Най-хубавите 53 години от този живот

Диана Маркова
14 февруари 2020 в 14:30 | 5604 |0
OFFNews "Един мъж и една жена" - кадри от трите филма

През 1966-та г. те са млади, красиви и романтични – също като времето, в което живеят. Той е тестов пилот, а тя - кино режисьор. Може да се каже, че са почти щастливи; а когато се влюбват един в друг, щастието е пълно. Жан-Луи Дюрок е баща на малкия Антоан, който учи в същото училище като Франсоаз – дъщерята на Ан Готие. Любов като на кино, което не свършва вече повече от 53 години.

След като съпругата на пилота Жан-Луи се самоубива – като реакция на една негова сравнително лека злополука с пистовия автомобил – той остава сам. Толкова сам, че дори леката жена в леглото му се превръща в досада. Ан Готие на свой ред губи съпруга си – филмов каскадьор – при инцидент по време на работа. И двамата са свободни и смели.

Историята, разказана от Клод Льолуш в "Един мъж и една жена" от 1966 г., е преобладаващо черно-бяла – разцветката на тогавашната естетика. Жените пушат цигари и издишат дим в лицето на мъжете; хотелите са обзаведени с тапети на малки цветчета; колите са стари, но мощни, а киното – на моменти леко сантиментално. Това е времето, в което двамата влюбени изживяват любовта на живота си.

Която свършва със сутрешния влак за Париж, където той – надпреварвал се цяла нощ с вагоните – я посреща уморен, за да приключат отношенията си със страстна прегръдка, която – обзалагам се – никой от зрителите на „Един мъж и една жена“ не може да забрави.

Срещат се двайсет години по-късно. Той урежда състезания за екипа на Ланчия, а тя е филмов продуцент. След като последният ѝ филм е окачествен от публиката като „феминистки поглед на войната“, а за финансирането му е заложила апартамента си, тя решава да започне работа по друг спасителен проект: филм за любовта ѝ с Жан-Луи отпреди двадесет години.

Неговият син Антоан вече е младеж в разцвета на силите си. Младежът участва в състезания с лодки и – забележете! – е женен за по-голямата сестра на… съпругата на баща си.

А дъщерята на Ан – Франсоаз – е поразително красива, досущ като майка си, и поставя основите на кариерата си на актриса. Междувременно е успяла да направи Ан и баба. Филмът, в чийто кадри я виждаме в „Един мъж и една жена: 20 години по-късно“, е продуциран от майка ѝ и първоначално очертава историята на любовта между Жан-Луи и Ан. Онази, краткотрайната и неосъществена любов. И докато Антоан е „толкова влюбен, че вече мисли за развод“, Франсоаз се осланя на мисълта, че любовта тупти различно в различните сърца и това ѝ дава надежда за повече смисъл в собствения ѝ живот.

В крайна сметка филмът, който екипът на Ан снима, се получава трилър, вдъхновен от новинарската история за един психопат изнасилвач и убиец. Но рискът за живота не е само на снимачната площадка. Докато психопатът бяга от психиатрията и прострелва съпругата на своя лекар, някъде далеч в пустинята Жан-Луи буквално умира от жажда под палещото африканско слънце. На косъм от смъртта той попада, след като младата му жена – по време на пустинното приключение – е прекъснала всички кабели на радиовръзката с цивилизацията и е изляла всички налични туби с вода с надеждата да нахрани с печал разбитото си сърце, като умре в ръцете на Жан-Луи.

Дълги години след това Жан-Луи е вече на преклонна възраст, обитава дом за възрастни хора, изгубил е паметта си и се чувства безкрайно самотен. Антоан го посещава от време на време, но баща му говори предимно за Ан. През цялото време. Тя е един от малкото спомени, които бившият автомобилен състезател е съхранил в себе си. А Ан… - нейната възраст също е напреднала, но тя изглежда красива както винаги.

Ан посещава Жан-Луи в старческия дом и постепенно той си припомня „Най-хубавите години от един живот“. Двамата планират заедно бягство от дома, а той често мечтае за вълнуващо пътешествие с любовта на живота си. Изненадващо, но неслучайно старецът си спомня как бързайки за среща с Ан е минал през осемнадесет червени светофара и още толкова знака стоп. За щастие точно тогава полицаите като че ли са се изпарили от улиците на Париж. А и да бяха го спрели, той вероятно нямаше да позволи да възпрепятстват срещата му с Ан.

С похотлив плам в очите Дюрок си спомня и как на 19 декември 1965 г. заедно с избирането на Шарл Дьо Гол за президент – за сметка на Митеран – Ан Готие влиза в живота му. Когато учителката от пансиона на сина му го пита: „Господине, една жена е изпуснала влака. Може ли да я откарате до Париж?“, той не подозира, че тази жена ще е превърне в най-красивия му спомен.

Това е 53-годишната любовна история между героите на Анук Еме и Жан-Луи Трентинян, които през 1966 г. участват в „Един мъж и една жена“, през 1986 г. в „Един мъж и една жена: 20 години по-късно“, а през 2019 г. отново изиграват Ан и Жан-Луи, този път в „Най-хубавите години от един живот“. Годините се трупат, персонажите се променят, а и времето се променя, но любовната приказка запазва обаянието си до днес. Режисьор и на трите филма е Клод Льолуш.

Близо деветдесет годишен, болен от рак и страдащ по нелепо убитата си дъщеря, Трентинян прави поетични опити, признавайки, че в стихотворенията му се прокрадва анархична нотка. Животът му е пълен със сцени, които той изиграва като голяма личност. Така например, в деня, в който родният му град е освободен от нацистите през 1944 г., той преминава през уличния парад заедно с майка си, чиято глава била обръсната, за да може „да си легне с германците“. По ирония на съдбата по-късно същия ден баща му, който бил борец от Съпротивата, се завърнал триумфиращо заедно с американската армия. По-късно, като млад войник, Трентинян е изпратен в конфликтен Алжир и именно там се отвращава от войната и нейното лицемерие.

Една ли има по-голяма травма от това да умъртвят насилствено детето ти. Но Жан-Луи Трентинян минава и през това. През 2003 г. дъщеря му Мари – актриса и майка на четири невръстни момчета – е пребита до смърт от приятеля си. Рок звездата насилник излежава четири години от присъдата си и въпреки протестите на групи жени провежда своето поредно рок турне, пише Thejakartapost.com.

На въпроса дали може да прости, Трентинян отговаря: „Да… Животът е съставен от неща, които ни отдалечават, така че прошката е незаменима“. Актьорът губи и другата си дъщеря – Полин, която умира още като бебе. Тогава Мари спира да говори. Въпреки това тя убеждава баща си да откаже ролята, която Марлон Брандо по-късно получава в „Последно танго в Париж“ на Бернардо Бертолучи. Мотивът ѝ е от морален характер.

През 1970 г. Трентинян участва в „Конформистът“ на Бертолучи, а през 1973 и 1979 г. е режисьор на други два филма.

С по-малко печал, но не без драматизъм, тече животът на партньорката на Жан-Луи – знаменитата Анук Еме, изиграла Ан Готие във филмите на Льолуш. Тя стартира кариерата си на 14 и досега е участвала в над 47 филма, между които такива на Федерико Фелини, Бернардо Бертолучи, Робърт Алтман и др. За ролята си в „Един мъж и една жена“ е номинирана за най-добра актриса, а в биографията си е натрупала редица други престижни награди. Награда за най-добра актриса все пак получава – от фестивала в Кан през 1970 г.

Анук Еме е родена като Никол Франсоаз Флорънс Драйфус в семейството на актьори. Спорно е дали произходът ѝ е свързан с капитан Драйфус – за подобна връзка не съществуват ясни доказателства. Баща ѝ е евреин, а майка ѝ католичка и Анук е отгледана като католичка, макар че по-късно приема юдаизма. Тя изучава актьорско майсторство и танци във Франция и Англия. В живота си успява да се омъжи и разведе четири пъти. Има една дъщеря – Мануела Папатакис, родена по време на втория ѝ брак.

Няма да сгрешим, ако наречем френското кино върха на естетиката. За да бъдем по-конкретни обаче, не бива да пропускаме трите филма на Клод Льолуш, в които участват Жан-Луи Трентинян и Анук Еме като Жан-Луи Дюрок и Ан Готие, и Антоан Сир и Суад Амиду в ролите на техните деца. Още повече фини възторзи предизвиква музиката към поредицата – „парарара парара парарара парара“- то, което (дело на Франсис Ле, с текст на Пиер Барух) цял свят свързва с „Един мъж и една жена“, улиците на Париж и вечната любов.

А светът няма да спре да се върти. Едно чудесно доказателство за това е фактът, че режисьорът Клод Льолуш обитава кръгъл апартамент: когато човек ходи в кръг, той не спира да се движи.

Няма коментари към тази новина !