Открито писмо до Босия

Не умирай, човеко! Няма смисъл.

Може да си бос, беден, прокуден, но си жив. Живота е такова нещо, което дава смисъл на всичко останало (поне според мен).

Твоята смърт ще е напразна. Ще е сеир. Ще е мълчание. Дори подигравка.

Ако онези решат и по телевизията няма да я споделят. Да не говорим по вестниците.

Не разчитай на управленската интелигентност. Такава няма. Тя е загадка от мащаба на интелигентността на съселите, които масово се самоубиват напук на биологията си.

Тези, които трябва да я осмислят, не могат да го направят на физическо ниво. Те са кокалогризящи. Нервните им центрове за състрадание са гангренясали, умрели, атрофирали. За тях смъртта е статистика, от която трябва да се извлече печалба. Няма значение чия смърт, но най-добре чуждата. Ако щат всички майки да изпукат, ако ще децата им да изпукат, няма да има смисъл. Ако това донесе печалба – хубаво. Ако не донесе – жалко, поне от магистралите падат пари...

Вина в тях няма. Това е все едно ти да чувстваш радиацията. Кокалогризящите нямат сетива за съпричастност. Има уста, черво и гъз. Останалото в тяхната анатомия е лирично отклонение.

Кокалогризящите не се интересуват от морал. За да си станал кокалогризящ трябва да нямаш такъв. Доказали са го.
Докато ти, човеко, умираш, кокалогризаящите се чудят как да спечелят пари от бездимните цигари. Ще докарат от всички кладенци вода да си завъртят нечовешката мелница, а ако водата не стигне, ще гледат леко встрани докато източват и кръвта ти. И твоята и моята.

Ако прогресът открие полезни цигари и те ще бъдат обложени с акцизи. Повярвай! 

На никой не му пука за твоето здраве. Важни са само твоите пари.

Понякога думите са слаби, мислите ядни а телата безсилни.

Знаем. Залогът за твоята смърт е твоята чест. Знаеш, че ако не умреш кокалогризящите ще търкат доволно предните си лапи и ще те осмиват. Вестниците им ще пишат памфлети за теб. Карикатуристите им ще се надпреварват в остроумничене, а разголени репортерки ще иронизират със зле прикрит провинциален акцент животът ти. За едно малко кокалче ще продадат душата ти. И така, и така... Но ти ще си жив. А както казах, животът дава смисъл на всичко останало.

Твоята смърт не е правилното лекарство. Това е все едно да лекуваш чума с протест. Чумата просто не я интересува. Тя те убива независимо от морала и протестите ти. Тя не се трогва от мислите ти и не я интересува честта ти.

Същото е.

Трябвало е да мине много време, докато се е открил лек. Чумата се трепе с антибиотик.

С какво се трепят кокалогризящите обаче?

Те си имат пари, електрорат, кебапчета, закони, прокуратури, съдии, вестници, телевизии, слуги, полиция, жандармерия и в някаква малка степен армия.

P. S. - Един от тези, които ще те уважават, ако оцелееш.

Още по темата

05/07/2018

Анализи и Коментари

Последното зрънце морал