Едно от чудните преживявания на Черноморието е оцеляването.

То започва от първия ден. От първата глътка чешмяна вода, от първия таратор или първата бучка лед в питието. Ако нямате късмет, на другия ден идва тъй-наречената „морска диария“. От нея не се умира или по-скоро не умира тялото а душата.

Умира възможността за хубаво прекарване. Вземете си книга. Четенето помага, защото и без това ще прекарате следващите пет дена в тоалетната ококорен като октопод, пиейки лоперамидов хидрохлорид.

Ако имате късмет, ще отидете на плаж. Ще си платите 18 лева за два шезлонга и чадър и с рестото от двайсетачката ще си купите мамул царевица. После ще гледате представлението на селяндурите, които ще задяват селяндурските моми около вас.

В паузата ще минават римляни, които ще продават понички, семки а най-накрая ще мине и един облечен като зелен презерватив от популярно анимационно филмче. Ще крещи и ще подканя децата да се снимат с него. За пари, разбира се.

Когато си тръгнете и се отбиете в кръчмичката за заслужен обяд, ще се срещнете с едно печено пиле от вчера. Повече умряло отколкото сготвено на цена от 14.99 лева. Ако се опитвате да възразите, сервитьорът селяндур ще ви обясни нещо „тъй-тъй“ и да се махаш, ако не ти харесва. Ядете пилето и плачете. За по-добро отделяне на стомашен сок са пуснали Криско, който обстойно обяснява как това лято седят работите. От съседното капанче пее фолкфурия нещо за изневярата. До вас сядат две батки, целите в маркови неща.

Селяндуринът обича марките. Той е маркофил, еснаф и скръндза. Той носи маркови джапанки, маркова фланелка и маркови шорти. Всичките произведени в Турция. Пие маркова водка, произведена в съседното село, пуши маркови цигари и се фъска с марков парфюм, ама тестер. Батките започват да си викат как са се омазали с уиски вчера и ти докарват неврит на слуховия нерв. Точно да се обадите на 112 и минават две елитни селяндурки с бански на тигрови щампи. Батките тръгват след тях. Ще се размножават.

Прибирате се в квартирата. Наели сте я, защото не е на нечовешки цени, за разлика от тъй-наречените хотели. Бабата хазяйка е спряла топлата вода. Когато се нанасяхте каза нещо за пестене, но кой да слуша. Отивате да я молите за компромис. Тя вари лютеница. Компромис няма.

Вечерта разбирате, че онова с големите метални врати срещу прозореца ви е дискотека. Забравете да спите до пет часа. В пет заспивате от умора. В седем ви буди бесен клаксон на джип. Собственикът на джипа, неомутра, призовава своята любима на среща. Някой псува, оня с джипа отговаря с ново свирене и щетиебамайката.

Поглеждате се в огледалото. Днес е първият ден на почивка. Остават още седем. Боже…