Прокуратурата търси кой източи водата на Перник.

Пещерняци, пишман-еколози и държавни чиновници търсят къде изтече водата на Перник.

Реално и двата въпроса са безсмислени... тъй като вода днес няма, а ако не разберем ЗАЩО няма, дори и утре да се появи, пак ще изтече или ще я източат...

А отговорът на въпроса ЗАЩО е много прост – в Перник няма вода, защото политиците си правиха илюзии, че с малко пари и много тишина могат да бъдат запушени дупките от разпадащата се ВиК мрежа в града. Която при първата по-сериозна криза се разпадна окончателно.

Истината е, че парите и тишината могат да отложат разпада на една нереформирана система, но не и да го спрат. Или както е казал някога Ейбрахам Линкълн, можеш да лъжеш всички за кратко или един човек - за дълго, но не и всички за дълго.

Та споменавайки американския президент със смешен цилиндър на главата, знаете ли къде ще бъде следващият такъв разпад по модела „Перник“? Ще бъде в Маришкия басейн, където политици от безброй правителства отлагаха реформите във въглищната енергетика точно по пернишки модел – с пари и тишина, година и мандат да минат, други да дойдат и да му мислят. И ако в даден момент нещо се размирише, набързо спретваха една офанзива срещу „скъпия“ ток от американските централи - под бурните аплаузи на определена прослойка български избиратели, вярващи, че лоши американци и зли канадци помпат милиарди от ток и злато от MAJKA BALGARIQ.

Дупките в Маришкия басейн вече са пропаст

Зелените политики на Европейския съюз през годините окачват все по-тежки гюлета на краката на българските (и не само) въглищни централи. Цените на т.н. „въглеродни емисии“, които мръсните производства като въглищните тецове трябва да плащат, за да компенсират екологичните вреди за природата и обществото от дейността си (за част от тези вреди – въглеродните емисии – всъщност е меко казано спорно дали са вредни), постепенно поскъпваха и към днешна дата вече са стотици милиони левове за всяка една от електроцентралите в Маришкия басейн.

Договорите на двете „американски“ централи правилно включват пълната цена на въглеродните емисии в цената на електроенергията, изкупувана от НЕК. Тоест, при тях имаме ясната равносметка колко ни струва „удоволствието“ да произвеждаме ток от въглища в един все по-„зелен“ Европейски съюз – около 225 лв./МВч за новата централа „Марица-изток 1“ на американската AES и около 159 лв./МВч за реновираната централа „Марица-изток 3“ на също американската Контур Глобъл.

В държавната "Марицa-изток" – 2 обаче, дупките по традиция се запушваха с мълчание, пари от джоба на данъкоплатеца и политически финтове. За да може електроенергията от държавната централа да не лъсне като по-скъпа от частната, НЕК изкупува тока от нея по изкуствено занижени цени – без да отчита разходите за въглеродни емисии. Последните се плащат от държавната компания-майка Български енергиен холдинг от печалбата на други дружества, която иначе би трябвало да бъде разпределена за дивидент към държавния бюджет за здраве, пенсии или пътища, или оставена в резерв за бъдещи инвестиции. Тази държавна субсидия за уж по-евтин държавен ток струва все повече на данъкоплатеца – от около 70 милиона лева през 2016 г. до около 500 милиона лева за 2019 година („евтино“, нали?)

По този начин политици от всички партии обясняваха колко чудесна е държавната централа с евтиния ток и колко лоши са частните – и щом развалим техния договор, всичко в енергетиката ще цъфне.

Да, ама не.

Държавният ток е по-скъп от частния – и въпреки това държавният ТЕЦ "Марица-изток 2" наближава фалит

Ако калкулираме цената на въглеродните емисии в цената на електроенергията, произвеждана от държавната "Марица", ще видим, че тя се изравнява с цената на аналогичната стара американска централа ("Марица-изток 3") – около 160 лева на мегават/час. Ако към реалната цена добавим и нормална печалба необходима, за да се осигури възвращаемост на инвестираните пари, то ще отидем на стойности с поне 20 лева над тези на частната компания. Но със следните „малки“ забележки:

1. Държавната ТЕЦ все още е мръсна. А е мръсна, защото вместо в екология, парите отиват в четворно раздут щат (разбирайте – избиратели) и частни компании на входа и изхода на ТЕЦ-а.

2. Държавната ТЕЦ няма набрани от печалби капиталови резерви, с които да се трансформира в газова и да оцелее след 2025 г., когато, изпълнявайки европейските регламенти, ще трябва да ликвидираме държавната въглищна енергетика. Частните американски инвеститори имат опит да построят и управляват нови модерни мощности, но бидейки под постоянни политически атаки, ще се стигне и до въпроса дали изобщо тези инвеститори желаят да работят у нас след 2025.

3. Държавната ТЕЦ продължава да не генерира адекватни парични потоци, с които реално да разплаща задълженията си към други държавни контрагенти – например държавните въглищни мини. Задълженията постоянно се прехвърлят счетоводно и на „хартия“, поставяйки още други държавни компании в пълна зависимост от работата на частните Марици.... Които пък са постоянен обект на политически атаки.

Тоест, държавната централа е като кафе 3 в 1 – хем скъпа, хем мръсна, хем и почти фалирала.

Енергийният „Перник“ ще е още по-голяма каша от водния

Мои приятели икономисти през последната година развиха куп теории защо българските правителства продължават да седят върху цъкащата бомба със закъснител в Маришкия басейн – да се затворят тецовете и да се отвори място за "Белене", да се затворят частните тецове и да се изкупят от родни или руски олигарси на безценица, и какво ли още не.

Според мен причината е далеч по-тривиална и е същата, довела и до водната криза в Перник – просто дълбоко вкоренен маниер на управление да се запушва всеки проблем с мълчание и пари до последния възможен момент. Пък после ще му мислим – ако сме на власт все още. Ако ли не, да му мислят тия на власт, ние ще ги наплюем като опозиция.

Взривът в Маришкия басейн може да бъде прикриван със сигурност още година-две до края на този мандат с още 1 милиард лева субсидии за държавната ТЕЦ и черен PR срещу американските централи – да се радва народът, че уж ще се режат главите на американските „колонизатори“.

След това кашата, обаче, ще бъде зловеща:

1. Въглищните тецове ще затворят през 2025 г. или година-две по-късно и ще оставят огромна дупка между базовите мощности на АЕЦ "Козлодуй" и някои ВЕИ-та и пиковото потребление на ток в България от поне 10 милиона мегаватчаса годишно.

2. Същите мегавати ще трябва да бъдат или внесени от чужбина на висока цена, или набавени от спешно изграждане на нова ядрена или няколко газови централи – на още по-висока цена (поради спешност, хаос в планирането и висок политически риск).

3. Ако правителството направи популистки ход да развали едностранно договорите на двете американски централи, НЕК ще бъде осъдена в международен арбитраж да плати над 2 милиарда лева. Тези пари ще декапитализират държавната компания и ще направят невъзможно тя да инвестира в газови мощности, които да заместят затворените въглищни. А изгонването на AES и "Контур Глобал" ще охлади мераците на който и да било нормален инвеститор да създава нови мощности.

4. Въглищните мини и много други дружества в региона, които работят с мините и тецовете ще фалират масово, оставяйки между 50 и 100 000 души без работа.

5. Вероятността да се задействат аварийно студени резерви, част от които не се знае дали ще се задействат при нужда, току-виж ни докара и до режим на тока.

И това са само големите проблеми на пръв поглед, следствие на политическото лекомислие да се прикриват проблемите в държавните енергийно дружества и да се замазват очите на българския избирател с ПР кампании срещу американските централи като единствен проблем на родната енергетика.

А пък резултатите ще са както се разказваше в стария комунистически виц...

Отишъл един руснак в магазина и попитал: „Нямате месо, нали?“, а магазинерът отговорил: „Не, тук нямаме риба. В съседният магазин нямат месо“.