Градината на заведението работи до 22 часа. И наистина работи до толкова.

Наоколо има блокчета и къщи, и хората искат да си почиват. Никой от редовните клиенти не роптае. Хапваш, пийваш и ако ти се продължава – на друго място.

В заника на лятото на съседната маса се е настанила малка, но задружна компания. Отлежалата гроздова ракия я нямат за нищо. Мезето не достига и сервитьорката хвърчи. До един момент, когато в девет и половина съобщава, че приема последни поръчки.

Компанията се хили. Как така? Че те сега започват.

Сервитьорката обяснява, че работят до 22 часа. Заради шума.

- Сериозно ли? – не вярват от компанията. Хилят се.

- Да. Има табелка, а и като дойдохте ви предупредих.

Сервитьорката не е свикнала да общува с идиоти. Вижда се. Притеснена е.

- Мацка, бегай сега от тук и ни донеси по още една.

Сервитьорката е твърда – Не може.

Компанията вече не се киска. Не са сигурни бива ли да продължават да са нагли. Най-представителният идиот властно и бавно съобщава:

- Мацка, нема се шашкаш. Аз съм прокурор.

- Ако искате, може да се преместите вътре – гъне се сервитьорката, може би без да разбира какво значи прокурор в наши дни. – Моля.

- Аз съм прокурор – бавно повтаря онзи – Документ ли искаш да ти покажа?

- Ще дойде полиция. Моля ви… - искрено се моли момичето.

- Бе, ти не чуваш ли, бе?!

- Съседите ще извикат полиция. – повтаря момичето. – Сигурно е.

- Кои съседи, бе? Ква полиция? Хайде да ми кацнат полицаите да видим какво ще стане?

- Мен ще ме глобят. – гъне се момичето - Моля ви.

- Мен кво ме е*е? – тихо прошепва идиотът и продължава - Виж какво, нема се шашкаш. Нали така? Носи и не се занимавай с нас. Ще има бакшиш. Аре, бегай. Ако дойде полиция, ми ги прати.

Момичето се прибра в кухнята. Идиотите вдигат наздравица за прокурора. От останалите маси хората забързано си тръгват. На всички ни е ясно, че ако идиотът наистина е прокурор ще си спи вкъщи, а свидетелите на случката в районното.

Дали този беше прокурор или най-обикновен идиот, нямаше как да разбера. Не съм му искал документите. И смея ли?
Почувствах се като през 95-та. Разликата е, че тогава ключовата дума беше борец. Днес е прокурор. Никаква разлика. Борец, прокурор - все тая. Той е над закона, над морала и над хората. Бие.