Направих го сега!

Емил Йотовски | 10 юли 2019 в 16:43 | 6939 |1

Навихте ме пичове! Толкова мъдро и насочено рекламно послание не ме е поразявало отдавна. Да не кажа никога.

Спирам една симпатична млада дама. Решавам да не губя време. Предлагам ѝ:

- Хайде да го направим сега?

- Кое да правим? – стряска се младата дама.

- Онова за деца! Хайде! – подскачам от възторг. – Дори не е нужно да се запознаваме. И двамата сме млади. И двамата сме отговорни. Социално адекватни. Нали така? Правим го сега! Изпълняваме си дълга към обществото и кой от къде е!

- Ти да не си луд? - дърпа се младата дама.

- Не, – успокоявам я аз и започвам да си смъквам гащите. - Да го направим сега. Прас и готово. Няма да ти отнеме повече от две минути. Изувай гащите и да започваме, че после ще ходя на рожден ден на майка ми...

- Ти нормален ли си? – пищи момичето. - Това не се прави… така.

Личи си, че не ѝ достигат думи. Може да има и астма, защото диша тежко. А в началото ми изглеждаше нормална. Загрижена. Умна. Решавам да ѝ обясня по-подробно какво имам предвид.

- Виж, моето момиче. Като казвам "моето", нямам предвид че си мое. Това го уточнявам, за да не се обидиш. Та, виж, моето момиче, да го правиш сега е модерно. Пише го по билбордовете. Хората пари са давали, за да ни го кажат. Умни глави са мислили как да ни го кажат. Психологически и ПР гении хонорари са взимали, за да могат да достигнат до нашето съзнание с това безценно и толкова належащо послание, а ти - "Не!". Нищо не разбираш. Ако се съмняваш в мен, то поне повярвай на това, което ти се казва.

- Кретен! – прекъсва ме момичето.

- Кретен, ама като баща ще имам повече лайкове - опитвам се да не ѝ противореча и в същото време да я убедя. – Нали не допускаш, че тези които са ни дарили с тази рекламна кампания са идиоти? Ако не на мен – на тях. Сигурен съм, че те постоянно го правят помежду си и са изпитали върху себе си, че това е напълно безопасно.

- Кретен! – повтаря момичето, явно зациклило.

- Кретен, ама ще ти поникнат цици! – продължавам със своето. - Чашка Ц. И то, без да даваш пари за силикон и доктори.

- Кретен!

- Ако се възбуждаш, когато казваш „кретен“ – продължавай. От теб не се иска нищо друго, освен да го направим сега. Хайде да започваме. Само малко се завърти напред…

- Ако ме докоснеш, ще викам. – дърпа се младата дама. Бърка в чантата си и вади сълзотворен спрей.

Решавам да се държа социално адекватно и да си го направя сега. Пък тя - ако ще!

Момичето ме пръска със спрея. Люти.

- Моля ти се – трия сълзи аз. - Скоро майка ми има рожден ден и искам да ѝ направя подарък.

- Купи ѝ тиган! – крещи дамата. – И си вдигни панталона!

- Тиган не може – плача аз, но не си вдигам гащите, защото се надявам да си промени гледната точка. – На майка ми ѝ трябва внуче.

Стискам зъби и се хвърлям се във втори опит да го направя сега.

Дамата отново ме пръска със спрея. Започва малко по малко да не ми се иска да го направя сега.

- Какво направи? – търкам очи. - Не трябва да ме пръскаш, а да правим дете.

- Нали това дете ще бъде и мое дете! – съска младата дама.

- Но, нали ще ти поникнат цици – изтъквам ѝ предимствата аз. – Не разбираш ли? На далавера си.

- Кретен такъв! Това е дете! Това е човешко същество? Трябва да има родители, а не кретени.

- Ще събираме повече лайкове със снимките с дете. Нищо не разбираш.

- Това дете трябва да яде.

- Че никой няма да го спира. Ако иска да яде - да яде.

- Трябва някой да го възпитава.

- Не се безпокой. Чувам, че до един месец ще пуснат рекламна кампания за възпитанието. От същите автори, предполагам. Нещо от сорта „Възпитай се сега!“.

- Нали това дете трябва да стане човек? – крещи дамата.

- Странно. За това нищо не е казано – леко се колебая - но това не значи, че не трябва да го направим сега. Изувай…

- Малоумник. Ти мислиш ли че с толкова мозък имаш правото да бъдеш родител? – пищи истерично младата дама.

- Аз не искам да съм родител, а да го направим сега. На теб - цици, за мен - лайкове. Защото майка ми има рожден ден също.

Младата дама ме напръсква за трети път със спрея и ме оставя със свалени гащи да го правя сега, но сам. Аз, дълбоко убеден в рекламното послание, се опитвам да го направя сега. Правя нещо, от което майка ми може да не остане доволна. 

Затова решавам да ѝ купя тиган.

Препоръчани материали
stanimir_13

Рейтинг : 1705

10.07 2019 в 17:43 1
+ 2
- 0
Както винаги точен! Тези Иван-Андреевски простотии нямат равни.