Защо не се живее без изкуството на логиката, поне според Аристотел? Аналитичната философия е хем наука, хем вид дар Божи, защото едновременно предлага и научен, и емоционален метод за изследване на философските аргументи, като ги „превежда“ на езика на логическите предположения. Разбира се, това може да бъде и проблематично – защото, преди валидността на тези аргументи да може да бъде проверена, сложният понякога философски език трябва да бъде сведен до разбираем, поне според публиката (която инстинктивно смята единствено бързо разбираемото за валидно). Философските концепции обаче, за беда, най-често не могат да бъдат разбираеми априори, т.е. без усилието на вторичното и дори третично осмисляне, и публиката пада „жертва“ на инстинктивното си влечение към модалната, а не аристотеловата логика. Това ми се вижда донякъде тревожно – защото, за разлика от числата и символите (както би се съгласил и Дерида, да би прочел настоящото), думите и фразите ни изправят пред проблема за значението, и оттам за невъзможността да установиш кое е истинно, освен чрез философския метод.

***

Логично (тук пъхвам смеещо се личице, сякаш извинително, както ни налага семиотиката на смеещите се личица по принцип), твърдения от сходен логически порядък могат – и често имат – различни логически импликации. Например, ако кажем „българският премиер е тъп“, значението е ясно и ние разполагаме с факти, чрез които да установим и проверим по емпиричен път верността на това твърдение. Но ако кажем „френският крал е тъп“ (твърдение, което почива на същата логическа форма), не можем нито да установим, нито да проверим дали е така. Френски крал не съществува, ерго, това твърдение вярно ли е или не? И още по-ерго, въпреки валидната му логическа форма, това твърдение има ли смисъл? И ерго на ерго-то, ако то няма смисъл, ни остава само mock-логическия позитивизъм на Уди Алън, а именно, че всичко дотук става ясно едва когато осъзнаем, че Джордж Елиът е жена.

***

Понеже споменахме логическия позитивизъм, някои бързи бележки: той някак тръгва от нашия стар брадат приятел Фреге, а през 20-те и от т. нар. „Виенски кръг“, който иска в тревожните следвоенни години (след „разгрома на всичко немско“, по Кестнер) да установи философска основа за науката. И по-точно, да постулира, че тъкмо науката, а не философията, трябва да ни снабди с основните истини за света, но пък задачата на философията е да осигури логическата „основа“, върху която науката да стъпи. Така „логически позитивизъм“ означава логическите техники да бъдат „омъжени“ за научните твърдения – по същия начин, по който аналитичната философия се отнася към философските съждения.

***

Ерго-мерго, за да говорим ясно и обективно за научни идеи и теории, ние трябва преди всичко да анализираме езика (така де, логоса, сещате се) на научните твърдения като логически предложения. Само така можем да установим със сигурност тяхната значимост, и да изключим онези, които са неистинни... пардоне моа, безсмислени.

***

Уди Алън ни завещава гениалния прякор на Алберт „Логическия позитивист“ Корело в своята пародия на италианската нюйоркска мафия, но ако познавахте истински логически позитивист, той би се заклел, че дадено твърдение може да бъде прието за вярно само ако покрива стриктни логически критерии и може да бъде верифицирано по емпиричен път; всичко друго не е в състояние да бъде доказано, следователно е meaningless.

***

Да преведем на пазарджишки: ако някой твърди, че сестра ти е курва, според логическия позитивизъм тежестта на доказване, че не е (включително и защото нямаш сестра), не пада върху теб, а върху него: той трябва не само да спи с нея, само чрез намигване, но и да представи доказателства, че с нея се спи лесно, а също и че тя – хм, обективно - не съществува. (Което ни връща към първия парменидов парадокс.)

***

Като казахме „българският премиер“: той видимо ще остане в историята като най-видния модератор на процеса „срастване на капитала с властта“. Нещо повече: той е в основата на „кръстоносния“ късен ченгеджийски поход към изсмукването на кинтите на серия измамници от мрачните дълбини на Прехода. Което е нещо като blessing in disguise.

***

Защото мутромилиционерската „ланголиерска“ власт, след като в голяма степен изяде и продължава да изяжда безмилостно сегашния капитал, съвсем гартантюански се насочва и към всички ветковци, миньовци и баневци. Ретроактивно. Но и без особено уважение към законността.

***

Така подземният свят, който роди ГЕРБ (и съглашението им с БСП и най-вече ДПС), вече става надземен и се официализира. (Братя Илиеви would have liked that.) Вече има само горна държавен бизнес-земя; по долната пъплят единствено „хлебарки“ като Иванчева, които се борят за своите няколко десетки хиляди евро подкуп, но и те – зрелищно и с хрущене – са смазани под мутренския ботуш, щот не са отчели своите жалки 70%.

***

Ah, tutti contenti saremo così.

***

Новият надземен свят, впрочем, държи и МВР. Какво „държи“, глупости – той го назначава. Пророчеството на Хазарта, че некои куки май са много лоши мутри, станА self-fulfilling.

***

Живите стари мутри на практика са шефове не само на МВР, но и на държавата. Участват във всички най-големи сделки, активи се преразпределят от тях, ЦСКА-Тирето иска да възобнови Белене с некви китайци etc.

***

В същото време говорим за най-изоставащата страна в ЕС, в която Най-дебелия е овладял всички служби (сега и СРС-тата), Корнелия имитира опозиция, обградена от слуги на Свинаря (който получи финансиране от ББР, банката на Най-дебелия), Среднодебелия работи да си затваря очите под очилцата и да изпълнява мутренски поръчки, влачейки определените за изсмукване по съдилищата, а Еднокнижния дебел току-що се почерпи за Коледа с милиард и половина от излишъка, за да прави най-скъпите километри в историята на пътното строителство от viae publicae в Римската република насам.

***

Прибавете тук Безформено дебелия, който ще снабдява армията без реални търгове (или по-скоро – с търгове на маса, тип „ти колко даваш, а наздраве“, като процентите на гепене вече повсеместно надвишават 70).

***

Прибавете и Владко, който си строи дворец над Ярема (щот, нали, сме тип 3 земетръсна зона), и когото можехме да наречем “Майер Лански” на престъпната групировка, ако не беше така ослепително тъп и слуга.

***

А отгоре, леко замаяно и в нега, като онзи бей в „Капитан Михалис“, гледа Агата, тих, невъзмутим. Чиито традиционни коледни наукообразни простотии са нещо като най-шарлатанското, дръндарско urbi et orbi в историята. Същият обаче, нашият „архитект на мирния преход“ и основен грабител на национален ресурс, сега иска „програмно правителство“ с премиер Владко, тази ръстова обединителна фигура между ДПС, Цацаров и ГЕРБ.

***

Поредният masterclass in incompetence.

***

Всичките ни съвременни политици са сякаш некви вещи без особено минало, нищо и половина, като че от някаква сергия на битака. Дори и не от Les Puces, като амиенския столичанин Макрон.

***

У нас law of marginal utility действа по-неумолимо и от онзи за гравитацията.

***

Но сметката идва. Нямаме все още gilets jaunes, но „тъпите и грозните“ също почват да се светват, че повече не може и не може така.

***

Съответно, трябва да се потърси антитетична основа, щот, както е казал колегата Хегел на Хьолдерлин, „без антитеза, копеле, нанайси синтеза“.

***

Накрая, съвсем логично: честита нова 2019-та, поредната година на Българския ступор.

Oще на facebook.com/ivailo.noisy.tsvetkov

NB! Адвокатът на OFFNews.bg напомня: препечатването на този текст (изцяло или отчасти) става само с изрично писмено разрешение от OFFNews.bg и автора.