Една от дъвките на доста политици в България е, че държавната Българска банка за развитие (ББР) трябвало да бъде банка само за кредитиране на малкия и средния бизнес в България. Наскоро започна да се лансира дори тезата, че ББР трябвало да кредитира приоритетно и стартиращи фирми – т.нар. стартъпи. Аз пък ще ви кажа точно обратното - кредитирането единствено на малки фирми и стартъпи е най-бързата писта за фалиране на държавната банка.

Колкото и привлекателно да ни изглежда кредитирането и грижата за малките бизнеси тип дядова ръкавичка, те се разглеждат като най-рисковия от трите основни типа кредитополучатели – особено ако в тази категория включим и кредитирането на стартъпи. Малките и стартиращите бизнеси са като хайвера – рибата снася милиони малки яйца, за да може едва шепа от тях да оцелеят и да се превърнат в големи риби. Останалите просто умират. В САЩ и Европа например над 90% от стартиращите бизнеси фалират – това не е нищо лошо, просто е факт, с който трябва да се съобразяваме. И повечето предприемачи научават много полезни уроци, когато създадена от тях фирма фалира.

В САЩ - страната на неограничените възможности - са развили изключителна финансова система, която е със специфично адаптирани структури за развитието на стартъпи – каквито в Европа са дефицит, а в Източна Европа направо се броят на пръстите на ръцете.

Сега вие погледнете през очите на човека, поверил на банката своите спестявания – каква част от тези спестявания бихте вложили в такъв „хайвер“? Със сигурност, не особено голяма.

Това се вижда ясно и в статистиката на лошите кредити в Европа – към края на 2015-а средно за ЕС лошите кредити към малкия и средния бизнес са над два пъти повече отколкото към големия и над три пъти повече отколкото към домакинствата. В България ситуацията е леко различна – най-много лоши кредити отново са към малкия и среден бизнес, но последвани от домакинствата, а най-малко са корпоративните.

На фона на тези данни амбициите да обърнем Българската банка за развитие в банка, кредитираща единствено малък и среден бизнес, са повече от екстравагантни – може да се твърди, че са опасни за финансовата система на държавата. Първо, Българската банка за развитие няма клоновата структура, за да предлага кредити на малки и средни предприятия. При начална инвестиция за банков клон от порядъка на минимум 250 000 лева, то ББР ще трябва да вкара около 50 000 000 лв. инвестиция, за да получи национално клоново покритие. И то при вече пренаситена от играчи банкова система, в която конкуренцията за всеки клиент е зверска. При функциониращи 27 банки на пазара с развити клонови мрежи, наистина ли ще има някаква полза от това държавата да създава 28-ма?

Второ, опцията ББР да предоставя кредити за малкия и средния бизнес единствено индиректно – през търговските банки – е като цяло също безсмислена в изолиран план. Когато лихвите по кредитите бяха два и три пъти по-високи, възможността на ББР да предостави на останалите търговски банки евтин ресурс с имплицитна държавна гаранция не беше за подценяване. В момента обаче политиката на нулеви лихви от ЕЦБ създава парадокса почти всички банки в България да могат да намират ресурс за кредитиране от своите майки на по-ниски или същите нива като тези, на които ББР би могла да им предостави.

Трето, рискът за оцеляването на Българската банка за развитие при ексклузивен фокус върху малки и средни предприятия и особено стартъпи ще е гигантски. И при текущата си структура ББР не може да балансира риска чрез отпускане например на по-нискорискови жилищни кредити, камо ли да се концентрира целият кредитен риск към дребен и среден бизнес. Дори и ББР да успее да преценява клиентите си добре и да гравитира около средната успеваемост при кредитиране на такива клиенти в страната, ще се получи парадоксът, че кредитите на ББР за малък и среден бизнес ще са с най-високи лихви – останалите банки ще имат диверсифицирано портфолио и съответно инструмент да разпределят риска от малките и средни пресприятия към останали клиенти.

Четвърто, ББР е в процес на въвеждане на инструменти за поставяне на акцент върху малките и средни предприятия и стартъпи, без да променя своята структура и без да влиза в прекалено рискови авантюри. Едната структура е ДЖОБС – иновативна мрежа от представители на банката, които без физически клонове популяризират микрофинансирането на ББР. ДЖОБС вече работи и то с нелоши на пръв поглед резултати. Втората структура е започващ венчър фонд за стартъпи, който тепърва се формира и вероятно ще бъде от малкото възможности на започващи бизнеси в България да се финансират без банкови заеми.

Накратко казано, Българската банка за развитие може да бъде много неща, но със сигурност не може да бъде нормална търговска банка с фокус малки и стартиращи фирми. Тоест, може да бъде, но не за дълго – просто ще фалира. Това не означава, че ББР трябва да бъде банка единствено на едрите корпорации или пък че с кредитите към корпоративния бизнес всичко е ОК – напротив. Но това е тема за втората част на материала.

Още по темата

24/06/2016

Анализи

Каролев: След Брекзит Великобритания ще се разпадне