На борба за изкореняване на предразсъдъците!

Николай Фенерски | 28 септември 2019 в 15:44 | 3701 |1

За човека винаги е представлявало свръхнапрежение да разбира другите. Говорят някакви кучешки езици, обличат се кат идиоти, спазват някакви селташки и глупашки традиции, изобщо, нашето си е наше и си е най-добро, а онези не знаят да живеят. Ние сме най-добрите, всички велики умове са от български произход, нали си го знаете. Тук се корени дори расизмът. Аз съм по-добър от другия по подразбиране, нали? И понеже съм по-добър, той що да живее? Да умира в кофите. Формулата „избран народ“ е стара, обаче е погрешно интерпретирана от „избраните“, някак нечовешки „избраните“ решават съдбите на неизбраните.

Обаче теорията е знатна дама в палата, а практиката – да срещнеш мечка в гората.

Преди няколко години ме привикваха в КЗД на нещо като импровизиран съд, щото някой ги беше сезирал за „език на омразата“ в два мои текста. Стоя си зад думите и днес. Обаче онези думи имат нужда от допълнение. По два пъти на седмица ходех до Истанбул и обратно и през лято 2019. Световният град, градът на градовете, от който произлиза дори летоброенето, по което живеем, да ме прощават умниците, ако нещо бъркам. А броенето на годините е християнско на цялата ни планета днес.

В Истанбул живее Мустафа, който е на 65 години и поне от 20 насам присъства на всяка екскурзия, която организира туристическата фирма, за която предоставям екскурзоводски услуги от 3 години. Мустафа помага, организира паркирането на автобуса ни, насочва туристите ни, съветва и обяснява на някаква смесица от езици – абсолютно доброволно и безплатно. Не взима един грош за труда си. Достатъчно му е общуването. Дребен, винаги спретнат, с чиста риза, панталон и обувки. Почнах да му нося по нещо дребно за благодарност – малко домашни люти чушлета, домати от градината, бутилчица ракия, понеже там алкохолът е скъп и не много достъпен. Радва се като дете. Последният път поръча да му купя от България таблетки мелатонин, понеже в Турция са по-скъпи. Това е вещество, което се образува в мозъка, когато е съвсем тъмно наоколо, подпомага съня и смяната на фазите на съня. Не е тежко приспивателно, което води до пристрастяване, а хранителна добавка. Когато ти липсва, сънят става неспокоен, накъсан.

Мустафа обича да подава кавалерски ръка на рускините и чехкините, когато се качват на кораба. После им се усмихва и им разяснява какво виждат. Тяхното благоволение му е наградата. Нищо повече. Човекът има нужда от тази награда. И от по-здрав сън.

Дъщеря ми прочете „Под игото“ миналата година и после не искаше да яде нищо, което съм донесъл от Турция. Ако останем на нивото на тринайсетгодишно дете, би било жалко. Недорасло. Понякога имам усещането, че обществото ни е на това ниво. Вече уча думи и изрази на турски език. Не го смятам за предателство спрямо патриотичното си чувство. В училище съм преподавал „Под игото“. С моите циганчета почнахме да сътворяваме и кючек „Илиада“, когато стигнахме до Омир в училището в Средец преди няколко години - ах тоз Ахил, как се разгневил - е припевът. Не че трябва или ни се налага да живеем заедно. Не съществуват такива условия и предпочитания. Ние просто живеем заедно, това е даденост. Няма да ви казвам на какви расистки изказвания съм се наслушал в учителската стая. Жалкарска и комплексарска история.

През последните три лета бързите ми совалки до Истанбул ме обогатиха, осъзнавам това и го твърдя. Една словашка колежка екскурзоводка ми разказа как в Словакия училищата били неофициално разделени на цигански и словашки. Неофициалните тенденции също са част от държавната политика, си мисля. Има официална държавна политика и неофициална такава. На Балканите сме повече омесени и смесени. Нищо, че и тук расизмът още си е жив и здрав. Но не е чак на такова ниво като в средата на Европа и няма как да бъде - ние сме в периферията.

Няколко години след края на ВСВ в сърцето на демократичния ни и човеколюбив континент, в самия Брюксел все още имало зоологически градини, в които излагали на показ живи аборигени и пигмеи. Човекът е закостенял идиот поначало, значи. Хитлеризмът е осъден, теориите на нацизма са отречени, а той продължава да се отнася с другите по този начин. Някой да ми помогне да разбера това?

Ранните филми на Фатих Акин, „Капернаум“, който излезе миналата година, и най-вече срещите ми на живо с Мустафа, който не спи добре, ми помогнаха много в моята лична борба с тези мои лични вкоренености. А сега можете спокойно да отпуснете слюнчените си жлези насреща ми – облякох си дъждобран.

Препоръчани материали
Янко

Рейтинг : 1005

29.09 2019 в 15:33 1
+ 0
- 0
Подкрепям те за това което си написал.историята с Мустафа е страхотна/всъщност толкова човешка/Аз живия във Валенсия и се радвам на съжителството на толкова различни раси,култури и т.н.Преди всичко сме чоешки същества и след това условно разделени на незнам си какво.В България предразсъдъците не са малко,но мисля че сред младите може да се открият окуражаващи тенденции