Мейдей

Николай Фенерски 29 март 2016 в 17:54 7133 0

Триъгълният чипс всъщност изобразява пирамида и има за цел да въздейства на подсъзнателно ниво.

- Мейдей! Мейдей!!
- ?
- Мейдей, мейдей! - радиостанцията припукваше и повтаряше тая дума.

- Колега, кажи го направо бе, кво има?

- Нещо объркАх, мислим. Дали не беше юли? Юлидей, юлидей! - отново се разкрещя колегата по слушалката.

- Какъв Юли, майна, той е в отпуска. Тук е Лъчо. Кажи с кво да ти помогна?

- Уф... Тревога бе, брато, бедствие!

- Ми така кажи бе, майна. Къде си? Викам подкрепление!

- Централна гара! Чакалнята! Съмнителен багаж, оставен върху пейките, викай и сапьорите! Не ми харесва! Изобщо не ми харесва!

- Разбрано.

За половин час куките, известни на други места още и като „органите на реда“, успяха да отцепят периметъра и да изолират съмнителната находка далече от хората, пристигащи от всевъзможни посоки на Централна гара. Твърде съмнителна беше тая находка. Излъчваше съмнителност на ултракъси вълни. Не само на ченгето не харесваше нейният външен вид, но и на всички, които успяха да я мернат. Куките продължиха да слушат по радиостанциите си на същата честота разговора между изпратения сапьор и неговите началници.

- Лейтенант Джумбишев, докладвайте параметрите на обекта!

- Зелена раница с размери 70 х 35 х 50, нова, от бутиков производител, здрава изработка, видимо пълна с нещо плътно, обемът е препълнен.

- Хм... Как преценявате положението?

- Ако всичко това е семтекс, няма да се намери часовникарска бригада нито в Япония, нито в Швейцария, която да може да ме събере, а на мястото на цялата гара ще остане само кратер като на Тунгуския метеорит.

- Вземете скенера, лейтенант, и не се шегувайте с тия кратери!

- Слушам.

Джумбишев отскочи до камионетката, паркирана пред гарата и се върна с някаква техника. Настрои копчетията й и почна да обикаля обекта в кръг като индиански шаман. Съмнителността на багажа му влияеше психически и той за първи път не можеше да се съсредоточи изцяло. Разколебаваше го. Караше го да си мисли разни лоши неща за едни добри хора.

- Отрицателен резултат! Повтарям: няма взрив, поне не и от регистрираните в скенера.

- Хм... - каза му радиостанцията – ъпдейтнат е съвсем скоро, мисля, че можем да действаме?

- Съгласен! - сапьорът се пресегна много внимателно, ръцете му трепереха, докато бавно разкопчаваше ципа.

- Ужас! Знаех си! Ужас! Бях сигурен! - изрева той, всички полицаи около гарата, към 257 души, плюс минус трима, които се занимаваха с друга душеспасителна дейност на близкото кръстовище, наизвадиха пищаците си като по команда и залегнаха.

- По-лошо е, отколкото предполагахме, шефе! Това може да го роди само главата на изпечен терорист! Единствено такъв може да причини на невинни минувачи подобно нещо. Мога да кажа, че пораженията щяха да бъдат необратими и в глобален мащаб, без да преувелича! Разбирате ли, става дума за живота на планетата!

- Какво има в раницата, лейтенант? Пак ми философстваш! Ти психотеста мина ли го изобщо?

- Книги! Сатирична литература! Хумористична белетристика и проза... Малко басни... И две по-тънки книжлета със стихотворения... Иронични! Само те могат да изтрият града от картата на България! А, чакай. Има и два тома политическа литература, озаглавени „Европейски ценности“, обемисти са. Те са достатъчни да изчезне държавата ни. Това нещо не бива да стига до хората.

- Обезвреждай, Джумбишев! И не смей да ги отваряш, ще увредят зрението ти! Опасно е! Стой на дистанция, докато приготвяш взрива, чу ли? Никакво четене, ще се погубиш, момче, имаш жена и деца! - така го увещаваше радиото, но вече беше късно, лейтенантът бе прочел цяла една строфа от някаква тежка поетична творба и радиацията й вече се разливаше спокойно по вените му. Преди да вдигне във въздуха всичко това с контролиран взрив, успя да прочете и първия абзац от политическата книга. Месец по-късно лейтенантът подаде оставката си, стана пътешественик, обиколи земното кълбенце с една стара симсонка, стигна чак до нос Хорн, завърна се, въдвориха го в Карлуково и досега си е там, като всеки ден повтаря по хиляди пъти, че виновни за всичко са евреите и масоните. И че папата била в комбина със Сорос. Идете да го видите, ако не ми вярвате.

Та оная опасна находка беше обезвредена успешно. Дълго след това в радиус около сто метра от взрива можеха да се открият по земята и във въздуха малки частички и късчета с изписани саркастични и хитри метафори върху тях. А от „Европейските ценности“ се въргаляха разни изящни термини. Извън контекста си обаче тяхното въздействие беше много по-слабо и успяваше да окаже видимо влияние единствено върху най-чувствителните натури.

Най-важното
Всички новини
Най-четени Най-нови