Местните по южното Черноморие от десетилетия мразят туристите, които ги изхранват. Това не е новина. Новината е, че напоследък тази омраза към летовниците – и особено към софиянци – е вече официална политика на кметовете на най-корумпираните морски общини.

През 1987 година изоставих Созопол и изобщо – морето. Беше ми писнало от пословично злите созополски лелки, даващи „квартира”. Тези „квартири” често бяха ъгъл на стая, закрит с дрипаво перде. Легнеш на пастелно-сивия чаршаф, сложен как да е върху издънения дюшек – и кракът ти веднага минава през чаршафа, защото е на възрастта на родителите ти. Разпрал си го – плащаш го. Освен това – „Стига си тия душове! Кой ще я плаща тази вода? Софиянци такива...” Не можеше да имаш гости. А ако имаш, по изгрев слънце цъфва „хазяйката” заедно с ченгето...

Та, зарязах морето. Върнах се през 1994 година, когато се появи нещо като капитализъм. Нещата постепенно се нормализираха. В следващото десетилетие злорадо гледах същите тези „хазяйки”, наклякали на жегата с оръфани парчета картон с надпис „Квартири...” на входа на Несебър, Созопол, Приморско, Китен, Лозенец, Царево, Варвара, Синеморец. Какви квартири, като вече имаше хотели и къщи за гости с нови чаршафи, собствена тоалетна и душ, та и хладилник и телевизор...

Мина се още малко време, обаче, и пристигащият на морето софиянец отново се натъкна на омраза. Този път – от страна на кметовете. Населението също отново намрази летовниците, но то просто следваше примера на своите местни предводители. 

Колкото повече протестите в София спираха незаконни бетонни грозотии по морето, толкова повече морските кметова и подопечните им населения намразваха летните курортисти. С годините разбрах, обаче, че става дума за определена категория намразвани курортисти: възпитаните, говорещите на „Вие” вместо да ръмжат, искащите природа и тишина, вместо бетон и чалготеки. Все по-ясно ставаше, че местните с удоволствие биха връщали такива летовници в полза на бандити, прокурори, напомпани батки, кифли, пияни руснаци и още по-пияни англичани. Важното е да се напиват до безпаметство, да зариват всичко в боклуци и да произвеждат максимално количество дивашки крясъци из чалготеките. Това е идеалът на черноморските курорти днес, от Несебър до Резово.

Какво обаче стана тази година? Стовари се въпросният вирус и – няма бандити, прокурори, батки, кифли, руснаци и англичани. Бетонните чудовища кънтят, празни. Затова пък там, където бетонът не е завзел всичко – Иракли и Камен бряг на север, от Царево надолу на юг – има повече летовници от всякога. Но те пък – за зла участ – са точно онези, които са така неистово мразени от местните: прилични, образовани и тихи хора, непроизвеждащи боклук.

Как, запитах се преди около месец, ще реагират и местните, и техните кметове сега, когато други видове курортисти просто няма? Един комшия в Синеморец беше убеден, че точно сега местните най-сетне ще разберат, че им трябва точно този вид туристи; и че, за да ги привличат, трябва да престанат да се опитат да бетонират всичко. Не му повярвах. Познавам ги прекалено добре. Чаках да измислят някаква свинщина, обидени от липсата на желаните от тях посетители.

И измислиха. През последните десетина дни от всички незастроени места по морето долитат едни и същи новини. Полицията тараши палатки. Местната власт глобява за опънати на пясъка пешкири. Оня ден съставяха актове за „незаконен търговски обект” на хора, опънали по плажовете шатри или дори просто забили в пясъка четири кола и опънали на тях чаршаф за сянка. Вчера имаше полицейски тормоз на плажуващи на плаж Липите, край Синеморец, който дори не е на концесия (не, че миналата година Ангелкова не се опита да го концесионира, но беше спряна от същите тези „софиянци”).

Какво ни съобщават кметовете? Не ни искат. Мразят ни повече от всякога. Готови са да ни тормозят дори с полиция, само и само да се махнем.

И ако се махнем – после какво? Ще се изсипе половин Манчестър и цял Архангелск? Мутрите ще напуснат чалготеките на градовете, за да бият път пеш през гората до Липите? Путин ще настрои дворци за чиновниците си и ще ги принуди да летуват в Резово?

Има хора и дори цели популации, за които елементарната логика е напълно недостъпна. Онова място в техните умове, което по принцип е отделено за логика и разумно мислене, е изцяло заето от омраза и алчност. Убеден съм, че онова, над което си блъскат главите по морето не е, как да задържат сегашните възпитани летовници и за догодина. Онова, над което резмишляват, нощ след нощ, както по кметствата, така и по кръчмите е следното: каква хватка да измислят, така щото на софиянци хем да им вземат целия бюджет, отделен за летуването, хем да не ги допуснат на своя територия?

Разбира се, след края на сезона и местните, и техните кметове ще се наредят на опашка държавата да им компенсира „загубите” покрай Ковида. И най-вероятно ще получат пари, събрани от същите тези омразни им летовници в качеството им на данъкоплатци.