Пилио – дестинация за естети и почитатели на здравословния живот

Тук ол инклузив няма, отричат го като вреден за тялото и икономиката

Пепа Витанова 07 май 2016 в 15:00 30978 1

На около 600 км от София, в гръцкия регион Тесалия, на хвърлей от Волос се намира Пилио (Пелион) - планински полуостров във формата на кука над залива Пагаситикос. Административно принадлежи към префектура Магнисиа. Според гърцката митология това е „курортът на олимпийските богове” и домът на кентаврите. Тук се е родил и живял мъдрецът Хирон, учител на Язон, Ахил и Асклепий. 

Ако обичате дивата природа, това със сигурност е вашето място. Пилио е невероятно съчетание от девствени гори и страховити скали, надвесени над кристално чистите води на Егейско море. Най-високият връх е на 1610 м надморска височина. Тук растат най-старите дървета в Гърция - хилядолетни чинари и дъбове, кестени и борове. В дънерите на някои от тях са се образувани огромни кухини, но продължават да стоят изправени и да докосват със зелените си клони небето. Източният бряг е по-суров – стръмен, скалист, със силно разчленена брегова ивица и живописни заливи. Гледките напомнят красотата на Хърватска. Сред горите, пълни с водопади и поточета, са разпръснати градини с ябълки, череши, кайсии и много цветя. Палитрата на пейзажите е радост за всички сетива – микс от червено, жълто, оранжево, бяло и десетки нюанси на зеленото, с мирис на цъфтящи акации и жасмин сред оркестъра на пойни птици.

Западният бряг е по-мек и полегат, планината тук напомня на Ида в Турция. Покрита е с широколистни гори, а край пътя са засети маслинови дървета, смокини, акации и розови храсти - от онези, ухаещите, които у нас вече са само спомен от детството.
Първите жители на Пилио (1150 г.пр.н.е.) са обитавали пещерата Сипиада в южната част на полуострова. Строежът на селища започва през пиратските времена – 14 и 15 век. През 18 век икономиката в района е в разцвет, благодарение на производството на сурова коприна и изделия от нея. По това време се изграждат множество нови селца, манастири и църкви. В 24 от селищата на полуострова и досега са запазени стари, недействащи параклиси, както и типичната за Средновековието и Възраждането архитектура на жилищните сгради – двуетажни каменни къщи с покриви от плочи от дялан камък (тигли). Повечето от тях са превърнати в бутикови хотели или къщи за гости, а в името си имат думата "Archontiko", което означава "имение". На източния бряг има няколко хотели-замъци, чийто първообраз е строен в средата на 18 век (в „Глориъс Касъл хотел” е запазено средновековно съоръжение за изливане на горещо олио върху неочаквани гости). Къщите са накацали по скалите терасовидно, на няколко нива, почти като в Санторини. Наоколо са засети жасминови и дафинови дръвчета - можеш да си набереш дафинов лист за спомен.

Някои от малките крайбрежни местности, с по няколко хотели и таверни, нямат статут на отделни села. В тях туризмът е сезонен, докато във вътрешността на планината хората посрещат гости целогодишно. Повечето от селищата са вилни зони - през лятото е оживено, през останалото време е полупразно. Но и за малкото деца, които растат по тези места, общината осигурява автобуси, които ги превозват до училищата в по-големите средища. Местната власт поддържа калдъръмените улици между къщите, грижи се за почистването на дуварите и оградите от плевели, за подрязването на храстите и поддържането на цветните алеи. Навсякъде има чешми и чучури с непрекъснато течаща планинска вода, която утолява жаждата на туристите и се отвежда за напояване на градините на местните хора. Полиция не се вижда никъде. Хотелиерите обясняват, че тук не се краде - защото всички се познавали, а и защото в селищата има само един път, по него трябва да се изнесе откраднатото, а това винаги крие риск.

Пилио е дестинация за добри и спокойни шофьори – главният път, който свързва източната и западната част на полуострова е високо над морето, с множество остри завои над страховити пропасти. Понякога разстоянието от залив до залив и от селище до селище е само десетина километра, но преходът отнема часове. Ще виждате задницата на колата си почти на всеки завой, но гледките си струват всеки пропълзян метър. На места придвижването е възможно само с лодки.

На малките пазарчета в крайпътните селца ви чакат приятни изненади – продават планински чай (също като нашия мурсалски), билков мед, сладка от ябълки, смокини, зърнения елексир елда и ябълковия пай с марка „Пилио”, който се изнася по целия свят. Тук всичко е еко и био – от местните вина до салатата от водорасли.

До преди години туристите по тази „земя на кентаври” са главно гърци от вътрешността на страната. Идват заради прохладата от планината – понякога дори в най-горещите дни от плажовете се виждат заснежените върхове на Пилио. Днес тук може да срещнете хора от всякакви националности – туристи от Израел, Германия, Англия, Швейцария и вече от Русия (резултат на бойкота на турските курорти). Най-популярните и посещавани села са Цангарада, Загора, Макриница, Муреси, Агиос Йоанис, Хорто, Афисос, Коропи, Милиес (влакчето Ано), Визица. А също и Ханя - най-високото населено място на Пилио, извисяващо се на около 1300 метра надморска височина. От Ханя се виждат и източните, и западните брегове на Йонийско море, с най-красивите изгреви и залези над миниатюрните заливчета. На 2 км от селището (и на 27 км от Волос) се намира ски курортът Агриолефкес.

Пилио не е дестинация за масов туризъм, а магнит за естети, привърженици на здравословния начин на живот и хора с приключенски дух. Призивът за промяна на ол инклузив модела на туризъм, за който пледира гръцкият премиер Алексис Ципрас, де факто отдавна е факт на полуострова. Ципрас нарече масовия ол инклузив "интензивна експлоатация на туризма" - нездравословна както за малките хотели и ресторантчета, така и за самите туристи, връщащи се от почивка одебелени, натежали и изнервени. В Пилио ол инклузив почти няма. Асоциацията на хотелиерите и областната управа са инвестирали в образование и превъзпитание на хотелиерите – учат ги как да привлекат нов таргет, как да се пренасочат от масовите, т.нар. бюджетни туристи (задоволяващи се с легло, храна и плаж) към хора, търсещи алтернативни развлечения – планинско колоездене, бързо ходене, плажна йога, голф, конна езда и ски през зимата. Има изградени туристически маршрути, еко пътеки, организират се приключенски ученически лагери и експедиции. Можете да си наберете билки и подправки, ще ви покажат как да си направите ароматен домашен сапун с тях. Пилио е подходящ за гмуркане 365 дни в годината. Сред кристалните води на Егейско море има удивителни рифове и отломки от потънали кораби. Плажовете са основно с камъчета, ни има и пясъчни - най-посещаваните от любителите на слънчевите бани са Милопотамос и Факистра.

В хотелиерството се налага тенденция, известна като „да пренесем дома на друго място”. Предлагат се студия (средно за по 60-80 евро на нощ), оборудвани с кухни, уреди и посуда за готвене. До разкошната спалня, буквално на една ръка разстояние, е кухненският кът с печка, мивка и хладилник. Можеш да готвиш, лежейки на леглото. Къщите за гости са приспособени за възрастни хора и малки деца – имат асансьори до вторите етажи (строителството навсякъде е ниско), а в душ кабините са поставени столчета.

Освен с туризъм местните се препитават и в кариерите за руди, фабриките за тигли и коприна, в грънчарския и цветарския бизнес на полуострова. Младите се образоват в университетите на Атина и европейските столици, но винаги се връщат по родните места. „Всяка нова генерация знае, че трябва да продължи семейния бизнес”, обяснява Йоргос Зафирис, председател на Асоциацията на хотелиерите в Магнесия (Hotel Owners' Association of Magnesia) и собственик на хотелския комплекс Aglaida Apartments, разположен до Цагарада (Tsagarada), на западното крайбрежие на планината Пилио над сърцето на залива Пагаситикос. „Тук всеки сезон носи ново начало, нови гледки, ново преживяване и нови предизвикателства. През зимата полуостровът разполага с много добри условия за ски, а през лятото – за морска почивка”, казва Йоргос. Той е на 56, къдрокос и строен като Аполон. Над 12 години е работил в рекламния бизнес на Цикладските острови. През 2003 г. идва в Пилио и строи хотелския комплекс с ресторант и конферентна зала. Йоргос разбива угодния нам мит, че гърците са мързеливи. Пренася сам чантите и куфарите на летовниците, ремонтира неочаквано възникнали проблеми, грижи се за снадбяването с продукти, сервира, а понякога и готви. „Тук всички сме кентаври – шегува се - наполовина мъже, наполовина работливи коне.” Негова дясна ръка е всеотдайният и неуморен Янис, на 28, който е специализирал туристически мениджмънт в Шотландия.

Три са традиционните, наситени с екзотика и история атракции в Пилио: митичната пещера на Хирон в центъра на полуострова, до селцето Милиес; корабът „Арго” и парният локомотив “Мутзурис“. Теснолинейката с ширина на релсите 60 сантиметра е проектирана и конструирана от италианския архитект Еваристо де Кирко. Той е баща на художника сюрреалист Джорджо де Кирко, който е роден в Пилио. През 1895 г. е изградена железопътната линия Волос - Лехония, а през 1903 г. - отсечката между Лехония и Милиес. Дължината на вълнуващия преход с “Мутзурис“ е общо 29 километра през прекрасни, труднопроходими върхове и се изминава за около час и половина. Корабът „Арго” се намира на пристанището до града на аргонавтите – Волос. Това е копие на митичния кораб, с който Язон е поел към Колхида в търсене на „Златното руно“ . Направен е от тиково дърво, което при движение издава омайващи напевни звуци. В конструкцията на кораба бил вграден клон от пророческия дъб на Зевс, а веслата били 50 - за всеки аргонавт от екипажа на Язон. Възстановката на митичния кораб е започнала през 2004 г. и е завършена през 2008 г. Сглобена е като оригинала - само от дърво и дървени нитове, а размерите й са съобразени с тогавашния по-нисък ръст на гребците. В момента се извърша реновация на „Арго”. В края на юни корабът ще бъде върнат отново на пристанището и ще се използва като туристическа атракция.

Най-важното
Всички новини
Най-четени Най-нови