Сривът на цената на природния газ бе разчетен като причина за доста оптимистични анализи на бъдещето и финансовото състояние на топлофикациите в България. Макар той да е факт и наистина да облекчава разходите на компаниите за централизирано отопление, слагането на розовите очила е твърде преждевременно.
Преди да коментирам защо, трябва този път да похвалим Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) и председателя й Иван Иванов за адекватното поведение относно регулацията на топлофикациите. Комисията устоя на вездесъщия политически натиск цената на енергията да бъде вечно намалявана без оглед на финансовото състояние на производителите и снабдителите и вместо планираните 5.5% намаление на парното, наложи 2.5%. Това ще даде малка глътка въздух на по-неефективните топлофикации, както и възможност на добре управляваните дружества (като тези в Пловдив и Варна) да реализират някакви печалби.
Това е изключително важно, тъй като пловдивската и варненската топлофикации са неслучайно най-добре управляваните в България – те са собственост на международни лидери в този сектор (респектвно, австрийската EVN и френската Veolia Energy) и евентуалното им прогонване ще е тежък удар върху репутацията на страната като инвестиционна дестинация.
Въпреки значителното поевтиняване на природния газ и относително адекватното поведение на обществения регулатор през последните месеци, негативните фактори и тенденции продължават да се скупчват на топлофикационния небосклон.
Първо, през последните години имаше по-топли зими в България и това доведе до намаление на приходите на топлофикациите от продажба на топлинна енергия. Тук е важно да се уточни, че топлофикационният бизнес се характеризира с големи фиксирани разходи, т. е. такива, които не зависят от броя клиенти и обема продажби и голяма икономия от мащаба щом определена бройка клиенти е присъединена, т. е. разходите за всеки нов присъединен и обслужван клиент падат драстично. Следователно, това, че зимата е топла и потребителите потребяват по-малко парно, не облекчава особено топлофикациите във фиксираните им разходи и така се генерират директно загуби.
Второ, повечето български топлофикации са драстично декапитализирани от години и гореспоменатото намаляване на приходите от продажба на топлинна енергия ще задълбочи проблема. Разходите за амортизация на капиталовата база (машини, сгради, съоръжения) често надхвърлят инвестициите – тоест, машините се трошат по-бързо, отколкото дружествата ги подновяват и ремонтират. Макар при една нова производствена база това да не е толкова критичен проблем, повечето български топлофикации продължават да лежат върху база, наследена от социализма, която наближава експлоатационните си граници. Ако тази тенденция не бъде прекъсната в обозримо бъдеще, можем да очакваме това, което се случва във водния сектор – разпад на мрежите и преминаване към временни режими.
Представете си какво означава режим на парното в София дори само за седмица.
Трето, дълги години безхаберно поведение на мнозинствата в ръководствата на (Д)КЕВР е натрупало доста лоши практики, някои от които новото ръководство все още не разбира колко вредни са в дълбочина. Например, регулаторът не признава разходите за превантивна поддръжка, а във всяка дейност превенцията е по-евтина от пост-хок решаването на проблемите. Създаването на благозвучни схеми като фонда за сигурност на електроенергийната система, които реално са просто механизъм за отлагане на финансов колапс в НЕК, също нанася тежък и напълно излишен удар върху сектора.
Четвърто, слонът в стаята – Топлофикация София – е с толкова лош публичен имидж, че всяко оздравително действие за сектора се приема на нож от потребителите. Много от тях дори са по-скоро съгласни целият топлофикационен бизнес да фалира, вместо да се водят положителни политики за развитието му. На топлофикациите в България често се гледа като на арогантни монополи, които имат тоталната защита на държавата и могат да правят каквото си поискат, без дори да го обясняват. А хората, които са доволни от услугите им (в Пловдив и Варна просрочените над две години сметки са около 1%, отказващи се от услугата почти няма) предпочитат да си мълчат под обществения натиск. А без най-малкото приемлив обществен имидж, положителните реформи в сектора могат да се окажат прекалено политически непопулярни за реално прилагане.
Или да обобщим накратко – намаляването на цените на природния газ със сигурност ще има някакво положително влияние върху финансовото състояние на топлофикациите, но обръщането на дълбоката негативна тенденция в сектора е все още гледка зад хоризонта.
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
17439
11
07.09 2016 в 17:53
13277
2
02.09 2016 в 09:36
в ж.к. Яворов, Гео Милев, Слатина, а може би и в други квартали
Пускат вода с опасно висока за здравето температура !
Има опасност от причиняване на изгаряния !
Лятото при външни температури над 30 градуса пускат водата с висока температура.
Вероятно целта е по-голяма температурна разлика с околната среда
и от там по-големи загуби по вертикалните щрангове
и по-голямо потребление на топлинна енергия
и по-високи сметки за топла вода.
Малко хора си пълнят ваната и си взимат душ с вода по-топла от 40 гр.целзий.
И като капак на всичко са по-големи загубите по трасето
от ТЕЦ Дружба до потребителите в ж.к. Яворов, Гео Милев, Слатина.
Тези загуби по трасето допринасят за "Глобалното затопляне".
И топлоФЕкация София трябва да бъде санкционирана за тези емисии!
НЕ ЗА СМЕТКА НА ПОТРЕБИРЕЛИТЕ !!!
А с "топломерите" по радиаторите могат да мерят нивото на Дунав по-точно, отколкото изразходвано количество топлина за отопление на помещение
Последни коментари
Краси1
И Спецов се намеси по случая с ареста на журналиста Димитър Стоянов
Джендо Джедев
Започна делото срещу Тръмп. ''Той постоянно лъже'', казват прокурорите. На живо от процеса предава в. Ню Йорк Таймс (линк)
Джендо Джедев
Партия-ракетоносител напуска ПП-ДБ, СЕК на Бачийски си тръгва от коалицията
Valioka
Йончева прие номинацията за евродепутат от ДПС
Bad Horse
Започна делото срещу Тръмп. ''Той постоянно лъже'', казват прокурорите. На живо от процеса предава в. Ню Йорк Таймс (линк)