Res LXVIII: Протагор, Борисов и софизмът

Ивайло Цветков
26 февруари 2020 в 08:00 | 13623 |0

Всичко днес изглежда толкова multi-faceted и объркано, че дори и Шлайермахер би се възмутил.

***

Същият Шлайермахер, който задава възможно най-протагоровите въпроси.

***

Да припомня: Протагор е нещо като Джеймс Кордън или Джон Оливър на античната философия – първият скептик, който се ебава с досократиците, и нещо като водещ софист.

***

„Софист“ днес означава нещо като човек, който може да се измъкне от всяка ситуация чрез „сложнофициране“ на темата, мачкайки по този начин аргументите срещу себе се, т.е. нещо като мен. Но класическата истина е малко по-друга: по начало „софист“ по протагорови времена е означавало нещо като учител, който предава чужда мъдрост, т.е. пак нещо като мен.

***

Софистът е бил тип човек, преживявал от обучението на младите – за неща, които – както се е смятало – са можели да бъдат полезни в практическия живот (пак говорим за класическия атински период, малко преди и в разцвета на перикловата демокрация). Голямата драма на протософистите като нашия човек е много проста – това не се заплащало с обществени средства от полиса, а всеки софист трябвало да се оправя, както може. Което, ако позволите тази културна шега, прави Протагор първия „десен“ философски предприемач. Т.е. софистите обучавали единствено онези младежи, чиито родители можели да си позволят обучението.

***

Малко контекст: в Атина, и не само, перикловата демокрация процъфтявала, но тя – сега ще ви натъжа в съвременен смисъл – толерирала онези граждани, които принадлежали към стари аристократични родове. Дет вика Ръсел, именно богатите най-общо въплъщават това, което познаваме като елинска култура: те били сравнително образовани и разполагали с най-големия възможен лукс тогава, свободното време.

***

Ерго, демокрацията и свободата е за богатите.

***

В това свободно време хора като Протагор са изкарвали своя труден обол (трудната обкомовска рубла, ако позволите забавна препратка), изостряйки ума на определени богати синчета. Защо? Защото това, което гърците наричали „демокрация“, де факто никога не е засегнало робовладелската институционност.

***

Да ви изненадам: в класическа Атина богатите били смятани – често справедливо – за порочни и неморални; те подривали „старите традиции“ (от архаичния период) и на тях се гледало от демоса като на хора, които искат да сринат демокрацията.

***

Така „класическата“ демокрация, от която и Протагор е бил част, се свързва в по-късни времена с консерватизма в културата, а онези, които са били културни иноватори, се оказват политически консерватори.

***

Между другото, атинската демокрация – въпреки тежките ограничения за робите и жените – в някои отношения е много по-„либерална“ от „нашта сегашна“, че и от която и да било съвременна система (особено при демократите в САЩ), да не говорим за онази на Фукуяма. Съдиите и голяма част от чиновниците били избирани с жребий и за кратък, „мандатен“ период. Нямало адвокати (виждам как се смеете) – тъжителят/ответникът или обвинителят/подсъдимият се защищавали лично, само чрез ораторско умение. Човек можел да си наеме някой, който да напише съответната апология (брилянтно иронизирано от Уди Алън за „процеса“ на Сократ в “My Apology”).

***

Тъкмо тук – да затворим кръга – се намесват и протософистите като Протагор, известни най-вече със задаването на първично „адвокатски“ въпроси на агората в полза на някой обвинен, който ги е наел. Защото те можели да оплетат всекиго в своята софистична, модална логика.

***

И оттук – прословутият начин на Протагор, първият сякаш адвокат, да задава своите “риторични“ въпроси, като вид философски защитник на хората, онеправдани от споменатата периклова демокрация.

***

Но, забележете как свършва всичко това: с някакъв коронавирус, няква протоепидемия някъде към 429-та година пр. Хр., която очиства към половин милион елини, включително целия периклов род, и оттам избухва Пелопонеската война. Изпълнява се философското пророчество на Тразимах – че няма друго правосъдие, освен интереса на по-силния. Помислете върху това.

***

Оттам нататък, ако позволите: само упадък в посока елинистическа епоха. Проблемът е, че не можем да направим дори шеговит паралел: никога не сме били културно градивна Атина, винаги сякаш фатмашката Спарта.

***

Хайде да опитаме няколко днешни „протагорови“ въпроса за битието. Възможно ли е някой много дебел да е казал на Божков, или купуваш Лафка (като вариант да ни връчиш 50-60% от печалбите на лотарията), или те приключваме? И нашият „almighty Пизистрат“ да е казал „не“? Възможно ли е вторият да разполага с най-различни любопитни документи, защото не е известен с това, че прощава? И че ще има и застреляни?

***

Въможно ли е Лафка по начало – като „бизнес-проект“ – да е замислена като нещо, което накрая ще фалира с 50-60 млн. дългове, включително към НАП? И да се окаже собственост на някакъв циганин?

***

Възможно ли е някой пак много дебел да иска да презвеме една от най-популярните банки (но не вече превзетата ББР) – за да не връща кредитите там?

***

Възможно ли е също въпросната банка да стане - принудително – новия „бащица“ на „Левски“?

***

Възможно ли е да живеем през цялото време в серия от мини-модели КТБ – развиваме определен бизнес, взимаме кредити, и после го фалираме, източвайки? Схема още от началото на миналия век в САЩ и къде ли не?

***

Възможно ли все още да живеем в 1997, когато Божков плаща по 50-60 млн. “чакалък“ на властта месечно, но изведнъж (почти в същия ден, когато се отложи чакалнята за еврото) властта и Пееф казват, ще купиш, той – не, и те, ами ще те приключим? Самият Божков го подметна.

***

Ако беше „купил“, и досега да си е у нас, без безсмислени ченгета на бул. „Левски“. И да си полира нечовешките тракийски артефакти в колекцията.

***

Възможно ли е също Цветанов да има некви документи, и да крои „възмездие“? Biding his time?

***

Всичко е възможно.

***

Проблемът с ГЕРБ: така и не наеха умни хора, с едно-две изключения. Но то мутренската парадигма не понася подобно нещо. Останаха си пирамидална структура от, с извинение, османски тип.

***

Но пък изнесеното се реинвестира. И, някак все едно по конфуциански, прокурорите у нас стават по-богати от адвокатите, а политиците – от бизнесмените.

***

Ако кирчовците превземат БСП, честито – ще имате “голяма“ коалиция. Не че сега нямате, но тогава може да стане явна. Докато Доган гледа от „свода“, тих, невъзмутим.

***

ПЕС и другите там леви педерасти начело със Станишев ще са абсолютно „за“. Единственото хубаво в този сценарий е, че ще го духат „патриотите“. Упс, и едни други също, самозаразени от „коронавируса“ на личната си невнятност и тъпотия.

***

Мислете. Искате ли Кирчо, калоянпарговците? Т.е. власт на некви, които позират като nouveaux pauvres, докато всъщност са наследници на най-лошото възможно от 20-ти век? И са volte-face за всичко в политиката?

***

Искате ли и руменрадевците? Да, Буци не е чел нищо, но имате ли чувството, че Радев е чел нещо освен некви устави?

***

Харесват ли ви Сименоновците? Пак прогаторов въпрос. Харесва ли ви как глорифайват некъв чалга-мангал в национален ефир, като част от масовата приматизация? Къде беше „горе“ и къде „долу“?

***

Посткомунизмът, който наричате „преход“, не беше милостив към българската съдба. Ние, умните, didn’t get the rub of the green.

***

Трябваше да се приключи с комунизма веднъж и завинаги, дет вика Александър Исаевич. На мен пък ми идва да викна в стил стария Катон Цензора – ceterum censeo бсп esse prohibendam.

***

Защото изпадаме в парадокса на Дедал – толкова добре построил лабиринта, че накрая едва се измъкнал от него.

***

И за финал: предполагаемите оптимати у нас винаги управляват като популари. И никога като братя Гракхи, първите „десни“ реформатори в историята.

Oще: на facebook.com/ivailo.noisy.tsvetkov 

NB! Адвокатът на OFFNews.bg напомня: препечатването на този текст (изцяло или отчасти) става само с изрично писмено разрешение от OFFNews.bg и автора.