Res XXIII: Uniliber Maximus

Ивайло Цветков
21 юни 2016 в 08:11 | 14732 |0

Балът на КРИБ наскоро сякаш беше предизвикателство за вашата ако не душевна, то поне мнестична integrity: това е най-новият ви “елит”, начело с васалните на Борисов строителни и всякакви босчета. Всички те, вкупом непотребни (в скъпи, но, забележете, никога bespoke suits), послушаха чалга начело с премиера. Чалгата, разбира се, би трябвало да е само щрих, но да напомня, че това се води форум на “националноотговорния” капитал.

***

Разбира се, “националноотговорният” капитал пропусна да спомене на форума, че е картелизирал всичко, по региони и всякак, и че при раздаването на картите чуждият инвеститор по правило се оказва без козове. Т.е., в един извратен смисъл, нашият капитал наистина е “националноотговорен”, дори - бих казал - крайно патриотичен: не допуска чужди тела, всичко трябва да си остане при “ai capifamiglia”, т.е. онези “galantuomini”, които спазват “закона” на вътрешната група. Вижте например чисто новата поръчка за тол-таксите (200 млн.) – там Чичото формално ще привлече миноритарни външни инвеститори, но принципът си остава. Проблемът с чичовците обаче е, че не се учат от питона – колкото и да разкача челюсти, мъничката му глава, в която има място само за древен инстинкт, някак схваща, че все пак не може да погълне малко слонче.

***

Eдна дребна разлика - между истинското и “телевизионното” познание: Слави Трифонов падна свидна жертва на второто, цитирайки “Волтер” по bTV с онова “може да не споделям мнението ти, но ще умра, за да имаш възможност да го изкажеш” (или нещо подобно, а отсреща му се пулеше напълно безпомощният водещ). Само че никъде у Волтер не може да се намери подобно нещо – това беше просто неприятна gêne, досущ като самото съжителство на Слави и Волтер в едно и също изречение. В своята “Приятелите на Волтер” английската му биографка и критичка Ийвлин Биатрис Хол (под името S.G. Tallentyre) в началото на миналия век подмята фразата "I disapprove of what you say, but I will defend to death your right to say it" – с цел донякъде да обобщи как по нейному е мислил старият Аруе, както и да се впише в модерните по онова време първи пориви за истинска свобода на словото. Т.е. отвъд нивото на българската телевизия (и публично говорене) има цели вселени на познание, които никой – хеле пък Слави - не понечва да изследва.

***

Стабилността на Борисов много прилича на онзи въглекопач на Смирненски – надоле, надоле, надоле.

***

Цитатът от г-жа Талънтайър си е красив и без Волтер: “Je ne suis pas d’accord avec ce que vous dites, mais je me battrai jusqu’à la mort pour que vous ayez le droit de le dire”. Ето и друг подобен, също нелош, който също така се приписва грешно на Аруе: “Monsieur l'abbé, je déteste ce que vous écrivez, mais je donnerai ma vie pour que vous puissiez continuer à écrire”

***

За необразованото българско ухо “Волтер” звучи като някакъв страшен ум, но това – в най-добрия случай – е преувеличение. Да, това е голямата “звезда” на Просвещението, но по-скоро в смисъл на “Джъстин Бийбър” – особено на фона на Хюм и Кант. Той нито е най-добрият, нито най-радикалният, нито дори най-четеният тогава – просто има хубав alias. Но, все пак, да не бъдем груби – Волтер е един от най-гонените от късната френска монархия; обаче, забележете, не толкова заради възгледите си, а по-скоро заради дълговете и лекия живот.

***

Въпрос за по-дълбок размисъл: възможно ли е ГЕРБ да връщат sub rosa (съвсем, съвсем елегантно казано) част от целеви еврофондове към европейската си “централа” в ЕНП? И срещу това – но и не само - ЕНП да продължава да ги “разпознава” като “десни”, въпреки очевидните им лефтистко-популистки действия и откровени тъпотии?

***

Според Волтер католицизмът е тъп – но той дори не е истински атеист, като например запенения негов съвременник барон Д’Олбаш. Масово се смята, че бил “поборник” срещу църквата, но това са глупости – религиозните му възгледи са някакъв непроходим мишмаш, който аз за удобство наричам “деизъм” – т.е. той вярва, че хем Бог е във всичко реално, хем не бива да се опитваме да стигнем до Него. Накратко, хем има Бог (wink-wink), хем не е сигурно; и ако това леко ви прилича на агностицизъм, грешите, това са просто ramblings на един дълбоко объркан ум.

***

Борисов употреби термина “главанаци”. Крайно неколегиално.

***

Хайде и малко въображаем пънк-хорър, нещо като ретроактивна дистопия, пък и да се позабавляваме: представете си, че Борисов и присъдружните му строителни олигархчета от чалга-бала на КРИБ бяха получили еврофондова поръчка за египетските пирамиди, или пък за моста над протока Йоресунд. В първия случай (след грандиозно откриване с опулената рубенсова Лили и дебелашки реплики за старото приятелство с Египет), каменните блокове щяха да са по-малки с бая сантиметри отвред, т.е. най-вероятно щяха да приличат на тухли-четворки; суровинната разлика щеше да се подели между следващия фараон и самия Борисов (като тук не смятаме изначалните 50% за касиера Цветанов от поръчката). Т.е. съответният умрял фараон, примерно Хеопс/Хуфу, щеше да легне в нещо като недовършен трапецоид, и когато трапецоидът се срине върху себе си и затрупа основната камера с мощите на фараона, веднага щеше да има нова поръчка, този път за изравяне на саркофага с балсамираното тяло (и “поправки”, включително с пространни “мнения” от Божидар Димитров). Във втория случай, мостът щеше да стигне до средата на протока Йоресунд, поръчката да се спре “за проверка”, а на датчаните да се обясни, че свързването им с Малмьо ще трябва да почака до примерно 2019, когато се очаква нов залп целеви евросредства. Всичко това – съпътствано с “интервю” на Борисов минимум при Хекимян, в което той brazenly flaunt-ва своите “невероятни успехи и стабилност”, плюс горилско тупане в гърдите тип “аз направих не само Южната дъга и метрото, а и пирамида и, там, се работи по оня мост”. И т.н.

***

Парите, парите, този “неуморим Протей”.

***

Водните цикли са забележителен случай в момента – там ГЕРБ и Пеевски за кой ли път преплитат еротично plus-size тела (някой по-лабилен би възкликнал, ето защо бяха спрени поръчките!) А работата е проста, досущ като премиера и неговия среден избирател – ГЕРБ се нуждаят от по-висок процент (и нямам предвид на избори). Малко като в The Sopranos – ти, да бе, ти, дебелият, имаш печеливш бизнес, обаче ние имаме великолепната идея да ти станем съдружници. Как така без нас, които от обикновени лапундери за броени години пораснахме до горили?

***

Борисов е прав – при него всичко расте. Най-вече носът му.

***

Ето и нещо, от което ироничната усмивка се превръща в гримаса: от подземната инфраструктура се краде най-сладко - няма как положеното да бъде ексхумирано за проверка. Защото това не е земеделието, където всичко е palpable, т.е. остават видими надгробни паметници на голямото гепене – чисто нови стадиони по селата, фалшиви лозови масиви, къщи за гости и т.н. И където всичко е ясно сбъркано, като “f”-то в “Lafka”.

***

Министър Танева е права – милиардът от ЕС е платен, всичко привидно е шест и пр. Но как никой – дори Нинова - не се светна, че ще бъдат наложени еврокорекции? Т.е. тепърва ще има “прихващане” от ЕС - нарушенията при този програмен период ще се отразят на следващия, и това ще доведе до още повече общински фалити. Простичко обяснено, като за фенове на Борисов: аз съм ти дал 1000 лв. да направиш покрива, но той тече – и когато почнеш да правиш и банята по общия ремонтен договор, вместо обещаните нови 1000 ще ти дам 600, заради теча горе.

***

Поради сбърканата и корупционна политика със субсидиите в земеделието, у нас има окрупняване единствено при зърнените босове – които държавата превърна във вид едри латифундисти. За сметка на зеленчукопроизводството и овощарството; оттам – пластмасовите вносни домати, плодове и т.н., които единствено са на поносими цени. Sad but true.

***

Да, има и хора, които се самоорганизират, развиват бизнес с биопродукти: но поради споменатото няма как да се “индустриализират”, т.е. да свалят цената (а са достатъчно интелигентни да схванат, че по принцип не се печели от висок марж, а от оборот).

***

Белене също е забележителен случай – ще се окаже, че там са потопени общо над 2 млрд. Но с дребна забележка – при първия милиард нещата много приличат на “Южен поток”; не успяха да се разберат как да го откраднат, как да си поделят комисионните и се блокираха взаимно. Вторият милиард (и двеста) обаче си е чисто наказание заради първия. Пак с мъничък детайл – вторият няма да го плащат те, а вие.

***

Уви, единственият политик днес, който се опитва да предупреждава за нашия общ икономически runaway train (който ще се засили необратимо след 2020), е Радан Кънев. Добър или лош, той изпада в ролята на Касандра – а “коалицията”, сякаш Аполон, но с някак променено лице (нали помните “Графиня изменившимся лицом бежит пруду”?), съжалява за “квази-силата”, която му връчи – и, съответно, до днес го кълне да се провали при хекатонхейрите в Тартара дано. Но пък кой знае - може да се окаже, че Есхил в “Агамемнон” е бил прав.

***

Какво имаме насреща? Борисов в залез. Все повече нещо се оплитат лошите му “тетани” и говори глупости – и това вече е единствената константа там. Останалото е просто mood swings, досущ като в онзи валс от “Веселата вдовица” на Лехар.

***

Уплашени донякъде от Местан, който вероятно ще бъде въоръжен с купища чуждестранен кеш, “наште” – включително прословутата цветанова “изборна машина” – вече вдигат четворно цената за купен глас на бъдещите парламентарни. Грубо казано, от 50 на 200.

***

Q: Защо у нас няма сериозни китайски (или пък арабски от Залива) инвестиции, а сме единствената “заобиколена” държава на Балканите? А: Защото онези от чалга-бала, дирижирани от Борисов и Пеевски, не могат да погледнат по-надалеч от удължения си нос и искат поне 50% от всеки чужд инвеститор, сега и веднага. В други страни това се нарича “национално предателство”, но в други страни имат истински прокурори и т.н.

***

Не ми се почва за медиите, но да бъдем честни – по идея и давление на мегаума Цветанов европарите за медии бяха спрени рязко някъде преди година. Поради обикновен страх, че – особено по места – парите може да попаднат в хора, които не боготворят ГЕРБ. В същото време, ГЕРБ е най-големият и почти единствен спонсор на определени жълти сайтове. И координацията е добра – вече дори “официози” не получават пари, а са сведени до обикновена просия.

***

Това прилича малко на ситуацията в “Левски” – там Пеевски разбра, че “бойковците” не възнамеряват да дават пари и ги разрита, оставайки сам. Не че той специално възнамерява да дава - освен целево за определени групировки от ултраси на “хонорар”, много евентуално. Които почват бавно да се светват (стотинката, дет викат американците, най-сетне пропадна в автомата), че при Тодор Батков май не беше чак толкова лошо.

***

Което пък на свой ред прилича малко на историйката с Пик ТВ, с извинение – въртиш и въртиш с проточена слюнка и сърцат slurp на Дебелия, а накрая нищо. Поуката за родните медии, от националните телевизии до последното ямболско вестниче: не фелатирайте на консигнация. Първо парите на нощното шкафче - и така.

***

Волтер ли?! Вижте Хюм. Той говори за няколко вида философски отношения, които ни касаят и днес, и които условно може да бъдат разделени на две – онези, които зависят от идеите, и другите, които могат да бъдат променяни, без да се променят идеите. Единствено първите ни осигуряват “сигурното” знание – те са това, което вие бихте нарекли реалност, нещо, което може да се пипне. Знанието ни, свързано с втория вид, е просто “вероятно” – геният ни е в способността да мислим и надграждаме, стъпили върху основните идеи, т.е. реалността. Другояче казано, Хюм залага постамента на западния успех; нещо, което просто не се среща в нашата източна мисловна тъкан. Ние, наследниците на източното християнство, сме подозрителни към всеки идеен фундамент; следователно, през цялото време се държим като 15-годишни деца, които – образно казано – всеки месец имат нов фундамент, който зависи от прекия опит, а не от бавно трупаното познание. Оттам и нашата (балканска?) “пънк-просвещенска” тийн-нагласа към света и сериен неуспех – “те ще ми кажат на мене, аз сам знам по-добре”. Ето, не е толкова сложно.

***

Борисов, пашата (а и “Пашата”), не заслужава никакви евлогии – напротив, заслужава безмилостна насрещна мръсотия на душата, омерзение, squalor, както се казва в онзи разказ на Селинджър. И би било достойно и дори някак логично, ако постъпи като главния герой там. Някой ден Есме – в случая като символ на гражданствеността - ще преодолее както потиснатата си жизненост, така и своята goth нагласа към света. И това ще е единственият ни шанс.

***

Съществува следната чудесна американска фраза – good is not enough. Мисля си, че при нас вариантът е worst is not enough.

***

Волтер никога не е бил демократ, а нещо като адепт на вид по-либерална монархия, в противовес на абсолютизма (не си е представял, разбира се, френска република). Приносът му – колкото и да го подигравам - не е малък: разумът трябва да замени вярата, и трябва да гледаме на света саркастично. Но трябва да му признаем и “оправността” – отива да живее в двора на Фридрих II. (Големият му проблем идва от изгубен дуел още през 1726, когато вече е стар за тогавашните разбирания, на 32 – тогава получава и своето lettre de cachet, но успява да го превърне в изгнание.) И това за всички нас е чудесно – без този епизод той нямаше да бъде изгнаник в Англия и да напише там своите “Философски новели”. Да не говорим, че успява да разпространи пръв на Острова идеите на френското Просвещение.

***

Време е за Борисовско “политическо успение”. И за логичен край на цялата диктатура на простаците, включително божидардимитровците, според които Bvlgari, част от концерна LVMH, било “българско”.

***

Разбирам концепцията “prêt à tourner”, но не бива с бухалката – винаги съм бил привърженик на китайската четчица.

***

Като споменахме медиите по-горе: плебсът вкупом ги “храни”, че били платени (макар да ги потребява сърцато и да излага фройдистко-юнгианските си проблеми като на длан в коментарите). Но истината е, че голям процент от медиите не са “платени”, а просто ИСКАТ да бъдат, т.е. през повечето време “вдигат ръка” с надежда, като крайпътна проститутка. Начервяват се, рисуват си нови вежди и пъхат подплънки в сутиените, за да закусват – уви, предимно без успех. Не, няма руско-американски “центрове” или “гишета”, които раздават рубли или долари (а това за “платените тролове” сериозно ме разсмива): има само “горен слой”, през който преминават определени парични потоци, но никой в самите медии не забогатява – освен хора, които могат да се преброят на пръстите на едната ръка. Накратко, не си губете времето с конспиративни теории – хората с парите винаги развиват вид висш интелект и досега не съм виждал да ги дават за глупости.

***

Проблемът на средния българин (доколкото има среден българин): той не познава света, информира се от телевизията и плебейските сайтове и, логично, не знае нищо за нищо. И след като не подозира за друг свят, за него той просто не съществува. Нещо като монадите на Лайбниц, но с обратен знак.

***

Като казах Лайбниц: най-великата творба на Волтер, “Кандид”, е роман, който се подиграва на оптимизма на Лайбниц и неговата теория за света с “монадите” – т.е., по-точно с идеята, че Господ “винаги е прав” и е създал най-добрия от всички възможни светове. Разбира се, Волтер атакува всичко това по своя overkill начин – подлагайки героите си на всякакви жестокости и свинщини, включително бавна и мъчителна смърт от сифилис. Но всичко това е поднесено с великолепно безразличие, сякаш off-handedly – и тъкмо затова “Кандид” е забележително иронично-цинично нищо, написано със самата идея да бъде “нищо”. И сякаш тъкмо заради вас, които класифицирате всичко умно като “снобско”, Панглос казва: “Dans ce meilleur des mondes possibles, tout est au mieux.”

***

Нашият Uniliber Maximus: французите имат още по-хубав израз за такъв – ce n’est pas une lumière.

***

Uniliber ли? Говорим за “бореца с контрабандата”, от която влизало не знам си кво – според него контрабандата явно е нещо като природно бедствие, force majeure, щот досега не е хванал и един контрабандист. Някой по-заядлив от мен би казал, че тва е щото и той е в “играта”.

***

Но Борисов, uniliber-ът, Еднокнижния, е просто субстрат на вечно лошия ни избор. А ние сме в “божествено затруднение” (по Хайдегер): допуснали сме квинтесенциалният плебей да си играе на бог. И най-вероятно ще умрем, преди да сме отгърнали следващата българска страница. Харесва ли ви българското битие, българската мисловност, българския поглед в бъдещето?

***

Борисов: there’s no philosophy there, just an attitude. И сами не разбирате колко “небъдно” е това. Вземете дори скорошното PR-фиаско с “флотилията” в Черно море – там Русия изпържи нашия премиер (пардон, имитиращ продукт) като сырник. Докато цялата “му” държава е в състояние на опасна дистимия.

***

А има алтернатива – гражданствеността (т.е. моят опит да припомня третото значение на “civitas”). Само чрез нея можем да понечим да решим вечната роджъруотърсова дихотомия “us and them”.

***

Страданието в свободата е нашата освободена от страдание несвобода.

***

Вие ще останете като “строителите” на една отминала България, а не на бъдеща; една България, заложник на милиционерите от модела ГЕРБ-БСП-ДПС, наследници и апроприатори на горе-долу същата комунистическа свинщина, същия олигархичен модел. Времето тече неумолимо: какво ще кажете на децата си? Пак ли “ама ние не знаехме”, 30 години по-късно?

***

Мечтая за България, в която пожарникарите са просто пожарникари.

Още на facebook.com/ivailo.noisy.tsvetkov

NB! Адвокатът на OFFNews.bg напомня: препечатването на този текст (изцяло или отчасти) става само с изрично писмено разрешение от OFFNews.bg и автора.