Представете си за миг свят, в който внезапно всичко се обърква – птиците започват да пълзят, рибите – да летят, а депутатите – да ходят пеша. Германците не пият бира. Американците разговорят тихо. Англичаните се отказват от чая си в 5 ч., а французите се съгласяват, че не са хванали Бога за шлифера. Представете си как изведнъж всички хора в интернет си говорят на Вие и си благодарят взаимно за изразеното различно мнение. Може. Не е невъзможно. Но каквото и да се случи във вселената, винаги ще има едно нещо, което да разпали кръвта ни, свие юмруците и подгрее яко клавиатурите. И това нещо, тази сладка мъка и горчива гордост е нашият многообсъждан български патриотизъм.

Този текст е за него и за „земята, що най любя на света“. Не съм го писала аз. Писали сте го вие. Той целият е съшит от вашите публични реплики и дуплики, разпилени в социалната мрежа. Някои от авторите са познати имена, други са скрити лимонки.

Фейсбук статусите не са научни статии и думите в тях не винаги са прецизни и премерени. Патриотичната тема провокира свирепи дебати и гневени емотикони, лайкове и сърчица. По нея често се пише с удивителни знаци и дебели главни букви, защото емоцията е твърде голяма, за да се побере в дребен шрифт. Коментарите са различни – комични, патетични, саркастични, дидактични и тук там за разкош – апокалиптични. Тук няма как, (а и не искаме), да цитираме всички мнения.

Ще се опитаме обаче чрез избрани от тях да разграничим искрата любородна от кьор фишеците.

Ще започнем с шегите и закачките. Хуморът е сериозен бизнес, а какво по-сериозно от любовта към отечеството.

Сезгин Якубов: Не си истински българин, ако в хладилника нямаш шише от марково уиски, пълно с домашна ракия.

Милен Стоянов: Патриотизъм е, когато дори в чужбина ходиш при български проститутки.

Георги Недев: Истинският патриот, като му сложат скоба за неправилно паркиране, се радва от сърце, че общинските институции са си на място.

Слави Христов: Патреоти бол. Родолюбците са кът.

Георги Блажев: Патриотизъм, ниво 1: Шопска салата, Ракия, "Кога зашумят шууумите", Тениска с Апостола, "Мачкай, Кобра", Колаж с лъв и връх Шипка за кавър фото във Фейса.

Патриотизъм, ниво 10: Гражданска позиция, познаване на историята, реални действия - вложения, инициативи, доброволчески труд.

Самоиронията винаги е симптом на самочувствие в добро здраве. Това важи както за отделния човек, така и за нацията като цяло. Над себе си се надсмиват само хора и народи, които се чувстват добре и уверено в собствената си кожа. А иронизирането на непремерения патриотичен патос не е някакъв особен културен принос на съвремието. Както казва още Дж. Бърнърд Шоу – „Патриотизъм е убеждението ти, че една страна е по-велика от всички останали поради една единствена причина – ти си се родил в нея“.

Сарказмът на Шоу има своите последователи в интернет:

Владимир Тодоров: Народът на Тангра не дреме. Народът на Тангра бди и нищо не убягва от зоркото му око. Не минава ден без най-древната и мъдра нация на света да не се произнесе по някакъв-всякакъв наболял въпрос, и да не даде експертната си критична оценка.

Веселина Седларска: Кметовете могат да намерят 140 гайдари и да ушият 140 метрови трикольори за 3 март, но не могат да организират 140 души с лопати да разчистят снега. Това се нарича патриотизъм.

Ивайло Дичев: Брейкинг нюз! Медиен залп! Сталоун похвалил българския интернет. Гордост! Патриотизъм! Чакаме изказване за тоалетната хартия в хотела.

Атанас Бюлбюлев: Българският патриот не харесва филма (Борат 2), защото "хубавото момиче играе грозна циганка. Така ли представят България отново?!?".

Всъщност закачките из Фейсбук само показват колко ни стяга чепикът и сърцето, и колко различни могат да бъдат представите ни за родолюбие.

Тодор Митров: На „прима виста” мога да предположа, че България е на първо място по брой на концертмайстори по световните сцени, сравнено с населението на държавата. Ми, гордея се, бе!

Малин Цветашки: Глобални БЕЗРОДНИЦИ! Абе намерили са си нова родина в чужбина, но още ЧОПКАТ ТУК, дори не знаят значението на думата "патриот"! Хубаво е, че мухльовците са напуснали България, надявам се еднопосочно! А лошото е, че още МУЧАТ ТУК, некси дистанционно!

Хората във Фейсбук палят от половин оборот, но за за съжаление в повечето случаи – скачат един на друг, а не на тези, които всъщност задават фалшив тон на песента – най-вече политици и публични фигури. Под стените на Фейсбук денонощно бляскат сабите и щитовете на пехотинците. Всеки защитава своя версия за драмата на патриота.

Станимира К.: Хората в България дотолкова са зажадняли за нещо, което да подхрани националното им самочувствие, че са готови да аплодират всеки успех на българин в чужбина, дори да е със съмнителна стойност. Сиромах човек и на нова кръпка се радва.

Николай Марев: И нека някой ми каже, че не съм патриот, защото не подкрепям „нашия“! Патриотично не е да подкрепяш простака само, защото принадлежи към твоята нация! Абсолютна мутра, която утре ще те скъса от бой на кръстовището! Не, това не е патриотизъм, това е покъртителна простащина... Този патрЕотизъм на безхаберие, невежество, неграмотност витае все по дълбоко из народопсихологията и става все по-симпатичен! Но ако искаме да бъдем действително нация на просветени, цивилизовани хора, трябва да изобличаваме простащината, арогантността, ако ще да се е завила с българското знаме и завързала с панделка на българския трикольор!

Ивайло Зафиров: Винаги ме учудва това да се обсъжда всеки с български паспорт, който по някакъв начин си проправя пътя извън страната. Това показва колко комплексирани сме, колко ниско мнение имаме за себе си и колко сме завистливи. Представете си, ако се окаже, че на Елън Мъск баба му е от Арбанаси, примерно. Една национална гордост ще се надигне у всеки патриот, всички медии това ще дъвчат и няма да има маса, на която да не се обсъжда "нашето" момче... А се смеем на македонците.

Иля Комаревски: Патриотът не използва патриотизма си, за да крещи на някого - на македонците, или на някое малцинство, или на по-малко агресивните от него. Нищо повече не си от никой от съседите си. Нито заради миналото, а още по-малко заради настоящето си.

Иван Бакалов: В село Челе де Булгария в Южна Италия поставихме български паметник на хан Алцек - петият син на хан Кубрат. Що за малоумен патриотизъм!

Анна Димова: Това, което никога няма да простя на нашите "патриотични" партии, е че си присвоиха думата "патриотизъм" и напълно я изкормиха от смисъл - сдъвкаха я, изплюха я и я превърнаха в гротеска. Думата „патриот“ вече звучи неприлично и "клето" - не можеш да я изречеш, без да бъдеш заподозрян, че си нечленоразделен и вмирисан на пръжки селяндур, татуиран олигофрен и кой знае защо, лично финансиран от Путин русофил.

Митко Новков: „Синдромът Алеко“: колкото по-малко българин си, толкова по-голям интелектуалец си. Двете заедно не вървят – или си едното, или другото. И всъщност може би тази е причината българските интелектуалци толкова да се занимават с Бай Ганю – защото, бидейки българи, непрекъснато се питат как в същото време може и да са интелектуалци, тоест културни люде, дето си падат по „Аида“, не по „Зелен листец“. Загробил ни е Алеко с тази дилема, загробил ни е и ни е закопал.

Мартин Димитров: Вчера г-жа Фандъкова получи подарък: ръчно преписан романа "Под игото". С преписването са се занимавали над 100 седмокласници... Този механичен препис е представен като "родолюбиво дело"... И тази показност, тази имитация на любов към родината ще бъде листото, с което те ще опитват да прикриват незнанието си и неспособността си да се реализират в един сложен свят. От нация с мечти се превърнахме в нация, която преписва велик, но стар роман. По-празно от това, няма накъде.

Жозефина Иванова: Стихотворения, патетика, цветя, венци, знаменосци-отличници, настръхнали патриотично, милите, по бели ризки във февруарския студ, портрети, висящи в кабинетите на прокурори, президенти, министър-председатели и други, френетични, но лицемерни речи, изговорени почти със сълза в крайчеца на окото от политици, направили и правещи Левски невъзможен днес. Патетика за еднократна употреба, от която нищо не произлиза. Убедена съм, че ако Левски можеше да види всичко това, щеше да се почувства неловко.

Мария Касимова Моасе: И се чудим как е възможно да се бием в гърдите, че сме патриоти, да тръбим каква прекрасна страна имаме (факт!), а в същото време охолно да я цапаме. Как пък мОмците не вземат да съберат боклуците в родните си места? Как пък на тия родолюбци, дето защитават традиционното българско не-знам-си-какво, не им трепне под сърцата, като видят как сме си намърляли горите, поляните и планините?! Как пък ти се отплесва ръката да си метнеш пластмасовото шише от прозореца на тунингованото возило и да си отминеш със самочувствието на наследник на велики ханове и хайдути?!

Ибрахим Карахасан Чънар: "Който не е православен, не е българин" - това не е патриотизъм, а фундаментализъм. "Ние сме първите европейци", не е патриотизъм, то е невежество. "Циганите на Сатурн" въобще не е патриотизъм, то е психологически проблем. "За всичко са виновни евреите" не е патриотизъм, то е плюене в един от малкото останали кладенци, от които можем да пием самочувствие. "Аман от турците!" не е патриотизъм, то е мързел. Турците не са виновни, че българите не си правят труда да отидат до урните. Българизъм не е да доказваш, че обичаш България, като мразиш други. Любов, доказана с омраза. Няма такава любов.

Хубавото на сергията във Фейсбук е, че тя предлага всичко. Тук освен надлежно описание на това, което патриотизмът НЕ трябва да бъде, има и ясен инструктаж какво би трябвало да е.

Любо Узунов: Патриотизъм е да вдигнеш кенчето от тротоара и да го хвърлиш в кошчето. И да направиш забележка на патриота до теб да си събере фаса от земята.

Драгомира Митрова: Патриотизъм е да направиш така, че децата ти да няма нужда да ходят в чужбина, защото ще им бъде добре в нашата си държава!

Светла Иванова: Патриотизъм е да си вършиш работата, не да развяваш кухи фрази из фейсбук. Родолюбието е да си гледаш работата професионално.

Евгени Кънев: Патриотизъм означава вярност към народа, към гражданите, а не към държавата, както изискват тоталитарните идеологии. Нали си спомняте как всички критици на комунизма бяха родоотстъпници, а реално бяха държаво-отстъпници.

Христо Иванов: Патриотизъм е, когато искаш правда в България. Патриотизъм е, когато искаш европейска България да бъде на нивото на цяла Европа по отношение на законността.

Хамид Имамски: Патриотизъм не е да се обвиеш със знамето или да пееш на живо "Кой уши байряка...", а да обединиш всички под националния флаг и да направиш така, че да го заобича и най-различният - без значение от вяра, произход, политически пристрастия или убеждения. Просто е и не е невъзможно!

Радослав Бимбалов: Патриотизмът е любов към родината в сегашно време, единствено число. Това означава да ти пука на кого си оставил България да я съсипва днес и на кого ще я оставиш утре. И още - да гледаш деца, щото нямаме. И да ги учиш на правилен български. Да пазиш въздуха, дето заедно го дишаме и водата, дето заедно я пием. Да не се смиряваш с простащина и да се срамуваш от неграмотност. Патриотизъм е да обичаш силно и да ти пука за България, ама не онази на Аспарух, Симеон или Ботев. А твоята, днешна България. Опасното е, че крачката между патриотизъм и позьорщина е ей толкова малка. И се прави лесно.

Димитър Калбуров: Има известна доза патриотизъм в споделянето на трибагреника, но ето и няколко други полезни дейности:

Да не паркирате един автомобил като за два, особено пък на инвалидни места.

Да дадете предимство на пешеходеца и да не му се сърдите, че не тича достатъчно бързо.

Да се държите с петдесет килограмовия програмист, както бихте се държали със стокилограмовия боксьор.

Да не ходите на театър, ако не ви се ходи, защото има хиляди по-добри места да се говори по телефона.

Да не надувате чалгата, дори да сте на нивата, защото къртиците имат най-малките уши от всички животни, но все пак чуват.

Да не посещавате жълти сайтове, защото докато най-четените статии са „Вижте с каква прашка се показа лицето Х“, никой никога няма да плаща за истински текстове.

Да си почистите след домашния любимец, защото на никого не му е приятно да настъпва акано.

Да оставяте съоръженията във фитнеса в такъв вид, сякаш вие ще ги ползвате след това. Освен ако вкъщи не си пикаете по седалката и стените. Тогава недейте.

Генерално и обобщено, да не бъдете гъзове. Не е съвършено сложна задача.

Накрая ми се иска да завърша с една лична история, която качих преди време във Фейсбук. Помните ли онзи мач на европейското по футбол през далечната 2004 г., когато Швеция накаканиза на България пет гола, а върховното божество на викингите се казваше Златан Ибрахимович? Тогава моят син беше на 12. И учеше в едно шарено училище в чужбина, пълно с всякакви европейчета. И както си му е редът – покрай мачовете имаше много агитки и битки по коридорите. Защото френчета, англичанчета, баварчета, скандинавчета – дал бе господ в това училище. А пък моят младеж беше като Петлешков – сам, други няма. Та на другата сутрин след този мач, завършил 5:0, тръгва той към училището - тръгва като към Голгота, защото знае, че всеки който разбере, че е българин, ще му стопи лагерите от подигравки. Но точно преди да затвори вратата след себе си, синът ми изведнъж спря, върна се за нещо и после видях как замята със стиснати зъби трибагреното шалче - а с него и срама си, и обичта си към България. В такъв един ден на печал и на позор, не се отметна от нея.

Ето това, мили сънародници, аз наричам патриотизъм.

България днес не е това, което бих искала да бъде. Вкарали са ни го не с 5, а с 200, ако ме разбирате. Твърде много станаха срутищата, чекмеджетата, сараите и шахтите. Твърде често се страхувам - не толкова от неуките и цинично самодоволни управници, колкото от нас самите - от идеите на неграмотните, заблудите на наивните, продажността на посредствените и отмъстителността на комплексираните. Но е отечество, какво да го правиш. Искаш, не искаш – пак милееш за него. Затова ако ме питат дей зората ме огряла първи път, ще кажа – там, където напук на всички доказателства за противното, все още вярвам, че един ден ще се засрамим пред децата си. Ще запретнем ръкави, ще изринем гюбрето и почистим лицето и духа на тази хубава страна. Например, още днес – 3-ти март. Например след месец – на 4-ти април.

(Всички използвани цитати са от публични постове във Фейсбук, което ми позволи да ги включа в този текст. Моята благодарност и уважение към всеки един от авторите им)