Хората се готвят да празнуват!

Такъв възглас се чу в животинското царство и настана суматоха.

Някои животни дори отидоха да гледат „Суматоха” по Радичков в Русенския драматичен театър. Примерно големите бели чапли от резерват Сребърна. За да разберат каква е същността на една суматоха и да я осъществят по най-добрия начин, по човешки, така да се каже.

Хората се готвят да празнуват! И животните по бърлоги и подмоли, по боксове и обори – се разтрепериха и замижаха от ужас.

Човешкият празник е ужас за животните, между нас казано.

Защо?

Отиваме веднага при хората и проверяваме как се готвят да празнуват те.

Но нека видим първо: какво по-точно влагат те в понятието „празнуване”?

Оооо

Виждаме месо. Предпочитаме месо. Виждаме хора, предпочитащи месо.

Апропо – правим мигновена анкета на цялото човечество – от Анкоридж, Аляска, до Оукланд, Нова Зеландия. Само един въпрос: Имат ли чувства животните и различават ли се в значителна степен чувствата им от чувствата на хората?

Преобладаващата част от анкетираните хора отговарят: Да, животните чувстват, а чувствата им не се отличават много от човешките.

Преди да бъде заклан някой човек, примерно на площад в Саудитска Арабия, при рутинно изпълняване на смъртна присъда – той определено изпитва чувства. Те са обикновено в регистъра между екзистенциален ужас и смъртно отчаяние.

Връщаме се при анкетираните преди малко и ги питаме: Как ви се струва?

Симпатягата Джонатан Суифт, апропо, в едно свое есе препоръчва да се реши проблема с изхранването на децата на бедняците, като се взимат тези дечурлига от бедните семейства и се угояват, за да бъдат изядени от заможни хора. По време на празници.

Така и децата няма да са недохранени, докато бъдат заклани, и клетите им родители ще бъдат избавени от тежкото бреме да гледат гладните личица на децата си, а и заможните клиенти ще могат да се насладят на особени и неопитвани дотогава вкусове. Хм.

Можем да простим на Джонатан, защото е страдал от Мениеров синдром. Но...свирепият му, унищожителен хумор ни идва в повече, нали така?! Защото ние сме благовидни и благодушни и благопристойни консуматори и сме ваксинирани с бустерни дози и не правим лоши неща и въобще – какъв е тоя цинизъм, трябва да сме по-човечни и нежни и като ядем с децата си децата на овчиците трябва да пеем Тиха нощ, свята нощ и после да отидем малко да погледаме Оня, Разпънатия на кръст (от нас).

Всъщност – празничен въпрос: "Кой, по дяволите, беше тоя Джонатан Суифт? Не беше ли написал Робинзон Крузо? Или обратното"?

А кучетата и котките под мостовете и под колите и под плачещите върби по кварталите и под козирките на входовете и пред касапниците и зад ресторантите и в глухите улички и в слепите дворове - чакат с трепетен ужас да започне празничната канонада!

Бууум.

Хората имат, нали така: някои дефицити!

Питайте някой психолог от Югозападния и той ще ви каже: Хората имат някои дефицити.

И тези дефицити, охохоформили се в детството им още – се запълват, компенсират и натъпкват до козирката ...с гърмене на бомби и изтезаване на другите!

Нас просто ни няма! Но ние ще покажем...че ни Имаааааа.

Така реве инфантилният егоизъм в душите на тъй наречените хора с дефицити (тоест - повечето хора).

Нас всички ни подминават, пренебрегват, не ни виждат, ние сме ужасно важни, ние сме ужасно ахахаха уникални (разбийш ли), ние сме себе си, ние сме напра`о себе си и още едно себе си отгоре...и пак никой не ни бръсне за слива, не ни забелязва какви сме готини и уникални (поне три пъти „уникални” в едно изречение – за щастие), никой не схваща как ни са щурей и как ни са играй и как ни са дивей и как ни са щье да ибем маата на сичку, щот смье готьни и вилики!

И ей туй е наш`то – да гърмим – за да ни забилежат, да разбере светът за нас – защото сега ни е паднало, защото ни трябва геройство, защото няма никакъв смисъл това дето изкарваме пари като роби, без лица и без значение – и само на един празник ни е паднало – да се чуе за НАС! Буууум.

„Бъди себе си” обикновено означава „Бъди тъп изрод”. Буууум.

Кучетата, котките, плъховете и хамстерите, както и предразположените вечно към инфаркт морски прасета – стоят и гледат всичкото това Бъди себе си с мрачно неодобрение. Ужас... – казва еднин стар сив и мъдър плъх, а две стари кучки от квартал Полигона - Мръвка и една друга – кимат с глави толкова разбиращо, колкото въобще може да се кима. Разбиращо.

А да – за празниците трябва да има нещо мило и позитивно!

Какво примерно мога да се сетя?

Ето го: сам човек. Самотен. Без никого на тоя свят. И приятели даже няма. А и пари. Пари няма, свършили са миналата седмица. В хладилника има бучка сирене от сто грама и четвърт хляб. Той си сварява чай. Липов чай. Сам го е брал. Идва празника. Идва новата година, новата надежда, новата нумерологична светлина на 22 – навсякъде гърми, трещи, кучета вият, прасета лежат нарязани и накъсани в чинии и студени подноси, котки се катерят по пердетата, пердетата се палят от бенгалски огньове и от римски свещи, дори богомолките по манастирите, докато спят зимен сън, отдавна изяли главите на съпрузите си, се будят за миг и потрепват...И самотният човек си сипва чая в чаша, стара чаша, подарена от някого, когото е обичал преди повече от трийсет години...излиза на балкончето на стария си дом...гледа навън. И си казва: Благодаря ти, Господи. Ще се опитам да бъда човек в идващата година. Ще се опитам да разбера какво по дяволите означава това. Сам казва на себе си: Благодаря ти, Господи.

И това е.