Езикът е огледало на обществото. В комунистическия новговор свещена дума беше „план“, а почти обидно звучеше „еснаф“. Тази втората дума включваше битовизмите – да си затвориш компоти, туршии, лютеници, да си оплетеш терлици за зимата, да си свариш ракия и други подобни приятни човешки занимания. 

И поради това битовото трябваше да бъде низвергнато, отречено, понеже човекът трябваше да е „възвисен“ 24/7, да гледа само в „светлото бъдеще“ и да не се занимава с позорното настояще. Системата се грижеше езикът да бъде осакатяван, за да служи на нейните идеологически цели. Защото Системата знаеше, че покварата на душевно ниво тръгва от най-изконното човешко свойство – словото.

„В началото бе Словото“ може да се прочете по много начини и всички до един да са верни. А един от десетките преводи на „логос“, както каза доцент Николай Гочев, е „слово“.

В епохата на фашизоидния псевдолиберализъм новите „комсомолци“ следят под лупа всяко обществено събитие и „съвестно“ алармират, когато забележат проява на мисли и чувства, които не съответстват на тяхната идеология. А когато няма такива, организацията е лесна. На десетима лумпени се предлага една парична сума, за да отидат на международен футболен мач и да бъдат особено шумни и настоятелни в показването на неприлични жестове и крещенето на „мръсни“ думи. Целта е камерите да ги хванат, за да ги разпространят по цял свят и един народ отново да бъде злепоставен заради тях – платени или неплатени, да бъдат решени някакви други проблеми в други държави, изобщо, да послужат на когото трябва. Не виждам конспирация тук, а само „активно мероприятие“, без значение дали е спонтанно или планирано.

Новата идеология е не много по-различна от старата. И ние това много добре го знаем, защото имаме памет за онази предишната. При нас в постсоц държавите лицемерието е толкова ярко очевидно, че дори децата ни го различават. Да, те се възхищават на новия „Жокер“ повече от нас възрастните, защото виждат в него онзи свещен гняв, от който обществото има нужда, за да изпусне парата. За да не се вдигне на революция по улиците. Същият гняв, на който обръгнахме и сме неспособни вече да го изпитаме, претръпнахме. Революциите бидоха преместени в соцмрежите. Онези в Барселона, дето ги наричат "сепаратисти", ще поскачат, ще ги пострелят с вода и гумени куршуми, па ще си налегнат парцалите. Онези на Запад не са живели в нашето лицемерие, затова все още си въобразяват, че могат да променят нещата и все още излизат по улиците. Ние, както казах, си ги познаваме отпреди и не си правим този излишен труд.

Новият език обслужва новия строй, според който се налага да бъдем деструктурирани, да бъдем разглобени, да нямаме етническа, религиозна и полова принадлежност. Пъстротата е хубаво нещо, но идеологията е зло. Идеолозите ни казаха, че „негър“ е обидна дума и трябва да я заменим с „афроамериканец“. По същата логика вече не бива да казваме „циганин“, а „индоевропеец“, „жена“ е обидно, ксенофобско, унизително, затова ще го заменим с „вагиночовек“.

Новата задача не е просто да се отрекат и потиснат някакви човешки несъвършенства, а напротив, да се подмени цялостната човешка матрица. И това се наблюдава с просто око в коя да е книжарница. Все повече бестселъри и все по-малко шедьоври. Подходът е не просветителски, а икономически. Те болниците ни превърнаха в еоодета, аз за книжарниците съм се притеснил. В магазина всичко има. Е, вчера не открих нищо от Салман Рушди и Сергей Аверинцев, но аз съм малцинство, а живеем в демокрация и управлява мнозинството.

Опитах се да кажа нещо на учениците си за демокрацията. Понеже миналата година учихме за Древна Гърция, а тази стигнахме до Просвещението. И те ме спряха – онази демокрация няма нищо общо с днешното подобие. Само думата е останала. По-добре да я заменим с „демонокрация“ − но това не им го казах. Това ще си го разберат сами един ден. Нашата задача е само да им обясняваме думичките от новговора. Да им обясним какво е расизмът, например.

Ето, аз съм расист, понеже си отглеждам котка от расата „британска късокосместа“, а не „улична превъзходна“. В момента даже ми лежи в краката и се чудя как да я преместя оттам. И си мисля, че сигурно е дошла в дома ми, понеже в Британия расизмът е забранен.