Порочни кръгове

Калин Терзийски | 15 август 2019 в 08:07 | 3054 |0

Морето е студен звяр и иска жертви. Хората са уплашени от своята смъртност и затова непрестанно се стремят към смъртта.

Иначе защо биха ходили на морето – като на поклонение пред жесток бог, на когото трябва да се правят редовни жертвоприношения?

Тук моят приятел Румен Драганов от борда по туризъм би се изсмял и би казал: Тоя па! Какви са тия зверове, какви са тия богове? Морето си е един идеален бизнес обект и нищо повече!

Всеки вижда това, което си знае.

Циганите виждат в морето това, което виждат в него българите – а именно един огромен източник на удоволствия чрез възбуждане на първични страхове; но те виждат в него и източник на възможности да се изостри отново обществения спор върху дискриминацията.

Меко го казах и достатъчно завъртяно, та да не предизвиква нищо друго, освен лек световъртеж и гадене. Но писането не е нещо, което цели да затвърди вече съществуващи убеждения и представи, както си мислят някои тъпчовци, моля.

Искам мимоходом, за пореден, хиляден път да повторя, че „цигани” не е обидна дума, а е една съвсем порядъчна дума, и идва от името „асингани” – име на секта, почитаща Мелхиседек, библейски персонаж, пророк, посрещнал Авраам подобаващо след една битка.

Тия дни, в средата на август се случи така, че момиченце влезе в морето и изчезна. Момиченцето беше от цигански произход. Беше на 14. Това е ужасно тъжно и според мен споменаването на произхода му, на етноса му от моя страна е пошла проява на нехуманност: защото за какви етноси и за какви глупашки човешки относителности може да става въпрос, когато става въпрос за млад човешки живот?

Но аз го споменах, защото научих за случая именно във връзка с етносите.

По телевизора, вездесъщият извор на глупост и злоба, чух как група цигани горчиво обвиняват българите, че не са спасили тяхното момиче, което било влязло в морето и морето го повлякло.

Циганите обвиняваха спасителите, уредниците на плажа, българите въобще и цялата Им държава.

Тъй като съм лекар, в главата ми веднага се появи понятието „порочен кръг”. Според Оксфордския речник „порочен кръг” означава: A situation in which the solution to one problem creates a chain of problems, each making it more difficult to solve the original one. Ситуация, в която решението на един проблем води до верига от проблеми, всеки от които затруднява решението на проблема.

Винаги съм казвал така: Трагедии винаги ще има! Самият човешки живот е трагедия! Та нима не завършва със смърт?

Но въпросът е как ние ще тълкуваме трагедиите. И за какво ще ги „използваме”. Когато човешките трагедии се използват за разпалване на още вражда и даване на основа на още трагедии – тук вече има порочен кръг!

Момичето загива. Както казах – морето е студен звяр. То яде испанци също толкова охотно, колкото яде и индийци! Морето никога не се е интересувало циганин ли си или не си. То гълта българите и циганите еднакво, а после те напълно равнодушно съжителстват в студените му глъбини.

За умрелите няма никакво значение дали са българи или цигани – някога замисляли ли сте се, идиоти такива, за това?!

Но става ясно, че момичето не е българче, а циганче. Циганите веднага, по някакъв вече съвсем затвърден рефлекс, реагират така: Ето, дискриминират ни! Ако беше българче – спасителите щяха да го спасят! Но те не си мръднаха пръста!

Спасителите, между другото, влизали с риск за живота в бурното море, но наистина били безсилни.

Но каквото и да са правили – няма ли винаги да остава едно съмнение? Едно гнило съмнение, което пита: А дали нямаше да са по-енергични и да направят повече, ако наистина детето беше българче?

Циганите се озлобяват, те са убедени, че и този път са дискриминирани. Но по-лошото е, че българите виждат това и са разгневени от такова несправедливо обвинение и съвсем оправдано (според себе си) се озлобяват срещу циганите. А циганите усещат озлоблението на несправедливо обвинените българи (които според тях са съвсем справедливо обвинени) и се озлобяват срещу тях.

Когато мразиш някого и си озлобен срещу него и той тръгне да се дави – вероятно е да не си чак толкова активен, когато тръгнеш да го спасяваш!

Порочен кръг.

Казах каквото имах да казвам.

Само ще допълня: Внимавайте когато тръгнете да се давите - да не ви се случи да ви спасява някой, когото сте обиждали, мразили и сте предизвиквали омраза у него!

Знам, че обичате да мразите – това е националния спорт на всички, живеещи в България – и цигани и българи и евреи и арменци и турци – но – пак повтарям - внимавайте когато тръгнете да се давите!

Препоръчани материали

Няма коментари към тази новина !