Самуил Петканов,

главен редактор на Не!Новините

Поради наличието на безумни спекуланти и конспиратори започвам този текст с кратко уточнение. Никога не съм гласувал за ГЕРБ, нито за Росен Плевнелиев. И не бих. ГЕРБ е неадекватна партия, зад която стоеше голяма част от олигархията, която стои зад сегашната власт. Росен Плевнелиев пък така и не проявява достатъчно смелост и да посочи проблемите с не повече от сто думи, вместо с 15 минутни намеци. Не ме представляват и никога не биха могли.

Но този текст е анализ на управлението, подкрепяно от от БСП, ДПС и с парламентарни въртели – от Атака. От скоро и от ГЕРБ. Този текст е пряк упрек към човека, носещ отговорността – Пламен Орешарски.

Кадровата мъдрост на Орешарски се прояви още с предложението на Калин Тихолов за министър на инвестиционното проектиране. След журналистически разкрития около личността му, кандидатурата бе оттеглена. Защо бе номиниран и после оттеглен – не се обясни. Ако мине номерът! На негово място е назначена не по-фамозна персона.

Да минем на Пеевски. Назначение. Протести. Отмяна на назначението. Уж е демократично това, но Орешарски и правителството не казаха мотивацията си за назначението. Не се опитаха да го защитят. Казаха „Ми, ОК“ и набързо се скатаха. И защо не може да защитите назначението си. Защо не обясните и защо признавате, че това е колосална кадрова грешка? Хайде, Орешарски, обясни ми защо точно призна, че Пеевски за шеф на ДАНС е грешка, а се сниши?

Да отскочим и до протеста – многохилядната маса, която над месец и половина протестира. Която колегите на Орешарски се опитват да обявят за платена, агресивна, малобройна, купена от ГЕРБ, Пашата и дори в услуга на наивни конспиративни теории. Но така и не се призна, че хората, които инвестират лично време, усилия и ум в името на съвестта си, които чистят боклука по своя път, които купуват минерална вода на полицията и които при няколкократни контакти с Мая Манолова искат да говорят с нея, а не са ѝ посегнали, са всъщност граждани, които търсят политическа отговорност за политиката на гафове.

Орешарски не попита своя колега Йовчев защо в двете ситуации, когато полицейските патрули сред тълпата с жилетки Антиконфликт, незнайно защо липсваха, се получиха и двете „мероприятия“, при които се проявиха иначе маргинализираните от нормалните протестиращи провокатори. В първия път протестът противостоя и седна на жълтите павета, когато необезпокоявани провокатори изнесоха оградите пред Парламента. Втория път провокаторите мятаха камъни и бутилки отдалеч, докато мирни хора с вдигнати ръце бяха тласкани грубо от полицията, без предупреждение по високоговорител, че ще бъде използвана сила, както си му е редът.

Но Орешарски мълчи и се снишава, а министрите му и подкрепящата правителството партия се втурват в отчаяно плюене по протестиращите. Не и без помощта на онези медии, чиято собственост е свързана с онзи господин, за чиято кандидатура и последвалото ѝ оттеглане същият Орешарски мълчи.

Г-н премиер, бях ученик, когато подкрепих учителите си в онзи протестен маратон, който определяхте като седенка. Сега сигурно мислите за сегашните събития като за разходка. А Вие сте личност, само в очите на Мишо Шамара.

---------------------

*Майтап, бе, Пламене. Никой не би те разбрал след близо 50 дни неадекватност.

Още по темата

19/07/2013

Нашите автори

Имаме цялото търпение на света и два пъти повече мозък