През 1948 г. ВСВ е съвсем наскоро приключила и посттравматичната депресия се лекува с трудов ентусиазъм. Да градим живота нов! Да намерим и враг нов! Без враг как се живее?

Керуак по това време се чуди накъде да хване, Буковски къде да се напие и с коя да си легне, Селинджър как да се справи с болката в душата си, а Хемингуей е звезда и яхтата му поема накъм Куба, където да си търси белята. Докато те се забавляват, Шолохов пише „Съдбата на човека“. Някак по друг начин той си дава сметка за всичко. По-близък до мен начин. Въпрос на генетика, може би. Светът е пренареден. Неотдавна са загинали десетки милиони. Трябва да се живее с тази мисъл.

ББС е Министерство на пропагандата в "1984" на Оруел и се чудя той като критика ли възприема тази идея или просто ни съобщава исторически факти?! Щото може да е знаел нещо. Като вътрешен човек. Бачкал е там. И е писал уж фантастична антиутопия, но някак днес ми се струва, че е бил пророк. А и всички умници след войната вече много добре са разбрали какво животно е това пропагандата, как се ползва и какви са магическите му сили. Да не мислите, че положението в морала и възприятията е било много по-различно от днешното?

Днес пропагандата е издигната на по-високи нива. Некст левъл на играта. Научни, институционални, изчистени нива. Няма нищо случайно. Няма случайно изтекла информация. Асанж и Сноудън са планирани, режисирани и моделирани някъде в някой институт. А общественото мнение се обработва брутално и грубо на Територията, очевадно през последните седмици, щото си е едно голямо балканско ООД (ама много ограничена отговорност, като за пет лева) и каквото наредят управителите на фирмата, това става. Без много обяснения. Без оглед на някакви опити на някакви съвременни философи да ни убеждават колко важно е да се мисли.

Целият роман на Оруел с каква умисъл е писан – като предупреждение или като съобщение – не мога и не мога да се начудя, а много ми се ще да знам. Защото ако се опитваш да предупредиш, че се задава опасност, ти си свестен и чистосърдечен тип. Но ако само злорадо или равнодушно го съобщаваш на „пролите“ (днешният чалгисан консумариат), па белким някой от тях се сети, че и за него става въпрос, докато си припява песничката за птичките и пчеличките, е някак потискащо. Някак присмехулно дори. Писателят само е маркирал бъдещето, като е обърнал цифрите на годината, в която го е писал. Отново по онзи дистанциран английски начин. Далечен на моята душевност. През 84 бях още на 10 и тогава наистина вестниците съобщаваха зловещи новини за враговете от капиталистическия свят. А техните вестници може би само леко са се шегували с параноята ни по онова време. Чернобил и Възродителният процес все още предстояха.

Така бяха изградени обществата. Така бяха разпределени системите. Големият брат действително си бе създал ред. После той организира нещо като хаос. Всъщност бяха извършени следващите ходове, бяха задействани огромни социални експерименти, продължаващи и до днес. Онзи Голям брадър си съществува все така, но го превърнаха и в шоу. Това е нещо като подигравка с всички нас. Нямате шансове да премахнете камерите, които ви следят. Нали знаете това? Затова по-добре се забавлявайте пред мониторите и не му мислете много. Онова око отзад ще го забравите. То не ви се натрапва. Наблюдава ви дискретно, тихо, дори диодче не мигва вътре в него. Само подсъзнанието ви ще го долавя бегло като блуждаещ вътрешен сърбеж, но на подсъзнанието му дайте домашнярка и чалга.

По-силничка парцуца и музика за торса.

И така бодро навлязохме в епохата на информационализма. Така ти казват, че е станало – значи е така. Показва го мониторът – истина е. Песничките на пролите от миналата епоха вече се софистицират чрез имитацията им на значими каузи. Цветана Манева не знае тия неща. Тя е обикновена актриса. Няма как да проумява такива дълбочини. Васко от Костинброд се превърна в борец за либерални ценности. Гаврата бе доведена до начин на виждане на този свят. Онова там класическото, истинското, бе погребано. Но подсъзнанието помни. То няма да забрави. То ме крепи прав мен днес. И слава Богу.

А един ден, като излезем от тази последна епоха на видяно и чуто, на обикновен пиар, когато всичко е пиар – реклама, политика, тероризъм – ще навлезем в епохата на Малкия брат.

Онзи, от когото няма как да се избяга. Онзи, дето е вътре в нас.

Изначално у всеки.

Някои го наричат с остарялата думичка съвест.