Моята теория за нещата

Калин Терзийски
22 ноември 2019 в 06:05 | 3184 |0

Тъй като не съм историк, нито пък прогностик, нито пък политолог, аз съм по някакъв начин свободен.

Тук моят любим демон, живеещ вече във фейсбук, моят критик и зложелател (защото, мисля, никоя критика никога не е доброжелателна – и моля - помислете върху това) ще каже: ти си никакъв, затова си свободен да бъдеш глупак!

Сещате се за кой демон говоря: за анонимния хейтър, който нарича себе си примерно Алекс Ангелов, вместо снимка на профила има черно петно и по малко зловещ начин няма никаква фейсбук история. И винаги, каквото и да публикуваме, той го атакува; но не като будна съвест, а като вечно будна болка в зъба, която е готова винаги да ни мъчи, просто заради самото удоволствие. Дали всъщност болката изпитва удоволствие от това, което ни причинява, та често е така упорита? – ето ти интересен въпрос. Но тъй де, анонимният съвременен злобар, който изпитва удоволствие да ни кове канчетата и така да си осигурява спокоен сън; да ни обижда, и така да се чувства значим. Мнозина от нас, съвременните хора, си имаме такъв, нали?

Да, не съм никакъв аз, затова мога да кова свои теории и да съм свободен от отговорността след това прецизно да ги доказвам. Хипотези, хипотези исках да кажа; използвах думата теории малко произволно, просто защото е по-популярна. Кова си хипотези, а не съм пък и чак такъв голям глупак, че да не знам, че ако си достатъчно голям глупак – винаги – за каквато и да е идиотщина, ще успееш да намериш доказателства. Глупаците, мили приятели, са характерни с това: хрумва им нещо, а след това – от тщеславие и от липса на самокритичност – успяват да донесат вода от десет хиляди кладенеца – и някак си да скалъпят доказателствата за своето хрумване.

Confirmation bias – така наричат този феномен на човешката душа някои психолози. И той се описва така: Confirmation bias е склонност на хората да дават предимство на информация, която потвърждава техните предварителни концепции или хипотези, независимо дали информацията е вярна. В резултат на това хората събират информация и си припомнят такава избирателно, като я интерпретират по начин, определен от техни лични предпочитания и склонности. Тези предварителни приемания и склонности на разсъждаване и интерпретация се появяват особено по отношение на емоционално значими въпроси и също за вече установени вярвания.

Та така. А аз нито искам да доказвам моите хипотези, нито и ще правя опит.

След като прочетох, че преподавател на моята дъщеря (която учи медицина) е убит в Берлин по време на лекция в известна Берлинска клиника – казах си: Западната Римска империя така е паднала.

И ние сме благословени, че отново сме в Източната Римска империя.

Западната Римска империя чисто и просто се е огънала под натиска на огромните маси мигранти, които по онова време са се наричали с по-благозвучното име „варвари”. Които чисто и просто са предпочитали по-миролюбивата и по-богата, а и (няма какво да се лъжем) по природно надарена Западна Европа, като почти безразлично са отминавали прекалено планинската и не чак толкова гостоприемна Източна Римска империя. Като не се броят непрекъснатите нахлувания до Константинопол, естествено, но те някак си все не са ставали причина за крах, чак до 1453-та.

Каква пък е връзката между това злощастно събитие – убийството на преподавателя, който е и син на бивш германски президент – с падането на Западната Римска империя?

Е, казах, няма да добавям детайли, няма да доказвам нищо. Просто при нас, на изток, слава Богу (много пъти слава Богу, и пак – помислете хубавичко – и пак - слава Богу!) не убиват и никога не са убивали професори по време на лекции в болници.

Но този не е бил мигрант, това не е бил...

Пак се обажда моят демон, но аз няма да дам ухо на критиките му. Нито ще го чуя, като ми вика „расист мръсен”.

Говоря свободно, подхвърлям хипотези – за храна на мисълта ни. И то – не на черногледството, а просто – храна за размисъл.

Варварството – как изглежда то и как се проявява? Можем ли да го познаем, ако го видим? Как започват Тъмните векове? Как са започнали тогава – в V-ти век? Или са започнали по-късно? И ако сега започват пак – какви ще бъдат първите симптоми? Ще ги познаем ли?

Одоакър, първият истински варварски владетел на Западната Римска империя, апропо, пратил всички владетелски инсигнии в Константинопол, на източноримския император Зенон, с думите „Има само една империя и само един император! (тоест той е признавал властта на Зенон)”. Но малко по-късно се появил кралят на остготите Теодорих Велики. Той набързо разгромил армията на Одоакър, който се предал. Теодорих побързал лично да разсече Одоакър – в двореца му. По повод разсичането казал нещо от сорта на „Мислех, че има малко повече кости тоя, а той се оказа мек като диня” . Теодорих, според легендата, разсякъл Одоакър от рамото до пояса – на две неравни половини – отгоре до долу.

Така, горе долу, започнали тия весели времена, които наричаме Средновековие.

Случката с разсичането не се случила в Берлин, а в Равена.

Тук не намеквам за друго, а за налагането на новия стил, на новата атмосфера – тогава. Стил на отношенията между хората. Атмосфера, която вероятно всички са усещали, налагаща се в Западна Европа. Годината е била 493-та, 1-ви или 2-ри март. А името на този стил и тази атмосфера е: Варварщина.

Просто подхвърлям всичко това като една мрачновата – поне за Запада – тема за размисъл.

Слава Богу, че сме все пак на Изток.

Препоръчани материали

Няма коментари към тази новина !