На тези местни избори ще гласувам за Картахена

Роси Михова | 17 октомври 2019 в 17:48 | 5813 |2

Така се случи, че миналата седмица прекарах един дълъг уикенд в Картахена. Знам, че знаете, (защото в Софийското поле всички знаем всичко), но нека припомня за другите. Картахена е 30-тият по големина град в Испания с около 200 000 жители. В краката му се разбиват вълните на Средиземно море. В скута му човеците се заселват преди повече от две хилядолетия. Рaботните му ръце произвеждат традиционно зехтин, плодове и кораби, но напоследък си вадят хляба и в енергетиката, химическaта промишленост и туризма. Най-светлите му умове още от древността имат склонност да стават морски офицери.

Ако попаднете като мен в града само за три дни, впечатленията ви неизбежно ще са калейдоскопни – шарени, непълни и нахвърляни на случаен принцип. Но ако сте настроени на предизборна вълна, ще си отваряте очите на четири, за да огледате матр‘яла наоколо.

Ако говорим за София и Картахена, на пръв поглед – „Имаме съвпадение“.

Има поне три Софии, както и поне три Картахени.

Първата София, за която се сещате, е естествено тази, която расте, но не старее. На нея е кръстена една друга София, в щата Ню Мексико (САЩ). Има и още една - в Западна Вирджиния. Тя, обаче, е кръстена през 1912 г. не на нашата вечно млада столица, а на София Макгинис – съпруга на местен общински чиновник. Защо? Защото общинските служители - и тогава, и сега, и там, и тук - са от ключово значение.

Първият Картаген, който ви идва на ум, вероятно е онзи, който се намира в днешен Тунис и в учебниците по история води изтощителни пунически войни с Римската република. Вторият град Картахена е най-голямото пристанище за експорт на Колумбия. Но тук говорим за испанската Картахена - същата, в която по улиците можеш да срещнеш отегчени бездомни котки така, както и в родната София. И с това на този етап съвпаденията се изчерпват.

В Картахена мият улиците всяка сутрин. В София – всяка година.

Преди няколко седмици Столична община ни информира, че на територията на район "Средец" се въвежда временна забрана за обществено ползване на МПС в дните, определени за миене - от 10 до 18 септември 2019 г. Необходимо бе собствениците да преместим автомобилите си от уличните платна, тротоари и площади. Къде? Това не бе упоменато. Вероятно в район Триадица, защото с тях сме комшии. Защо за цели 10 дни? Защото такъв е графикът тази година, обясниха от общината. Хората се разбълбукаха възмутено из интернет и така цялата сложна организация за миене на улиците в квартала отпадна. Мисля, че си останахме неумити.

В Картахена обаче всяка сутрин едни малки подвижни камиончета с четки започват да мият улиците така старателно, както първолак мие млечните си зъби. Не го правят веднъж в годината, правят го веднъж в денонощието. Общината си върши работата. Вършат си я обаче и гражданите. Всяка вечер те прибират хиляди маси и столове от тротоарите, за да не пречат на чистенето. Всяка сутрин ги нареждат обратно. От възпитание, или просто по навик, не хвърлят фасовете си на улицата, ползват кошчетата за боклук и метат и пред входната си врата, а не само зад нея. С други думи, и картахенци са случили на община, но и общината им е случила на граждани.

В Картахена старите сгради са в настъпление. В София – в отбранителна позиция.

В края на миналата година проверка на Столична община в шест района (Оборище, Възраждане, Триадица, Сердика, Средец и Красно село) установи, че 40 ценни сгради в София са оставени в състояние на свободно падане. В този списък не влизат сградите, които нямат статут на паметници на културата. Нито пък тези, за които вече можем само да четем заупокойни молитви. По информация, предоставена от НИНКН на сайта Медиапул, на територията на столицата се намират 1403 единични недвижими паметници на културата и 70 групови. Само паметниците от национално значение в града са 152. Голяма част от тях се борят за „голи жѝвот“.

В Картахена е достатъчно човек да направи няколко тегела из улиците, за да се убеди, че добре запазеното старо е „новото черно“ в този град. Реставрираните няколко знакови сгради от началото на миналия век (кметството, казиното, гарата, Гранд хотела) задават тон за цялостно преосмисляне на облика на града. Не че няма панелни блокове и груб бетон. Има. Но там, където са сложени дори няколко тухли като фриз над прозорците, вече са опънати скелета за ремонт и съхранение на архитектурното наследство. Изтърбушването на цели сгради, като се запазва само лицевата фасада, а понякога дори само елементи от нея, е несъмнено скъпо начинание. Неговата възращаемост няма как да е в рамките на следващия туристически сезон или Председателство. Но докато софиянци сме царе на хитрите тактики, то в Картахена битката за по-качествен живот се печели с по-добра стратегия. И дори човек да няма хал хабер от барок, ар нуво и неокласицизъм, очарованието да се разхожда и бъде част от този свят на патина и блясък го оплита.

В Картахена фасадите са платна за улично изкуство. В София – пак така, но не съвсем.

По въпроса „Що е изкуство“ най-надеждно е винаги експертното мнение на майката на художника. Надписите „Локо София“, „Цъфи, обичам те“ или „ПукЪм гуми, викЪм КАТ“ може би имат естетическа стойност в някое от многото възможни измерения на вселената. Но в Картахена са подходили по-старомодно и са оставили спрея в ръцете на улични художници, които освен да пишат, могат и да рисуват. И те го правят майсторски, с чувство за хумор и ясни послания. Много са изненадите, които ви причакват почти зад всеки ъгъл, но най вече – около стария амфитеатър. Аз самата леко се стреснах при вида на лице, добре познато ми от новините в България. (Не знам дали знаете, но думата „прокуратура“ произлиза от латинското „procurator” – т.е. управляващ. А в Картахена римляните са на голяма почит.)

Уличните графити са за градовете това, което ИКЕА мебелите са за стария ви апартамент. Те придават цвят и характер на мястото, което обитавате, а в някои случаи – и истинска класа. В София този тип изкуство присъства, но за разлика от Картахена и много други европейски градове, то все още няма обособен квартал. Това е сериозен проблем, защото дава зелена светлина за изява на всякакви злочести експериментатори със спрея. А в крайна сметка почистването на софийските фасади няма да се случи с парите на кмета или общинските съветници. Ще го платим ние. И тези, които гласуваме, и тези, които не гласуваме.

Тук веднага се сещам за едни други избори, при които разни политически партии налепиха рекламните си плакати върху изрисуваните електрически табла в центъра на София – една от свежите арт идеи в столичния ландшафт. След това партийни активисти налитаха на бой, когато се опитвахме да ги отлепим. Ето така са навързани нещата – разпасани политици, разпасана управа, разпасани граждани. Познайте кой има интерес това да се промени?


Тротоарите в Картахена са монотонно равни. В София – вълнуващо вълнисти.

Освен това в Картахена хората някак успяват да разговарят оживено, но тихо. Дори майките не подвикват в кресчендо на малките Хосета и Матилди. Хората се събират на тумбички, смеят се, флиртуват, спорят, но не пречат на съседната компания. Въпреки това преди седмици кметството организира кръгла маса с участието на хотелиери, ресторантьори и граждани. Целта бе да се актуализира регулацията за шума в натоварените централни зони и да се намери онази много скрита пресечна точка между нуждите на туристическия бранш и нуждата от тишина. В София на този етап тишината е налична стока само, ако не ви се наложи да си легнете.

В Картахена независимо какво казвате на сервитьорите, те връщат рестото до последния цент. Ако решите да оставите бакшиш, трябва да го направите след това. В София не се губи време за подобни рицарски ритуали. Бакшишът се дава и взима мигновено. Учтивостта помежду ни става все повече демоде.

В Картахена особено се гордеят с миналото си като част от Римската империя. На празника на града целокупното население се облича с туники, тоги и плащове, обува сандали и се оборудва с пластмасови мечове и шлемове. Правят го всички – без оглед на класа, пол и занятие. Искрено се забавляват. Не им личи да се притесняват, че е твърде бутафорно и ретроградно. Но от друга страна – на тях не им личи да страдат и от ненужни комплекси. А няма по-тягостно усещане от това да си в компанията на вечно комплексирани и самобичуващи се хора и нации.

Картахена е дом на най-изнасяния испански алкохол в света – Ликьор 43. Името му идва от 43-те съставки, които участват в производството му – плодови сокове, ванилия, ароматни билки и подправки. В родния му град най-често го смесват с еспресо и мляко. Общината го рекламира във всичките си PR изяви като една от емблемите на града и туристическа атракция – нещо, за което софийската баница може само да си мечтае, полегнала в някоя тава.

Така, като тегля чертата, решавам, че искам да живея в град:
- който не загърбва миналото си, а го предава на децата си с усмивка, не със срам или с татуировки по прасците;
- град, в който чистотата, тишината и редът са споделена отговорност;
- град, в който не е нужно да висиш до прималяване в галериите, за да си сред предмети на изкуството;
- град, в който на хората им харесва да са учтиви и внимателни един с друг и дори да си говорят на Вие;
- и най-вече град, в който се усеща надежда за по-добро бъдеще... особено в свят, който като цяло не дава много надежди.

Затова на предстоящите местни избори ще гласувам за „Картахена“.
Не за най-добре рекламирания телевизионен кандидат с най-страстни речи.
Вече имам един наум, но не казвам Кой.

Препоръчани материали
Стефан

Рейтинг : 15126

19.10 2019 в 00:08 2
+ 0
- 0
И нямаше да е чак па толкова чуждопоклонничка. Че да бърка туризмът с емиграцията.
Кики

Рейтинг : 1495

18.10 2019 в 22:22 1
+ 11
- 0
Сигурна съм, че Роси Михова е млад човек, защото ако беше на моите години щеше да помни времената, когато улиците на София - макар и доста по-населена от Картахена - си миеха всеки божи ден, кагато дядковци, въоръжени с дълги пръчки накрая с шиш, забождаха всяка хартийка или боклук, който намираха на улицата или в зелените площи. То всъщност и зелени площи не останаха, освен някоя и друга градинка, доосакатена от хората на Фанди. Тротоарите бяха гладки и уютни и всяка вечер на тях се редяха опашки за билети за културни събития, а някои предвидливо още на две три пресечки от мястото на събитието обяваха - Тъси се ! Знам сега някой ще ме обяви за останка от миналото, но въпреки всичко силно се надявам младите да върнат духът на София.