Прогностика и реалистика

Николай Фенерски | 15 ноември 2015 в 11:00143900

Има едно нещо, което ми е невъзможно да обясня дори на най-близките си хора, какво остава за другите. Тук-таме срещам единомишленици, много рядко вече, с някои сме приятели от много отдавна, с други отскоро, но все едно винаги съм ги познавал. И ако най-близките ми в критичен момент ще ми повярват и ще ме последват, едва ли някакъв текст в интернет ще успее да промени някого, който ми е далечен и непознат.

Каква е целта на писането в такъв случай?

Ако няма висша цел, нисшата става излишна. Художествената литература е ясна, с нея читателят получава естетическа наслада, както пише и в учебниците. Но каква е целта на публицистичните текстове съм се чудел много често. Да се опиташ да обясниш на някого позицията си, ама защо, за да му повлияеш ли, да го накараш да мисли като теб ли, че той да не е малък, може и сам да върши тая дейност, ако не е дебил...

Дразня се, когато отнякъде се появи велик мислител и почне да раздава с пълни шепи мъдростта си на народонаселението. Благодаря, не пуша, задръж си мъдростта за лично ползване, другарю, и ни остави да си чупим главите сами. И след като стигам до тоя извод, разбирам, че моята лична единствена цел при писането на мнения и тук-таме анализи е да ги споделя с другите. Защото живеем заедно и е хубаво да си споделяме, защото интернет ни даде тая възможност, която преди двайсет години не съществуваше, поне някаква мъничка разпиляна по света част да се почувстваме съмишленици, да не се отчайваме, да продължаваме да имаме свои убеждения, колкото и да са в противоречие с конюнктурата.

След тия предварителни уговорки мога да споделя и нещо толкова деликатно, което, казах ви, не мога и на най-близките си да опиша с прости думи, те се досещат за мислите ми, но им е трудно да ги приемат. Дотук изгубих половината си аудитория, ама що да сторя, не мога да си държа езика зад зъбите. А със следващото изречение ще изгубя и втората половина и както обикновено ще си говоря сам, шегувам се, все един двама за тамазлък ще останат да четат и докрая... Ако не ви мързи и вкъщи имате библиотека, а в библиотеката има и Библия, може да отворите на Евангелията, Посланията и Откровението в края и да прочетете какво ще се случи в нашия свят и какво предстои да ни съобщават като новини в медиите. Тия новини никак не са нови. Когато прочетох как се е чувствал един от заложниците в „Батаклан“, изпаднах в потрес, в изумление и ступор, но не бях изненадан. Очаквах това. Шокиращо е, но не и неочаквано. Очаквам и неща, които ще са много по-страшни. Не съм черноглед. Време е да бъдем реалисти, да свалим розовите очилца. Стига самозалъгване, идва по-лошо и не е в наша власт да го спрем.

Размирици, бедствия, катастрофи, войни – съобщено ни е за тях. Светът започна да се преобръща пред очите ни, срива се довчерашната ни илюзорна сигурност и това си е плашещо. Но удивително точно се следват стъпките, по които Антихристът ще го завладее тоя наш свят. Още сме едва в началото на края. Макар че единствено Създателят на всичко видимо и невидимо знае кога ще е този край, не ни пречи да сме подготвени. И дори да се окаже фалшива тревога, не е зле да живеем с отворени очи. (И с чисти сърца, но това е съвсем друга тема. Сега става дума за външните, а не вътрешните събития.) След началото на края ще последва средата на края, в която ще загине една голяма част от земното население. Пише го, не си измислям. След като написаното вече започна да се сбъдва, защо да не предположа, че и следващите прогнози има голяма вероятност да се превърнат в реалност?

Всички са се вторачили в текущото, чудят се какво отмъщение ще последва, какъв ще е отговорът на човеколюбивата ни свободомислеща цивилизация на този свиреп и гнусарски акт.

Говори се за сблъсък на светове, на култури и така нататък, а не се отчита, че дотук се е стигнало умишлено. Че по върховете на богатото ни общество стоят индивиди, за които цялото ни човеколюбие и свободомислие е просто театър, плява, празни думи.

Че животът ни не струва за тях и пет стотинки, защото те произведоха чудовището и те го задействаха, те го пуснаха да вилнее, те сътвориха тоя Минотавър, тая Ехидна, Горгона, тоя Тифон, тяхно дело е, на онези от върховете, притежателите на планетата, които с едно щракване на пръста могат да пратят изрода обратно в небитието, откъдето го изкопаха. Нямат оръжие ли, техника и технологии ли нямат или желание им липсва!?

Братя и сестри, живеем в ерата на неподозирано новите технологии, можете ли да повярвате, че управниците на света ни или поне тези, които са видими като управници, не са в състояние да зачеркнат с лекота съществуването на неща като ИДИЛ, Ал Кайда, Боко Харам и други митологии, че това е най-лесното, това е толкова лесно днес, светът е толкова малък, че да се изнамери и унищожи някой е най-простата работа.

Френското разузнаване още по времето на Де Гол предотвратява толкова атентати, когато не са разполагали с днешния инструментариум, а сега се правим на учудени, службите били проспали, казват, ама службите нищо не проспиват, на службите им дават нареждания. И не, няма заговор сред службите и върхушките, просто са го укрили от тях онези, които са знаели. А дори да не са знаели и богатите бели хора, притежаващи планетата, добре дошло е за тях, тяхното чудовище си върши работата, за която са го създали, налива вода в тяхната мелница.

Ще последват още трусове, още пропаднали кървави изпълнения, още пръснати по асфалта части от човешки тела и още страх, голям страх, докато се стигне до абсолютната параноя, до „решителните мерки“, до тоталния контрол над всички нас, до знаците, отбелязани върху дланта или челото на всеки, който не иска да бъде заподозрян като потенциален терорист.

Тогава нашата „сигурност“ ще бъде „гарантирана“, по екраните ще се появи и самият Избавител от страха и всички ще му се поклонят - защото той им е дал сигурност, той им е гарантирал свободата, всички ще бъдат щастливи, защото вече ще могат да ходят на мач, концерт и ресторант, без да ги разстрелват с калашници, ще могат да си сключват междугейски бракове на воля, тати и тати да си осиновяват деца, ще си остане забранено, много ясно, негърът да се нарича негър, а циганинът циганин и така нататък цивилизационни достижения.

А ако някой си позволи да каже лоша дума срещу Избавителя и неговите „ценности“, срещу му ще наскачат всички комитети на Хелзинки и на унгарския евреин, всички прогресивни писатели и журналяги, като ще почнат да му обясняват, че не бива така да се говори срещу Избавителя, че е ретрограден и глупав селянин, който не разбира колко велика е тази либерална демокрация, гарантирана от оня земен Обединител...

Три години и половина ще трае това всеобщо блудкаво и плесенясало щастие. Понеже Обединителят е имитатор. Ще имитира Истината. Така пише. Що да не вярвам на написаното!

ПС. Коментарите ги спирам, че се изкушавам да чета. А наистина нямам нужда да го правя.