По-малко от деветдесет дни преди първия тур на изборите за местни органи на властта партийните залози на местния вот изглеждат все по-високи. Резултатите от европейските избори сложиха край на разоговора за предсрочни парламентарни избори, но пренасочиха още повече очаквания към вота през есента. Този път той ще се проектира върху няколко полета и ще определи стартовите позиции на основните политически сили преди следващия изборен цикъл.

В края на политическия сезон изглежда повече от сигурно, че кампанията за местните избори ще се води с всички средства. Опозицията в лицето на БСП ще направи всичко възможно да изведе на национално ниво местни скандали и проблеми. След слабите си резултати на предишните местни избори партията има възможност да компенсира липсата на съществено присъствие в местната власт чрез националното си представителство. БСП се ориентира към тази тактика още през миналата година и няма никакви основания за съмнение, че ще започне нова вълна от „разкрития”, които ще бъдат използвани в националния дебат. Най-важното в случая е, че тяхното доказване или оборване ще отнеме много време, а пропагандният им ефект ще бъде незабавен.

ГЕРБ са изправени пред необходимостта да потвърдят и отстоят досегашните си резултати на местни избори. Напълно възможно е да изгубят част от влиянието си в местната власт, но най-вероятно ще потърсят възможност да компенсират това чрез сравнително новия за тях модел на коалиционно участие. Стратегическата промяна в поведението на ГЕРБ е свързана именно с готовността за съвместно явяване на избори. Този модел бе тестван успешно на европейските избори и може да се окаже ключов за резултатите от местните избори за управляващите.

ДПС също ще бъде изправено пред необходимостта да търси форми на местно политическо партньорство. Електоралният корпус на Движението изглежда недостатъчен, за да бъде постигнат по-добър резултат на местните избори, а ДПС се нуждае именно от това. Полето на възможно сътрудничество на местните избори изглежда много по-широко пред ДПС, отколкото за повечето от останалите политически субекти. Но все пак изглежда, че това няма да бъде достатъчно за съществено разширяване на електоралната география на Движението.

Изглежда напълно вероятно Обединените патриоти никъде да не се окажат заедно в местни коалиции. След официалното признание за разпада на коалицията е много по-вероятно ВМРО и НФСБ да търсят нови партньори на местно ниво, а при определени условия и да се явят заедно, доколкото част от техните избиратели споделят сравнително сходни идеи. И двете политически формации имат регионални ядра, които не успяват да придобият по-голям обхват. След европейските избори ВМРО има по-добри шансове в повече населени места, но все пак запазва регионалния характер на подкрепата си. "Атака" ще търси нови съюзници, за да компенсира слабите си резултати на европейските избори, но и за да гарантира собственото си оцеляване. Тя е една от партиите, които в най-голяма степен са заинтересовани от постигането на добър резултат, който да им позволи да запазят мястото си в управляващата коалиция.

"Воля" също ще се бори за оцеляването си след неочаквано слабото си представяне на европейските избори. От една страна, тя се конкурира с патриотичните и националистически формации за сравнително сходни групи от избиратели. От друга, ще ѝ се наложи да търси разширяване на електоралната си география и ще трябва да навлезе в територии, в които има ограничен опит.

Извънпарламентарната опозиция, преди всичко в лицето на "Демократична България", навлезе в процес на консолидация, включително и чрез протестите срещу избора на нов Главен прокурор. След запазването на мандата на ДСБ в Европейския парламент, те имат шанс да продължат да възстановяват доверието на избирателите, но все така ще разчитат на големите градове. Традиционното подценяване на местната власт сред представителите на българските десни партии за пореден път може да ограничи реалното им представителство в политическия процес.

АБВ и останалите извънпарламентарни леви политически формации нямат потенциал да изградят широки местни коалиции с относително еднороден политически профил. Част от тях ще предпочетат да подкрепят БСП, но останалите ще трябва да търсят съюзници или сред националистическите формации, или сред неопределени политически, но влиятелни на местно ниво бинес-коалиции. Опитът на АБВ с "Коалиция за България" показа, че тези „нюанси ляво” не се вписват в общ спектър.

Състоянието на партийната политическа система в момента открива пространства за нови политически партии и движения и в същото време – предоставя нови възможности за различен тип местни бизнес-коалиции. Част от новите политически субекти като "Непослушните" на Десислава Иванчева, например, ще търсят национална изява, разчитайки да привлекат на своя страна групи от местни недоволни избиратели. Доколкото тепърва ще им предстои да формират свой електорален корпус, те ще се ориентират към максимално широк кръг от популистки призиви, които в незначителна степен се отнасят до качеството на местната демокрация.

Вероятността от зараждането на местни или регионални политически формации остава малка. Освен онези партии с регионално и местно значение, които вече получиха своята реализация, изглежда все по-трудно една политическа партия да просъществува само на базата на представителството си в една или две общини. Това не е само въпрос на финансиране, а и на липса на разбиране за местната политика извън управлението на собствеността и предоставянето на услуги. Регионални политически коалиции биха могли да имат ползотворно значение, както за управлението на региона, така и в общ политически план, но засега създаването им изглежда малко вероятно.

Изглежда, че отново местните бизнес-колиции ще имат решаващо значение. Процесът на обезличаване на политическите партии в местната власт продължава и поне засега не изглежда вероятно скоро да имаме относително отчетливи политически мнозинства в общинските съвети. „Плаващите” и ситуативни мнозинства ще продълажават да определят качеството на местната политика. Вниманието на избирателите отново ще бъде насочено към конкуренцията за кметския пост, традиционно подценявайки кандидатите за общински съветници. Традицията общинските съветници да остават относително анонимни, а в същото време – да определят общата политика на развитие на общината, няма да бъде преодоляна и на тези избори, а именно тя води до традиционно по-ниския интерес на българските избиратели към местните избори.

Извън партийните стратегии остава залогът за избирателите на местните избори. Той е най-съществен, защото предстои следващият планов период на европейските средства и от това кой ще управлява една община ще зависи във все по-голяма степен на какъв допълнителен финансов ресурс ще може да разчита. Независимо от отлагането на реформата в районите за планиране на България, в една или друга форма тя ще бъде неизбежна, а това ще определи до голяма степен възможностите за местно развитие.

Акцентът върху регионалната политика, който най-вероятно ще постави новата Европейска комисия ще може да бъде оползотворен за българските местни общности в зависимост от това как ще бъде организирана и доколко инициативна ще бъде местната власт. Именно тя в най-голяма степен определя качеството на живот на всекидневно равнище, но традиционно бива подценявана за сметка на националните политически процеси.

Крайният резултат от кампанията за местната власт ще зависи от това как и доколко ще бъдат мобилизирани избирателите. Общите фрази и гръмките обещания са толкова неуместни при местни избори, колкото и насърчаването на партиен реваншизъм. Конкуренцията между конкретни личности може да привлече интерес, но в крайна сметка определяща ще бъде способността на кандидатите да представят и защитят смислена перспектива за развитието на населените места. Всичко друго просто ще възпроизведе на местно ниво националния партиен шум.

Още по темата

06/07/2019

Нашите автори

Европа на регионите

29/10/2018

Нашите автори

Азиатската школа в пропагандата ни насъсква едни срещу други

27/06/2018

Нашите автори

Държава и сигурност

03/06/2018

Нашите автори

Коя Европа?