Res XXIX: “Свинските крачета”

Ивайло Цветков | 22 ноември 2016 в 08:18243770
Res XXIX: “Свинските крачета”
Res XXIX: “Свинските крачета”

OПГ-то (или OMG-ът) на Пеевски и Цацаров явно е решила да “изгори” (по израза на Захарий) двама-трима министри от сегашния кабинет в оставка. Говорим за “хранилките” – ако бях на мястото на Москов (вече потвърден), Ненчев и Лукарски, нямаше да предплащам ски-почивка тази зима.

***

На езика на шахмата, от своите фигури Дебелия е възможно да жертва “офицера” Лукарски, за да запази “топа” Московски. Лили и Деси пък ги “пазят” ДПС – щот поръчките си текат.

***

Така Дебелия и Цацаров продължават агонията на Борисов (“ето, той не е виновен, а министрите му”), защото искат пак да го инсталират като премиер на предсрочните избори, за да може Схемата да продължи да работи. Но най-забавното е, че ако Еднокнижния загуби и предсрочните, ще има шат на патката главата и Борисов, в известен смисъл, ще “последва” съдбата на Цветан Василев. Групировката го използваше чудесно, но да не забравяме, че по същината си е безмилостна.

***

Междинна хипотеза: съспенсът сега е дали Плевнелиев нарочно ще остави БХ да се гърчи в оставка до 22 януари, защото а) БХ се “отвърна” от него като цяло, и б) може да е искал втори мандат, но БХ каза твърдо “не” на радановото предложение за Плевнелиев като общ десен кандидат.

***

Още една хипотеза и преставам: дали Плевнелиев не изнудва БХ да го предложи за еврокомисар, след цялостното фиаско и на двамата?

***

Ето и нещо, което ме разсмива: клиентелистката маса на ГЕРБ по места е в състояние на вид паник-атака, и ще си търси нови бойковци-местни бизнесмени – защото усещат, че ГЕРБ няма да са първа сила на предсрочните избори.
Еднокнижния, вече сполучливо ребрандиран от ББ в БХ: “еразъмската” част от мен си казва, добре, he’s only human, just a bundle of cells and synapses that react to certain authoritative stimuli in predictable ways. Но “ницшеанската” ми част кисело напомня, че в културен смисъл той е някъде в отдел “Покритосеменни”, клас “Двусемеделни”.

***

Sneer, gloat, grin, glee, snicker, snigger, relish, rejoice, beam, jeer, taunt, ridicule, deride, tease etc. – реагирайте на тази оставка, както ви идва отвътре. Но по-важното е, че този йейтсовски rough beast си тръгва, макар и бавно. Its hour come round at last, но не към Витлеем, за да се прероди.

***

И не, няма да липсва.

***

Ленърд Коен идва от една дълга американска фолк-традиция на singers-songwriters – и ако творчеството на някои от неговите влияния като Лора Найро са леко съмнителни като качество, то Коен е несъмнен гений, чист поет/изпълнител във вечно самопресъздаващия се фолк-рок “ключ” на Дилън и Джони Мичъл. И досущ както съвременниците Нийл Йънг и Джаксън Браун, “поетът той” пише основно по въпроса дали любовта си струва усилието. Т.е., по-простичко казано, за susceptibility to romantic bondage.

***

[NB! “Фолк-рок” няма нищо общо с тукашното понятие за “фолк”; но за този стил – в някои от следващите Res, при поклона към Дилън.]

***

В евентуалното служебно правителство Радев, пришпорен от нелошия си think-tank, е поискал само две неща: свой премиер и свой вътрешен министър, за да контролира службите и силовото министерство. Вторият план тук е, че БСП се страхуват да не стане така, че цветановата машина в съгласие с ДПС да фалшифицира и тези (предсрочни) избори.

***

Мажоритарната система: припомнете си Алеко и “По “изборите” в Свищов” (макар и в един тур тогава, 1894). След разни неприятни разправии, авторът казва: “...щяха на другата неделя да домъкнат една рота войска и пак щяха да “изберат” угодните тям лица. Пусне ли се веднъж властта по пътя на насилията и беззаконията, с нея не е лесно да се бориш”. Изводът: в обобщения “Свищов” винаги ще е така – ако ще да наложат и извънземна система в пет тура. Докато в “Свищов” и т.н. няма действаща правосъдна превенция, а не потъпкани съдии и прокурори, които не смеят да правораздават – няма да стане. Защо? Заради “свинските крачета”.

***

Мажоритарни? Честито на печелившите от ГЕРБ И БСП. На сегашните избори се е стигало до 100 лв. за глас – но очаквайте поне 200, щот, нали, личности.

***

Предсрочни? Пеевски и Цацаров държат на каишка Борисов, и няма да му връчат повече от 70 депутата макс.

***

Еднокнижния наистина е прост. И разгадаем – опитва се да се разграничи от властта, щот си мисли, че за да оцелее лично, трябва да видим “дестабилизация”, да потръпнем колко е “лошо” без него (затова и Плевнелиев му трябва за бързо служебно правителство – все пак, няма как да се “дестабилизира” сам).

***

“Препоръчвам на моите приятели от Свищов, Видин, Лом, Търново, Кюстендил и др. да последват примера на софийските младежи. Ето епоха, която ми дава неизчерпаем материал за Бай Ганя” – Алеко, 21 септември 1894.

***

Коен предлага уникална combat strategy, но без де факто да настоява да печели няква попкултурна война. Пише романа “Beautiful Losers” (Боб Сийгър така го хареса, че създаде едноименна песен и албум) – и там откриваме основната идея за Ленърд Коен, т.е. мъдрата безпомощност пред един непоносим свят. Но отчаянието му винаги е гарнирано с остроумие и sophisticated insight.

***

Както казва един приятел интелектуалец от Москва, “истинският русофил е преди всичко анти-путинист, и едва след това – про-тургеневист или нещо подобно.” Мисля, че това някак обобщава (с неподражаема руска, тъжна ирония) нашата тежка провинциалност по въпроса.

***

Коя от всичките грешки в комедията на Еднокнижния “обърна мача” и беше the point of no return? По моему, Бююк – когато “клекна” пред Ердоган. И неговите “прости” се изплашиха, нали несигурност, бежанци и прочие тъпотии. (Бежанската “заплаха” впрочем, раздухана хилядократно, върна в мача поредния дебел - Каракачанов.)

***


Ленърд Коен залага на многопластовото загадъчно – включително, че за “ранния” Ленърд Коен не знаем почти нищо. Записва първия си албум на 30 и нещо – преди това е просто непопулярен поет. Но тъкмо това го прави и вид “еволюционист” по-късно – с мрачната eloquence на “New Skin For The Old Ceremony” (1974), или пък всеобемащата властност на “Recent Songs” (1979). И двата албума всъщност са вид доразвитие на “Leonard Cohen” (1968) и “Songs From A Room” (1969). Разбира се, чуваме и чувствително развитие в самия него – “детската му болест” са сложните опити да развие своя хипнотичен тембър, после минава през чистия минимализъм (заради който, вероятно, си мислите, че го познавате), но към края на 70-те Коен вече е завършен и влиятелен artist in his own right – с пълнокръвни аранжименти, цигулки, ориенталски инструменти и дори мариачи-бенд, когато се “налага”.

***

В “дългия мач” ГЕРБ ги чака съдбата на НДСВ – ще дойде момент, в който ще изгаряте от срам, че сте гласували за подобен разбойнически проект. А въпросът пред БХ още сега е как да оцелее, дори чисто физически.

***

Проблемът на текущата безвкусна драма на Еднокнижния е по-прост и от самия него – уговорката с Пеевски/Доган и Цацаров се разпада, no less. Предстои и нов преглед на заграбеното, и той няма да бъде в негова полза. Qui n’a plus qu’un moment à vivre, n’a plus rien à dissimuler, дет вика Филип Кино. Онази робъртджорданова камбана сякаш вече бие, а лично на мен ми звънти и с онзи imminent doom на “Металика”. (Т.е. когато “Металика” бяха “Металика”, а малките зелени човечета от Алфа Кентавър и т.н.)

***

“Добрата новина”: заглавието “Hardwired… To Self-Destruct” сякаш, без да иска, описва действията на Еднокнижния през последните няколко месеца.

***

Лошата новина: “Hardwired” прилича на още по-лош “St. Anger”, само че с по-изпилен и по-Death Magnetic звук; това ново усилие на “Металика” като че препотвърждава едно от най-важните сократически наблюдения – че да научаваш означава да си припомняш.

***

Още по-лошата новина: вече по нещо приличаме на Хобсовия Левиатан. Суверенитетът е вид изкуствена душа, а всички ставаме сякаш номиналисти – т.е. съществуваме само чрез начина, по който се назоваваме (един друг). И обратно – в българската публичност никой де факто не съществува, ако не е назован (с nomen или етикетиран; нещо като кичозната мисловна нишка в nomen est omen). Ти не можеш да битуваш в нашата детинска публичност, ако не си точно назован като ляв, десен, педал, женкар и т.н. – нюансите са ти отказани априори. Сякаш детерминизмът в психологията е доведен до незрял апотеоз (което, между нас казано, е типичен белег на колективистичната култура). Ако не се заявиш точно, си съмнителен, безтелесната субстанция е безсмислица.

***

Това, без съмнение, е инфантилна имитация на философия - тя ви отказва извоюваното право да се променяте и да “излизате от себе си” по кантиански (но не и от вашия личен Кьонигсберг, ако позволите тази шега). Само че да не се сърдим на Хобс, защото той, за разлика от вас, в мисловен смисъл се е развивал скокообразно. Например, когато му възразявате, че Бог също е безтелесна субстанция (както сигурно правите, когато ви е скучно), той се нервира и казва, че, първо, Бог не е предмет на философията и си гледайте работата, и второ, че Платон не е прав – разумът не е вроден, а е предмет на развитие, чрез самоусъвършенстване.

***

Запомнете поне думата “самоусъвършенстване”. Бясно, всекидневно себеразвитие, пришпорено от волята. И, не на последно място, киническото разбиране за добродетел.

***

БСП: тъкмо фризьорките и магазинерките от ГЕРБ са гласували за твоя кандидат, макар и протестно - и ти започваш да настояваш да им махнеш плоския данък (който, изумително само по себе си, ти си въвел) - и което ще ги удари директно. Въпрос към Нинова: колко трябва да си intellectually challenged, за да направиш това? Примерно 7, по деветобалната система на Борисов?

***

Сърцевинната драма на “збогом БСП”: руските пари свършиха, след голямото захранване на Дебелия, Гоце, Моце и т.н. Казано по македонскому (като в онзи виц), “денег нет – предпринять надо какие-либо меры и активные действия”.

***

И другата БСП-драма: как социалистите-милионери там примиряват своите интереси с онези на социално слабите? Това не е ли най-голямата възможна безпардонна свинщина и цинизъм (а не кинизъм)?

***

Збогом-БСП, освен че никога не се извиниха за чудовищните престъпления на БКП, в момента нямат “читави” кадри и го знаят – и затова не искат властта за момента. Официално се гнусят от традиционния си партньор ДПС, за да им припишат изцяло провала “Орешарски”, но неофициално – и ако позволите подобен израз – пак са готови да посмучат малкия обрязан. Дори с удоволствие.

***

Но най-драматично е при гербаджийската администрация. Направо й се ебава майката в това безвремие – никой не си цака, а чака.

***

Гербаджийската администрация , впрочем, ще е една от причините ГЕРБ да загубят предсрочните – щот са вечно гладни и ще предадат своя “господ”. Тече обаче и обратният процес – Еднокнижния и Цветанът му местят най-доверените на “резервни” позиции и “кухи щатове”, т.е. един вид се окопават.

***

Трябва спешно да се въведе и плосък подкуп от 10% (държавен), щот тия 30-50% при ГЕРБ направо симитлизираха стабилността – грубо и без лубрикант.

***

Ако приемем, че прокуратурата се е възбудила, макар и с помощта на предизборна виагра, имам съвет към по-ниските, подминистерски нива: пригответе си кеш, щот, като дойдат “тужурките” на Цацаров, трябва да има с какво да се откупите на момента. Това не е апостол Павел: това е директно спасение.

***

Ерго, и тва наистина ме забавлява: прибраните от групировката Пеевски/Цацаров пари по горния начин може да предизвика втора вълна на повишение на цените на луксозните имоти в София – защо събраният рекет да не бъде вложен в имоти? (“Първата вълна” беше когато провинциалните гепачи от еврофондове почнаха да инвестират откраднатото в софийски имоти.)

***

Коен се чувства “затворник” на собствените си страхове – и често е dispassionate към самия себе си. Комбинираният му ефект от пасивност, ирония и неосъзнат копнеж е ключът към самия него, а и го прави най-добрият изпълнител на собствените му песни (въпреки че версията на Джуди Колинс на “Suzanne” си я бива). Най-великият му наратив – “Famous Blue Raincoat” (която сякаш обяснява в три минути “Beautiful Losers”) не само го приближава до Дилън, но и някак го прави “отделен”, както и “Ballad Of The Absent Mare”.

***

Най-великата песен на Ленърд Коен не е “Hallelujah”, come on. Най-великата е “The Traitor”, която wryly се ебава с дотогавашната традиция в поезията на английски, основно с Т. С. Елиът. Това е неговият връх, още през 1979.

***

Да не пропуснем някого, повлиял на Коен: Фил Оукс, Том Пакстън, Питър Ла Фарж, Ерик Андерсън, Бъфи Сент-Мари, Лен Чандлър, Дилън, Тим Хардин, Джанис Иън, Джони Мичъл, Лудън Уейнрайт III, Джеси Уинчестър и, разбира се, Джаксън Браун. Бих добавил и Нийл Йънг (но без господата Крозби, Стилс и Наш).

***

Не ни трябва вече Лутер. Трябва ни поне Цвингли – а защо не и Калвин.



***

Коен, на свой ред, е повлиял на кого ли не в попкултурата – от самия Джагър през Линда Ронстад и Кристийн Маквий от “Флийтууд Мак”, та чак до онзи от “Грийн Дей”. (Е, и на Фил Спектър, но вече не е удобно да го споменаваме.) Да го изпратим с един от най-ироничните му куплети, който също става за размисъл: “They sentenced me to 20 years of boredom/For trying to change the system from within/I’m coming now, I’m coming to reward them/First we take Manhattan, then we take Berlin.”

***

Както каза един познат: мажоритарните избори се появиха, когато стана ясно, че ГЕРБ повече не може да печели избори и да съставя правителства, нито пък БСП може да направи мнозинство по сегашната система. Случайност пак?

***

Shambles: това е резултатът от нашия “преход”. Най-смешното е, че нямаме нужда от икономическо планиране или пък да влизаме в еврозоната – у нас парите се въртят вътре “в мутренското семейство”, вчера Цветан Василев, днес Пеевски, утре следващият. Вътрешно-автаркийна икономика, която – с изключение на аутсорсинг-компаниите – ни влачи към още по-дъно от дъното. И няма спасение, няма дори онова на Дино Мерлин – “на каквом сам био дну, а ти си ме спасила”.

***

Понеже напоследък говорим за отвладяване на мафиотизираната държава: един от забравените идоли е Уилям Джеймс. От пуританския си произход той е наследил твърдата убеденост, че най-важно от всичко е доброто (decent) поведение (поне според Ръсел), а демократичното му чувство прави невъзможна за възприемане представата, че би могла да съществува различна истина за философа (“умния и красивия”) и непосветения (“народа”). Макар и вид еретик, Джеймс ни припомня, че няма пресъздаване чрез exclusive – демократичното пресъздаване е inclusive априори.

***

Следователно, общият фронт срещу пленената държава (извън конотациите на радикалния джеймсов емпиризъм) трябва да се основава на сравнително широка гражданска основа, но в същото време да стъпва върху прагматичното лидерство, “волята за вяра” и нравствения дълг към истинността. Последното, в политически смисъл, стъпва върху два противоположни политико-философски кита – “вярвай в априори истинното” и “избягвай апостериори погрешното”. Вашият избор: ако двете възможности са равностойни по значение, то вие можете да повярвате в едната от двете по желание, тъй като тогава ще имате равни изгледи да сте повярвали в истинната – докато, ако сте се отказали от решение, няма да имате никакви подобни изгледи и де факто правото на избор ще ви е отнето. Помислете върху това.

***

Няма нужда от нов проект per se – има нужда от нов проект, който да пресъздаде самата идея за упражняване на власт. Проект, който да стъпи върху вечната платоновска идея, че светът на интелекта не бива да бъде отделен от сетивния свят; че има нужда не от неоплатоници, а от неопротагорейци (Протагор и софистите-досократици, като цяло, първи крещят за вид съдебна реформа, и то по времето на най-големия разцвет при Перикъл). Тъкмо те казват с екстатично откровение, че простото съзерцание на истината не ги интересува, и искат да действат.

***

И, супер важно, преведено на syvremenen bulgarski – протагорейците не бъркат познанието за света с личното мнение.

***

Новият проект, преди всичко, трябва да не спира да си задава въпроси. От онзи на Кристин Димитрова – “как ли живееш/в ужасната си фантазия на точки”, до онзи на Коста Павлов, сведен до тъжно твърдение – “ясно, всеки е потънал според вярата си.”

***

А може би и като Тома Вино – “On ne se refait pas/C'est bête/Vu tout le temps/Passé à se défaire”.

***

И още по-добре от същия: Une chose que je sais/
c'est qu'il y a l'envie/de dire merde/ dans un peu de poésie/
et un peu de poésie/dans l'envie de dire merde.

***

За край: нашият датски приятел Киркегор настоява, че човек съществува и сам за себе си, отвъд неотменимите иначе споделени мисли и действия. Но сократиците се сърдят и са убедени, че “съществуващият” битува и заради нехомогенната “група”, която го споделя във всички смисли (без Фейсбук, явно). Следователно, да мислим себе си по-скоро като сократици, т.е. да не бъдем нито симпатици, нито автопатици. Сократ разбира битието като липса на желание за каквито и да било почетни длъжности и (по израза на Жан Брюн) е “неподкупен като мъртвец”.

***

А ученикът (условно, вие) е и повод учителят (условно, аз) да проумее сам себе си, без излишен миметизъм. И най-сетне да помисли дали безкомпромисната позиция не означава и безкомпромисно действие.


Още на facebook.com/ivailo.noisy.tsvetkov
NB! Адвокатът на OFFNews.bg напомня: препечатването на този текст (изцяло или отчасти) става само с изрично писмено разрешение от OFFNews.bg и автора.

2490