През 1966-та г. те са млади, красиви и романтични – също като времето, в което живеят. Той е тестов пилот, а тя - кино режисьор. Може да се каже, че са почти щастливи; а когато се влюбват един в друг, щастието е пълно. Жан-Луи Дюрок е баща на малкия Антоан, който учи в същото училище като Франсоаз – дъщерята на Ан Готие. Любов като на кино, което не свършва вече повече от 53 години.
След като съпругата на пилота Жан-Луи се самоубива – като реакция на една негова сравнително лека злополука с пистовия автомобил – той остава сам. Толкова сам, че дори леката жена в леглото му се превръща в досада. Ан Готие на свой ред губи съпруга си – филмов каскадьор – при инцидент по време на работа. И двамата са свободни и смели.
Историята, разказана от Клод Льолуш в "Един мъж и една жена" от 1966 г., е преобладаващо черно-бяла – разцветката на тогавашната естетика. Жените пушат цигари и издишат дим в лицето на мъжете; хотелите са обзаведени с тапети на малки цветчета; колите са стари, но мощни, а киното – на моменти леко сантиментално. Това е времето, в което двамата влюбени изживяват любовта на живота си.
Която свършва със сутрешния влак за Париж, където той – надпреварвал се цяла нощ с вагоните – я посреща уморен, за да приключат отношенията си със страстна прегръдка, която – обзалагам се – никой от зрителите на „Един мъж и една жена“ не може да забрави.
Срещат се двайсет години по-късно. Той урежда състезания за екипа на Ланчия, а тя е филмов продуцент. След като последният ѝ филм е окачествен от публиката като „феминистки поглед на войната“, а за финансирането му е заложила апартамента си, тя решава да започне работа по друг спасителен проект: филм за любовта ѝ с Жан-Луи отпреди двадесет години.
Неговият син Антоан вече е младеж в разцвета на силите си. Младежът участва в състезания с лодки и – забележете! – е женен за по-голямата сестра на… съпругата на баща си.
А дъщерята на Ан – Франсоаз – е поразително красива, досущ като майка си, и поставя основите на кариерата си на актриса. Междувременно е успяла да направи Ан и баба. Филмът, в чийто кадри я виждаме в „Един мъж и една жена: 20 години по-късно“, е продуциран от майка ѝ и първоначално очертава историята на любовта между Жан-Луи и Ан. Онази, краткотрайната и неосъществена любов. И докато Антоан е „толкова влюбен, че вече мисли за развод“, Франсоаз се осланя на мисълта, че любовта тупти различно в различните сърца и това ѝ дава надежда за повече смисъл в собствения ѝ живот.
В крайна сметка филмът, който екипът на Ан снима, се получава трилър, вдъхновен от новинарската история за един психопат изнасилвач и убиец. Но рискът за живота не е само на снимачната площадка. Докато психопатът бяга от психиатрията и прострелва съпругата на своя лекар, някъде далеч в пустинята Жан-Луи буквално умира от жажда под палещото африканско слънце. На косъм от смъртта той попада, след като младата му жена – по време на пустинното приключение – е прекъснала всички кабели на радиовръзката с цивилизацията и е изляла всички налични туби с вода с надеждата да нахрани с печал разбитото си сърце, като умре в ръцете на Жан-Луи.
Дълги години след това Жан-Луи е вече на преклонна възраст, обитава дом за възрастни хора, изгубил е паметта си и се чувства безкрайно самотен. Антоан го посещава от време на време, но баща му говори предимно за Ан. През цялото време. Тя е един от малкото спомени, които бившият автомобилен състезател е съхранил в себе си. А Ан… - нейната възраст също е напреднала, но тя изглежда красива както винаги.
Ан посещава Жан-Луи в старческия дом и постепенно той си припомня „Най-хубавите години от един живот“. Двамата планират заедно бягство от дома, а той често мечтае за вълнуващо пътешествие с любовта на живота си. Изненадващо, но неслучайно старецът си спомня как бързайки за среща с Ан е минал през осемнадесет червени светофара и още толкова знака стоп. За щастие точно тогава полицаите като че ли са се изпарили от улиците на Париж. А и да бяха го спрели, той вероятно нямаше да позволи да възпрепятстват срещата му с Ан.
С похотлив плам в очите Дюрок си спомня и как на 19 декември 1965 г. заедно с избирането на Шарл Дьо Гол за президент – за сметка на Митеран – Ан Готие влиза в живота му. Когато учителката от пансиона на сина му го пита: „Господине, една жена е изпуснала влака. Може ли да я откарате до Париж?“, той не подозира, че тази жена ще е превърне в най-красивия му спомен.
Това е 53-годишната любовна история между героите на Анук Еме и Жан-Луи Трентинян, които през 1966 г. участват в „Един мъж и една жена“, през 1986 г. в „Един мъж и една жена: 20 години по-късно“, а през 2019 г. отново изиграват Ан и Жан-Луи, този път в „Най-хубавите години от един живот“. Годините се трупат, персонажите се променят, а и времето се променя, но любовната приказка запазва обаянието си до днес. Режисьор и на трите филма е Клод Льолуш.
Близо деветдесет годишен, болен от рак и страдащ по нелепо убитата си дъщеря, Трентинян прави поетични опити, признавайки, че в стихотворенията му се прокрадва анархична нотка. Животът му е пълен със сцени, които той изиграва като голяма личност. Така например, в деня, в който родният му град е освободен от нацистите през 1944 г., той преминава през уличния парад заедно с майка си, чиято глава била обръсната, за да може „да си легне с германците“. По ирония на съдбата по-късно същия ден баща му, който бил борец от Съпротивата, се завърнал триумфиращо заедно с американската армия. По-късно, като млад войник, Трентинян е изпратен в конфликтен Алжир и именно там се отвращава от войната и нейното лицемерие.
Една ли има по-голяма травма от това да умъртвят насилствено детето ти. Но Жан-Луи Трентинян минава и през това. През 2003 г. дъщеря му Мари – актриса и майка на четири невръстни момчета – е пребита до смърт от приятеля си. Рок звездата насилник излежава четири години от присъдата си и въпреки протестите на групи жени провежда своето поредно рок турне, пише Thejakartapost.com.
На въпроса дали може да прости, Трентинян отговаря: „Да… Животът е съставен от неща, които ни отдалечават, така че прошката е незаменима“. Актьорът губи и другата си дъщеря – Полин, която умира още като бебе. Тогава Мари спира да говори. Въпреки това тя убеждава баща си да откаже ролята, която Марлон Брандо по-късно получава в „Последно танго в Париж“ на Бернардо Бертолучи. Мотивът ѝ е от морален характер.
През 1970 г. Трентинян участва в „Конформистът“ на Бертолучи, а през 1973 и 1979 г. е режисьор на други два филма.
С по-малко печал, но не без драматизъм, тече животът на партньорката на Жан-Луи – знаменитата Анук Еме, изиграла Ан Готие във филмите на Льолуш. Тя стартира кариерата си на 14 и досега е участвала в над 47 филма, между които такива на Федерико Фелини, Бернардо Бертолучи, Робърт Алтман и др. За ролята си в „Един мъж и една жена“ е номинирана за най-добра актриса, а в биографията си е натрупала редица други престижни награди. Награда за най-добра актриса все пак получава – от фестивала в Кан през 1970 г.
Анук Еме е родена като Никол Франсоаз Флорънс Драйфус в семейството на актьори. Спорно е дали произходът ѝ е свързан с капитан Драйфус – за подобна връзка не съществуват ясни доказателства. Баща ѝ е евреин, а майка ѝ католичка и Анук е отгледана като католичка, макар че по-късно приема юдаизма. Тя изучава актьорско майсторство и танци във Франция и Англия. В живота си успява да се омъжи и разведе четири пъти. Има една дъщеря – Мануела Папатакис, родена по време на втория ѝ брак.
Няма да сгрешим, ако наречем френското кино върха на естетиката. За да бъдем по-конкретни обаче, не бива да пропускаме трите филма на Клод Льолуш, в които участват Жан-Луи Трентинян и Анук Еме като Жан-Луи Дюрок и Ан Готие, и Антоан Сир и Суад Амиду в ролите на техните деца. Още повече фини възторзи предизвиква музиката към поредицата – „парарара парара парарара парара“- то, което (дело на Франсис Ле, с текст на Пиер Барух) цял свят свързва с „Един мъж и една жена“, улиците на Париж и вечната любов.
А светът няма да спре да се върти. Едно чудесно доказателство за това е фактът, че режисьорът Клод Льолуш обитава кръгъл апартамент: когато човек ходи в кръг, той не спира да се движи.
_________________________________________________________
При интерес към новата книга на Диана Маркова - романа "...Три, четири" - моля, свържете се с автора на адрес: [email protected].
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Последни коментари
GB
Доц. Кунчев: Не е нужно бременните да се ваксинират срещу коклюш
GB
Стотици кандидати за българско гражданство от Русия са подали фалшиви документи
Constanza
СРС освободи Димитър Стоянов от ареста
БотоксПутю
Йончева прие номинацията за евродепутат от ДПС