Има различни форми на обществени наказания. Страшно е наказанието за нарушилите законите, когато има прокуратура, фокусирана върху прилагането на закона. Още по-страшна обаче е моралната санкцията на обществото към тези, за които то е убедено, че системно са погазвали правилата.

Политическото ни общество стигна до там, че в сектора на "политически прокажените" вече да има цели две партии – ДПС и ГЕРБ. Допреди няколко години там беше само ДПС. Сега самите ГЕРБ, които формално се гнусяха от политически партньорства с ДПС, са дамгосани като "политически прокажени". Разбира се, 344 625 избиратели, гласували за ДПС, и 634 649 - гласували за ГЕРБ, или общо 979 274 български граждани с избирателни права, са подкрепили тези две партии. Тоест 979 274 не са "политически прокажени" и не могат да бъдат поставяни под политическа карантина. Тези, за които са гласували обаче, са под политическа карантина.

От много време изразявам публично страховете си, че българската партийна система се "ливанизира" и че в общи линии разликата между ливанските и българските политически партии е, че нашите си нямат въоръжени групировки. В публикация от април 2021 г. в OffNews, озаглавена "Убийци на мнозинства?", изложих няколко факта – че "първите убийци на мнозинства" у нас са НДСВ и ДПС, че "ГЕРБ е малцинство от ден първи в политиката" и че между техните две управления имахме тройната коалиция - "парламентарно чудовище" със 169 депутати.

Убийството на политическите мнозинства е резултат от това, че в последните 20 години всички български управления имаха системен проблем с политическата корупция и качеството на управлението. Те използваха представителната власт, дадена им от избирателите, за да изградят "държава в частна полза". Това е държава, в която цели сегменти от отделните власти са окупирани и се използват в полза на частни и групови интереси.

Филм само с негативни герои!

Първите на тези избори – партия ГЕРБ, след два дни чакане, най-после споделиха каква според тях е политическата ситуация в страната. Политическата карта била синя, защото ГЕРБ е спечелила в 24 избирателни района, в поведението на политическите парии нямало нищо градивно, а за високия процент гласували "не подкрепям никого" били виновни машините. Тези заключения са проява на политическо неадекватност. Политическата карта не е синя, а шарена, деструктивните политически послания са патент на ГЕРБ от поне четири години, а високият процент "не подкрепям никого" е волеви израз и целенасочен вот на избирателите, а не на машините.

Обидни за интелекта на избирателите са и внушенията на ГЕРБ, че "обичали народа". Когато част от същия този народ протестираше срещу управлението на ГЕРБ, оттам го наричаха "платени протестиращи". Много леко идва и призивът за "позиция срещу Путин", на чието управление ГЕРБ подари газопровод да си вози природен газ към държавите-протежета Сърбия или Унгария.

"Всички останали приказки са на хора, които не си обичат народа", това е анализът на ГЕРБ за политическите позиции на другите. Изказването "... готов на всички компромиси в името на народа" е жалка, слаба и популистка политическа констатация, в която няма лидерство. Тя е 100% демагогия. Що се отнася до призивите за смирение и "по-малко его", когато идват от ГЕРБ, те звучат като виц.

Предложението на ГЕРБ за политически контактни групи в широк формат, чрез които да се стигне до някакъв политически консенсус, обаче е разумно. Само че за осъществяването му има сериозен проблем – дълбокото недоверие на обществото към ГЕРБ, довело до поставянето на партията в политическа карантина. За него са си виновни само и единствено ГЕРБ!

Вторите на изборите "Продължаваме промяната" не заслужават по-добра оценка. Заради характеропатиите на Кирил Петков и Асен Василев те не просто се провалиха в това да направят политическа промяна, но сега след изборите отказват да се борят за такава със заявката "минаваме в опозиция".

Тезата, че от ПП не могат да разговарят с ГЕРБ и ДПС, звучи на пръв поглед честно и разбираемо за избирателите на ПП, които очевидно изпитват неприязън към ГЕРБ. Настояването на Асен Василев обаче, че определени политици, включително Бойко Борисов, трябва да се махнат от политиката, е неадекватно, защото субективизира политическия процес. Огледалният му образ е "Асен Василев също да се махне". Такива настоявания не са политически разговор, а поредната стъпка в посока на ливанизация на българското политическо общество.

Изпадането на ДПС и ГЕРБ в политическа карантина не прави Кирил Петков и Асен Василев по-малко неадекватни и по-малко арогантни, отколкото са. Асен Василев внесе актуализация на бюджета за 2022 г. преди да са приключили преговорите с партньорите на ПП и де факто ги игнорира. Докато беше министър-председател, Кирил Петков направи неколкократно неверни твърдения по енергийни въпроси, включително внушения за четири пъти намаляване цената на природния газ. Петков заобикаляше многократно министъра на външните работи в преговорите с Република Северна Македония. И Кирил Петков, и Асен Василев отказаха да дадат категорична подкрепа за Украйна. Докато бяха във властта, те заеха, а и сега продължават да заемат позиции, близки до тези на Румен Радев спрямо руската война срещу Украйна.

Позицията на Асен Василев за политика на бюджетни дефицити е неадекватна, изключително безотговорна и създава условия за дългова криза в България - подобна на гръцката от преди 10 години. Финансовата дисциплина е изключително важна за всяко българско правителство. Високите социални разходи са оправдани, само когато националният бюджет може да си ги позволи.

И накрая - политическият неуспех на "Продължаваме промяната" е напълно закономерен на фона на акцията по задържането на Бойко Борисов, която съдът обяви като незаконна. И проблемът тук не е съдебното решение! Проблемът е в незаконното задържане.

Лековатото използване на думата "промяна" по отношение една конкретна партийна заявка, неподкрепена със структурен политически план, адекватен екип и с компетентност, нанесе щети на политическата ни система. От такава "промяна" България няма нужда. По отношение на използването МВР за политически репресии, промяна няма. От ГЕРБ правеха същото в десетилетието, в което управляваха.

За съжаление, нито първата, нито втората политическа формация в тези избори не предлага позитивен дневен ред. По различни причини в момента и двете не са способни да водят политическото ни общество напред. И това е ужасно лошо. Какъв е изходът?

Парламентарно представените политически формации, заедно с президента Радев, да участват в консултации, в които да бъдат изготвени конкретни политически мерки и приоритети. Сред тях са бюджетът за 2023 г., пакетът закони за подготовка на България за влизането в еврозоната и всички други възможни политически решения, за които има консенсус. Защо президентът Радев не трябва да бъде игнориран? Защото, ако той бъде изолиран от политическия процес на търсене на политически консенсус, вероятността от предсрочни избори веднага и нов служебен кабинет е почти 100%. След три или четири месеца политическият песимизмът ще е по-висок, раздразнението на обществото по-силно, а недоверието в политическия процес ще се е повишило.