Res XL: Българската журналистика и Перикъл

Ивайло Цветков | 10 октомври 2017 в 15:3586900

Miserable, monotonous, the novelty long since gone and, basically, downright bleak: това е, най-общо, т. нар. “българска журналистика” към момента. (Какъв късмет, че “тя” не владее наистина английски език!)

***

Слугинажът там, разбира се, е силно надценен, и близо 90% попадат в категорията “и ние искаме трохи от тортата, ма никой не ни ги сервира”. Отделно от това, сърцето ми кърви за неколцина нелоши български журналисти и умове, принудени от обстоятелствата да си затварят устата и да немеят пред своя олигарх. Или пък обратно: да проституират с таланта си в негова полза.

***

Кой днес е късният Захарий Стоянов? Или пък Йосиф Хербст?

***

Но да бъдем Спиноза, който – между всичко друго – ни учи, че възмущението и възхищението са еднакво unholy, нещо като интелектуален “харам”. И да бъдем снизходителни: все пак при БГ-журналистиката говорим за дребно, самоналожено предателство на нещо (иначе непонятно) кантианско, и дори не за онова “plata o plomo”, като в онзи сериал.

***

Накратко, “българските журналисти”, особено влиятелните по ТВ, спешно имат нужда от финландско “сису”. Лошата новина е, че това там се възпитава още в началното училище. А още по-лошата е, че дори във ФЖМК не знаят какво е “сису”.

***

Впрочем, ако прочетем “кафкиански” съвсем пресния нобелист Талър, не би трябвало да има обобщен термин тип “българска (политическа) журналистика”: част от българските журналисти са в състояние на икономическа заблуда, а други – не. Първите не вземат най-добрите решения за тях самите, и сравнително скоро го разбират, а вторите знаят, че няма добри решения, и предимно внимават да не се самоубият.

***

Алкивиад, първият “десен консерватор” в историята, ще се окаже прав за демокрацията. Нарича я “хомологумене анойа”, т.е. нещо като “безмозъчното всеобщо”.

***

Но хайде пак на училище заедно (без бинди на челото) – щот, нали, “извънпарламентарно” се борим за периклова демокрация. Учението за законодателната, изпълнителната и съдебната функция на управлението възниква в Англия като вид съпротива срещу Стюартите и е ясно формулирано от Джон Лок. Законодателната и изпълнителната функция, според него, трябва да бъдат отделени, за да се предотврати злоупотребата с власт (разбира се, Лок има предвид сблъсъка “парламентът срещу краля”, но принципът е горе-долу същият). И най-важното, силата на плебса, казва той; чрез нея се възцарява неговата представа за нов вид атинска демокрация.

***

И това преди голямата “звезда” на разделението на властите - Монтескьо, който в своя De L'Еsprit Des Lois чак през 1748 ще предложи на днешните наши журналисти, тези трагически жертви на Уикипедия, че става дума предимно за изпълнителна власт (кралят, в случая Луи XV). Монтескьо пришива легислатурата на парламента, но не ви обяснява за законодателна власт в днешния смисъл, и през цялото време дудне за “взаимен контрол между властите”. Но както Вазов е завещал на всички бъдещи наши журналистически говедарчета, четете – то прави сляпото окато etc.

***

Като казах “периклова”: хайде и малко за класическата атинска демокрация при Олимпиеца, дет му вика Плутарх. Перикъл не само събира около себе си големите мислители на своето време (като Протагор и Анаксагор, плюс разни като скулптора Фидий и т.н.), но май и действително се вслушва в тях. Ерго, той не хвърля вината върху “предишните” (неговият “Станишев” би бил Ефиалт, ххах), а действа – и, поне според “Атинската полития” на Аристотел, не краде от общото. Пръв в историята въвежда системата за заплащане на граждани за изпълняване на техни обществени задължения (т.е. първите чиновници); тва включва и първите заплати на съдии от атинския върховен съд – плюс “хелиейа”-та, първата система с платени съдебни заседатели (макар и де факто инсталирани в съдебния процес още от Солонови времена). Плюс: въвежда заплащане на съвета на 500-те, на архонтите и на онези, изпращани да управляват владенията на Атина извън Атика. И още: “теорикА”, което е нещо като държавно субсидирани културни събори на гражданите (от които дори Божидар Димитров би се възбудил), участието в които се разглеждало като вид граждански дълг. Перикъл създава и стройна система на държавно заплащане на военните, които дотогава се бият за Атина “по право” и само единици от тях са оземлени.

***

Уви, необразованите във ФБ или форумите (т.е. повечето българи) няма как да разберат – те все още негодуват, че питейната вода съдържа твърде много дихидрогенeн моноксид. Да не говорим да развият критично мислене – например, че “цацаратурата” е обикновена спацатура. Така те страшно заприличват на действителната гилдия на клоуните в САЩ, които, вместо да си гледат проскубаните помпони, се нервират от Стивън Кинг.

***

Нужна е промяна в самата парадигма на това как се упражнява властта у нас. Имаме смазващо некомпетентен премиер, който не само не знае за некви там демократични устои (в развитието им и за квото и да е), а и ходи в чужбина и дрънка нечовешки тъпотии за “Западни Балкани”, без чужди езици и без да чел нищо за нищо; накратко, той си остава опасно назначение на българския “милиционериат”. Тези ченгенца дори не подозират за елементарни неща като уравнението на Авагян, но решават съдбата ви. Вече трето десетилетие.

***

Тяхното ДС-“cogito ergo sum” e “cogito ergo whopping great sums”.

***

Но да – това вече е non sequitur. Те отдавна извършиха своето lèse-majesté и всичко изглежда необратимо. Единствената ни мъждукаща надежда? Ремарк, който казва, че всичко, което може да се купи с пари, е евтино.

***

Дълбочинният проблем не е общата байганьовщина, леко недодяланата фърст лейди и нейния още по-недодялан съпруг, а безсловесността на т.нар. “премиер” и опасната му некомпетентност; заради нея той изяде големия oui в Евксиноград, и - ще прощавате за поредната парентеза – движението опипом. Сякаш никой не разбра защо е дошъл Макрон – а именно, по една “оръжейна работа”. Ако изобщо си спомняте за това лятно фиаско.

***

Тупанбаши е като всички останали парлевуфрансета у нас – епитом на “това племе закъсняло”. Стига да го оставят да си гепи в собствения хабитат, все му е тая за външната политика. Защото неговият проблем е изцяло вътрешнополитически – Дебелия Пеевски е чист ланголиер и почва да иска да погълне и него.

***

“Не намь” на Руския паметник несправедливо е влязло в столичния фолклор като “ма тия не на нас, щот ние знаеме за кво става дума” – докато то си е все така псалом 113, който гласи “Не нам, Господи, не нам, а на Твоето име дай слава, заради Твоята милост, заради Твоята истина.”

***

Но аз казвам друго – първата стъпка към отвоюване на демократична реалност (а и на работеща държава) е стратегическа реформа на съдебната система. Защото, както се казва в онзи велик клип на “Ван Хейлън”, “right now, justice is being perverted in a court of law”.

***

Реформите на Перикъл, най-общо, правят така, че обикновените граждани да вземат участие в обществените дела – и действително да се възползват от правата, които давало атинското гражданство. В резултат се създава онова протодемократично устройство, което ЕС в съвремието се опитва да имитира; това хем е старата клистенова организация на града-държава, хем е вид управленска революция. (Уви, според Аристотел, пък и според мен, IV-и век след това по-скоро разрушава постигнатото през V-и век.)

***

Предлагам най-нов нов антикорупционен орган, който да следи и да се бори със сегашните антикорупционни органи.

***

А БСП, Майката на Сатаната, in their infinite impudeness, т.е. в безкрайната наглост на самото си основание за съществуване, говорят за “възмездие”. Мръсни новозабогатели копеленца: така и не се извиниха за чудовищните престъпления на БКП, затова да цитираме Хайнрих Бьол: fuck off and die. И това е всичко по темата: БСП, не сте леви, не сте нищо, няма никакъв смисъл от вас, извинете се или вървете в ада и се удавете в Лета; Харон дори няма да ви превози със своята лодка.

***

Но да довърша за Перикъл, от когото много можем да се поучим: за върховен орган в държавата се смятала “еклесия”-та, т.е. протовариант на народно събрание. В него участвали не избрани, а всички атински граждани, навършили 20. Всеки гражданин можел да внесе каквото и да било предложение и да повдигне всякакъв въпрос. Това огромно събрание се събирало под Акропола на по-ниския хълм Пникс; едва по-късно, когато Перикъл се светнал, че така не става, се пренесло чрез представители в Дионисовия театър. Тази формална масова демокрация решавала най-важните държавни работи – въпросите за войната и мира, избирала висшите длъжностни лица и настоявала да се отчитат пред нея, разглеждала по-важните съдебни дела; всички тези въпроси идвали от Съвета на 500-те, нещо като “по-умните” в Атина, по моему най-добрият съвещателен орган в историята. По-късно му възложили административни функции, т.е. перикловата демокрация се светнала, че трябват експерти; натресли му финансите, сеченето на монетите, флота, арсенала, благоустройството на Атина, пристанището и дори търговията. Но отново на демократичен принцип – този орган на 500-те се разделял на 10 части според “филите” (нещо като общините, които съставлявали града-държава). Всяка такава част – пританИя, “рулирала” само в една десета от годината, а нейният председател пазел ключовете от хазната и държавния печат на Атина.


***

И като че най-важното: в периклова Атина на практика няма бюрократичен апарат. Всичко e на принципа на изборни длъжности и колегии. Черната работа, разбира се, била извършвана от безправните роби, които се боричкали за хасковското благоволение на властта, т.е. паралелът крещи от само себе си.

***

ГЕРБ: единствената “дясна” партия на света, която не на шега мрази частника и само гледа как да му нахлузи държавата на шията. Тва отделно от мащабната “котарашка” кампания да се краде цял бизнес от всички с едър оборот – в рекетьорска сглобка с Пеевски. А третият дебелак, чайката на нашия политически плаж, Brighton Rock-ът на съдебната ни система, гледа отгоре тих, невъзмутим. И прибира ли, прибира.

***

И няма и капчица интелигентна ирония в тази наша реалност, тип като онзи момент в “Долче Вита”, когато един репортер (от името на Фелини) пита Анита Екберг “според вас мъртъв ли е италианският неореализъм”?

***

Чудесна държава. В която знаменитият nihil Румен Гечев, вместо отдавна да са го “уважили” многократно в затвора (заради Виденовия фалит), все така е депутат от БСП и лае ли, лае по телевизията.

***

Провалите на ГЕРБ по места тепърва предстоят – далеч не говорим само за Делян, онзи със суджуците и другия, дет не бил стрелял. Това прилича на класическия “проблем на Медон”. Когато кандидат-женихите решили да поставят клопка на Телемах при неговото завръщане (след като напразно търсил Одисей), Медон разкрил заговора пред Пенелопа (поне според Аполодор). Да не го сбъркате с другия Медон, сина на Оилей и Рена, дет Еней го убива пред Троя, нали, внимавайте.

***

ГЕРБ в съзвучие с БСП (винаги с подкрепата на ДПС) са на власт, защото българите винаги търсят лесни решения на сложни проблеми. И всъщност не искат никой да им разваля онзи “каравелов” рахат.

***

Но да си оправим за миг вкуса в устата: преди точно 50 години излиза дебютният албум на Пинк Флойд The Piper At The Gates Of Dawn, записан в Аби Роуд Стюдиос на И Ем Ай, докато в основната зала Бийтълс творят Sgt. Pepper’s (втори по гениалност след Revolver, ако питате мен). Но и Piper има с кво да се похвали, продуциран от Нормън Смит; създаден почти изцяло от магнетичния певец-китарист Сид Барет, Piper е най-важното в алтернативния психеделичен звук в това време на “Суингинг Лондон”; родее се с post-mod културата, континенталния авангард като прекрасната Нико (която по-късно ще свързваме с “Дъ Велвет Ъндърграунд”), както и с влияния от Дилън. (Особено във “Flaming”и “Bike”).

***

Този албум всъщност е по-известен с влиянието си по-късно, след като Сид съвсем не на шега полудява (заради прекомерната употреба на acid), и заради което Флойд го уволняват още през януари 1968, макар че на практика той ги е събрал. Все пак, Piper си остава невероятен – въпреки че Сид “краде” “Interstellar Overdrive” и тва-онова от други групи, например Лов и тяхното “My Little Red Book”. Но въпреки това оставя чудесни примери като “Lucifer Sam”.

***

България на Тупанбаши и най-новия малоумен, Валери: rabbit-punch solutions all the while, вместо стратегическо държавническо мислене.

***

Като че най-важната колегия при Перикъл е онази на десетте стратези, защото в V-и в. пр. Хр. основният проблем не е културата или вътрешната политика, а войната. Съвсем очаквано, ролята на стратезите (което на български значи “военачалници”) нараства – към тях преминава ръководството на външната политика и финансовите въпроси, до степен, в която постепенно те изземват функциите на еклесията. Самият Перикъл оглавява този властови орган цели 15 години – иначе не би бил пръв в града.

***

И още, покрай нашия въпрос за правосъдната реформа, понеже вече стана дума: за да се избегне подкупването на съдиите, при Перикъл делата се разпределяли в отделни комисии по жребий. Но атинският съд не познава нито прокуратурата, нито адвокатурата – ищецът и ответникът трябвало сами да защищават своите интереси. Отделно имало ретори, които продавали своя речеви талант. Що се отнася до законодателството, за да имаме “номос”, т.е. писан закон, той се записвал на дъска, излагана някъде на публично място – но не и преди да е “утвърден” от хелиейата и редактиран от съвета на 500-те.

***

Защо всъщност ви разказвам за Перикъл? Защото дори неговият тип демокрация е по-демократичен от това, в което живеете в момента, близо 2500 години по-късно. Някои лоши практики си приличат, да цитирам ироничния Тукидид, Мелезиевия син, остракиран от Перикъл през 443 пр. Хр.: “У нас в държавния живот всеки може да се ползва с предпочитание – но само ако може да окаже услуга на държавата”.

***

Сид Барет кръщава Piper на седма глава от The Wind In The Willows на Кенет Греъм, написана още през 1908 (“Шумът на върбите”, знаете я, онази, където The Willow-Wren was twittering his little song; у нас минаваше за строго детска книга, но в Англия и до днес с право я смятат за висока литература). Разбира се, има още една сериозна референция – бог Пан, но то целият албум е обрасъл в подобни препратки: луните на Сатурн и Уран в “Astronomy Domine”, нулевата гравитация в “Interstellar” (заглавие, заимствано от едноименния филм).

***

Представете си Сид: разтерзана душа на ръба на Swingin’ London on its way to Summer of Love. Сега вече не се разбира, но Сид (преди текстовете на Пинк Флойд да бъдат поети от бъдещия кисел гений Роджър), пише с witty alliteration. Тъкмо затова Piper ще остане като най-добрия “неразбираем” албум на Флойд – когато Флойд бяха просто “алтернативни”, преди да станат велики.

***

Напомням: винаги подхождайте с въпроса cui prodest, cui bono. (“Кому выгодно”, за по-възрастните.) Извън проликситетния наратив на властта (и извън неграмотното “qui bono”). Тупанът бръжди за некви “успехи” – но тук сякаш трябва да напомним онзи идиотски “трактат” на Сталин, “Головокружение от успехов”, която си е гол дихидромоноксид.

***

Колективният умствен разпад у нас е факт – и имаме системен проблем. Инстинктивният човек, примитивът – далеч не само Борисов – е превзел властта, особено по места. Той се самоосъществява чрез насилие – т.е. не чрез култура на конкуренцията, а чрез нагон. В консуматорска среда, която неусетно го разплодява.

***

Битката за лесно удоволствие, стремежът към неизстрадано наслаждение – там е гнилият наш ключ.

***

Собачий бред. Станахме принудително сицилианци - Cu è surdu, orbu e taci, campa cent'anni 'mpaci.

***

Как да си отиде тва правителство и изобщо този модел? Аз лично бих предпочел чрез дефенестрация, но не е реалистично. Следователно, протести, протести и пак протести. В противен случай животът ви си изтича, докато се отчайвате и, по-лошо, се опитвате да се нагласите към статуквото.

***

Борисов 3: върховенство на гербаджийската власт НАД закона. Синекдохе на Нищото, omnishambles.

***

Но да бъдем мъже и реалисти. Както викаше Волфганг фон Унгерн-Щернберг в “Lebenszeichen” на Вернер Херцог, „Jetzt bleibe ich nur noch gegen mich selber.“

Още на facebook.com/ivailo.noisy.tsvetkov
NB! Адвокатът на OFFNews.bg напомня: препечатването на този текст (изцяло или отчасти) става само с изрично писмено разрешение от OFFNews.bg и автора.

Препоръчани материали
2490