Res XXVIII: Момчето си отива

Ивайло Цветков | 11 ноември 2016 в 09:21230820

Res Parvae І: Левият хайвер

Да се върнем към Age of Reason, точно сега има смисъл. След края на XVII-и в. (който настъпва след смъртта на Луи Слънцето), имаме постепенно революционно ново мислене. Хората (и дори институциите) започват да подлагат на критика съществуващата и доминираща теология – и дори, постепенно, да се питат защо наказваме брутално онези, които не мислят като “властта”. Оттам следва и изобретяването на нещо, наречено “либерализъм”, което създава проблеми и до ден-днешен. В тогавашната му форма, прото-либерализмът се отвращава не на шега от наследствените кралски права – и към края на XVIII-и в. продуцира Френската революция.

***

Но сега либерализмът у нас сякаш се превръща във виц – все едно мъжете не са мъже, жените не са жени, а дори тавтологиите вече не са това, което бяха.

***

Пеевски отказва да купува гласове за ГЕРБ, щот а) Доган го спира и б) предусеща, както и голямата част от клиентелата на ГЕРБ, че това entity – ГЕРБ – си отива. Плюс че Пеевски (който вече играе дълги мачове, например инвестиции в Катар за световното 2022) е някак притеснен заради общите фирми с Еднокнижния и неизбежната декапитализация. Но иначе Пеевски е най-нервен от нещо друго – че други фаворити около Доган emerge-ват, и то мощно, с цел да приберат активите на отиващия си Борисов.

***

Докато литературата по време на Реставрацията е гласът на нобилитета, просвещенският XVIII-и век ни предлага друго – това е първият момент на процес, който ще доведе до бъдещата средна класа; в театъра се налага и старата гръцка идея за сваляне на “четвъртата стена”, или когато представлението престава да бъде мета-идея и някой актьор започва да разговаря с публиката. Т.е. зачатъците на това, което днес наричаме “постмодернизъм”. Аз дори смятам, че почти всеки постмодернистки жест от XX-и в. има своя “аватар” от XVIII-и в. И една шега, ако позволите: онези, които по Сантаяна за обречени да повторят грешките на историята, имат щастливото proviso на XVIII-и в. – че забравят какво е било cool във времената на Мария-Антоанета.

***

Вземете за пример Хенри Фийлдинг. Това е сравнително непознат автор – сякаш пред-дикенсов, без дикенсовата sentimentality. Той пръв сякаш въвежда иронията спрямо дотогавашната литература, и Дикенс му дължи много; най-известната му книга, “Том Джоунс”, полага основите за бъдещия английски гений. Но по-важната е “Jontahan Wild”, която сатиризира тогавашния джорджиански премиер Робърт Уолпоул; и която е безсрамна заемка от “The Beggar’s Opera” на Джон Гей. (Последната, на свой ред, пък е превърната от Брехт в популярната и у нас “Опера за три гроша”.) Въпросът е, че Фийлдинг е може би първият западен творец (още в средата на XVIII-и в.), който ни казва цинично, че властта и моралът нямат нищо общо.

***

Въпреки че Еднокнижния е обещал на “патриотите” (винаги в кавички, впрочем, да запазим базовата етика на родолюбие) икономическото, външното и най-вече военното министерство (плюс КЕВР и още някви комисии и агенции), те явно също са в изчаквателна позиция. Hence, “по съвест”.

***

Няма такова нещо като “по съвест”, да не влизаме в обективното учение на Хюм. За мислещия сред нас има само един избор – НПН, “не подкрепям никого”. А не негласуване.

***

Мръсните популисти като “патриотите” (съвсем незаслужено брандирани така) и Марешки правят само едно – берат гроздовете на гнева на прекариата. По-лошото е, че и скоро ще правят вино, осребрявайки този гняв в управлението.

***

Фийлдинг, разбира се, е крайно некадърен писател – особено в сравнение с Поуп, Дефо и Самюъл Ричардсън (с неговата епистоларна “Клариса”). Но той полага основи, върху които по-късно ще се създадат гении. Имаме нужда от подобни хора на всички нива днес, включително в политиката.

***

С Цецка Борисов губи единствения си коз пред простите – харизмата. Сам се прецака – поради диктаторския си нагон. Вече няма “Тов. Ленин очищает землю от нечисти”.

***

Цветанов, колко е часът?

***

Както и друг път е ставало въпрос – не се плашете от предсрочни избори. Напротив, да възприемем атинското антично разбиране – избори до дупка, докато не изберем правителство, което спазва законите. И съдебна власт, която наказва престъпилите предишни.

***

Сърцевината на текущата българска трагедия е, че “немците” ги устройва Борисов. Но сега вървим към “устройваше”.

***

Референдумът: не че някой иска непременно мажоритарни избори (99% не знаят какво е това), а че масата действително отхвърля сегашното неравенство. Ерго, ако у нас ще се създава нов десен елит, той трябва да вземе под внимание това; и някак – по Камю – да не бъде “нов десен елит”.

***

Разбира се, при оставка на Борисов парламентът ще си продължи още три месеца, а после, след кратко служебно правителство на Радев, може да попаднем в хипотезата “БСП-патриоти-Марешки”(щот за момента БСП и ДПС не се обичат особено).

***

А може би the fallacies of hope? Не ви ли е хрумвало, че вместо орда (каквато е родната MMA-тип българска политика), всъщност може би има нужда от ново романтично движение?

***

Дестабилизация незабавна, отчаяна.

***

Eто още една, леко impish перифраза за нашата ситуация: we won’t fight on the seas and landing grounds, in the fields or in the streets; we shall educate you all with growing confidence and growing strength, whatever the cost may be. We won’t ever surrender. (Това е почти всичко, от което имаме нужда.)

***

Еднокнижния не прецени само едно важно нещо: изморените и гневни от модела Борисов-Пеевски-Цацаров. Те няма как да харесат трагичната във всяко отношение Цецка. И още по-смело казано: дори да беше Томислав Дончев, провалът все така щеше да чука на вратата.

***

За стотен път да напомня: когато някой като Еднокнижния е стигнал тавана си на некомпетентност още преди десетилетие, няма как да не се провали. В живота има логика, да не говорим, че всичко това отдавна е описано от некви “умни и красиви”.

***

Eто ви го казано и по друг, строго философски начин, свързан с аристотеловата етика: всяка добродетел е средата между две крайности, всяка от които е порок. Смелостта е по средата между страха и безразсъдството. Щедростта е между прахосничеството и скъперничеството. Остроумието – между клоунщината и просташкото. Скромността – между свенливостта и безсрамието. Но най-важното: личното достойнство е между самомнението и самоунищожението. Помислете върху последното, и най-вече върху аристотеловата истинност.

***

Като казахме “Марешки”: той е приклещен от герберския НАП, щот горивата му – по сложен начин – са без ДДС, оттам и ниската цена. Съответно, той подкрепя, къде ще ходи. Марешки е новият Ковачки.

***

ГЕРБ за тази неделя са вдигнали мизата за купен глас до плюс безкрайност. Ако миналата седмица беше около 10 лв. за глас, утре може и да са иначе чудовищните 50.

***

Проблемът на Еднокнижния: едно, че бизнесът вече не го подкрепя (след години рекет), но той губи и клиентелата, основно по места – защото клиентелата усеща, че той си заминава. Подкрепя го само Жозеф Дол – дали не е имало “отчисления” и към него?

***

Проблемът на Плотин: подобно на Спиноза по-късно, той притежава своеобразна нравствена чистота и възвишеност; той е винаги искрен, никога невъздържан, неизменно загрижен да каже на читателя възможно най-просто онова, което смята за важно, и да повлияе на общия вкус. А не каквото читателят/зрителят очаква да чуе, както при Слави Трифонов.

***

Слави и адептите му не притежават плотиновия nous - и затова си мисли, че виждащият и вижданото са едно и също.

***

Ooh, ooh, ooh, the tide is turning, дет пееше Роджър Уотърс.


Още на facebook.com/ivailo.noisy.tsvetkov

NB! Адвокатът на OFFNews.bg напомня: препечатването на този текст (изцяло или отчасти) става само с изрично писмено разрешение от OFFNews.bg и автора.

Препоръчани материали