, че децата на тези, които изброи, растат с мисълта, че са повече от другите ли?

- Те са по-богати, те са завоеватели, на техните езици се създават повече филми, повече култура, ние сме неглижирани. Затова децата ни бягат нататък, за да се доказват в тяхната „реална“ среда. Нашата среда е станала второ качество, тук няма добра конкуренция и продължават да ни циганизират.

- Всичко е индивидуално. Ако ти лично възпиташ децата си да имат нормално самочувствие, да бъдат мислещи, да бъдат творци, никой няма да може да им вмени комплекс за малоценност. Така че медийният национализъм ми е напълно излишен. И всеки един пòказен национализъм ми е противен. Смешно е какви коментари се появяват, след като Димитър Маринов излиза на Оскарите с българското знаме на сцената. Ама нали, евреин бил. Ама нали ние спасихме евреите? Сега той ни се отблагодарява. Ще припадна. А ако беше циганин с българското знаме там отпред, щяхте ли да се гордеете? Един такъв леко мургав, със златен зъб, добър актьор получава награда и носи българското знаме – ще се срамувате ли? Цялата тази постановка с гордостта е съчинена, тъпа, служи за отдушник на политиците, изпускат през него насъбраното недоволство, пренасочват енергията, в действителност не дава нищо на никого. Само показва какви малки нервни кученца живеят в България.

- И ти не си от тях?

- Не, не съм. Моите деца не танцуват хоро на Йордановден по потури в басейна на детската градина. Защото знаят кой е Христос, къде е река Йордан, кой е Йоан Кръстител, защото освен че са кръстени, са и причастени. Обяснил съм им смисъла на думите и на празниците.

- Безродник. Соросоид. Джендър.

- Не, не позна. Знам рода си. Унгарският спекулант не ми е плащал заплата. Против ИК и НСД съм. Обаче сега разбирам, че малките нервни кученца сте малки и по ум и не можете да разберете нещо, което е по-голямо от ума ви. Не разполагате с поглед, който да обхване голямата картина. Умът ви стига до потурите. И като навличате децата си с тях, спасявате ли ги? После си отивате вкъщи и ги оставяте да зяпат цял ден канала с перхидролените силиконки, за почивка японски анимации от най-дървените, дето са откровено оръжие. Ама да погледат децата, какво толкова! Вие нали си изпълнихте "патриотичния дълг", облякохте ги в носии и ги научихте на "мъжко хоро". Пуснете си сега и вие церемонията по раздаване на Оскарите отново, сипете си пак една ракия и се отдайте на гъдела. Ето го! Българското знаме насред Холивуд! Това страхотно успокоява вашата нервност. И си спомняте отново за своя прапрапрадядо, вълка, от когото девет каази треперели... Голям бабаит бил! Ех, че хубаво!